За половин година Макрон загуби и политиката, и икономиката, и страната
Провал по всички точки - с тези думи могат да се разясняват неотдавна оповестените данни от социологическо изследване, в което французите бяха запитани дали утвърждават политиката на сегашния водач на страната. Одобряват едвам 27%. Цифрите са свежи, оповестени предходния ден.
За малко повече от половин година, минала от обобщаването на втория тур на изборите и удължаването на мандата му с още пет години, актуалният притежател на Елисейския замък загуби повече от половината гласоподаватели и симпатизанти - тогава 58% против днешните 27.
Необходими са освен умения, само че и рядка степен на цинизъм, с цел да пропилееш доверието на гласоподавателите толкоз бързо, толкоз блестящо и толкоз неразумно. Защото другояче е невероятно да се изясни рационално сходно държание в общественото политическо поле. Ще се върнем към цинизма на днешните френски управляващи, само че към този момент дано поговорим за друго.
Политиката, като едно от естествените феномени, се подчинява на същите закони, в това число и на фундаменталния. Законът за опазване на силата. Тук всичко е доста просто - в случай че нещо си е отишло отнякъде, това значи, че нещо е пристигнало някъде другаде. Ако благосклонностите към политиката на Макрон са намалели повече от половина, то има политици и партии, които тези политици управляват, както и хрумвания, които тези партии показват, които са нараснали броя на последователите си.
И това никога не са социалистите, чието въздействие не може да се види даже под микроскоп, нито десните, нито Републиканската партия, която безмълвно разреши да се разправят с най-компетентните ѝ и рационални водачи Никола Саркози и Франсоа Фийон помощта на правораздаването.
Втората съществена опозиционна партия във Франция, във връзка с броя на нейните депутати в Националното заседание и в случай че погледнете класацията във връзка с хрумвания и кой съставлява партията, е Националното заседание, известно преди като Национален фронт, под управлението на представителите на семейство Льо Пен.
В събота вечерта беше определен нов водач на партията - 27-годишният Джордан Бардела, французин от италиански генезис. Майка му е работила като помощник-учител в начално учебно заведение, татко му беше притежател на дребна работилница.
Във вените на Бардела тече освен италианска кръв, неговият прародител идва от Алжир. Самият нов водач на партията е израснал в обществени жилища (тоест идва от семейство, меко казано, с доста ниски доходи) в етническото гето на парижкото предградие Сен Дени, където, както самият той споделя, законите на републиката от дълго време не важат и където господстват наркодилъри и банди незаконни имигранти.
С убеденост може да се каже, че за всички тези, които сътвориха Макрон, които му помогнаха да стигне до тук, които го подкрепяха с пари и връзки, всички тези, които по-късно, откакто бяха определени, получиха всички изгоди в сходство със отговорностите и обещанията си, нощта против събота неделя беше доста неспокойна.
По-малко от пет години преди идващите президентски избори, те получиха подобен евентуален противник, против който към този момент надали ще се откри трик, да стартира дискредитация.
Бардела е интелигентен, добре просветен, отличен полемист и, което е невиждан случай за Франция като цяло, е излязъл от самата маса на народа. Същите хора, които потомствените милионери и милиардери от дълго време са привикнали да презират, наричайки ги, когато никой не ги чува, " беззъба беднотия " (не тъй като бедността не знае по какъв начин да отвръща на удара, а тъй като няма пари за зъболекар).
Междувременно стопанската система е съвсем в цялостно затъмнение, дотам, че заводи, които са работили през последните 100 години и даже по време на войната са произвеждали своите артикули, биват затваряни.
Например „ Дуралекс “ (домакинското стъкло), който работи от 1927 година, разгласи прекъсването на конвейерите. Край. Когато напускате, както се споделя, не забравяйте да изключите светлините в работилниците и помощните пространства. Казват, че по този начин с изгасени лампи и спрени линии ще е най-малко до пролетта. И тогава ще забележим. Сметките за електричество (а производството на стъкло е доста енергоемко) са се нараснали повече от 10 пъти, от четири милиона евро на 43 милиона евро. Последната цифра е една трета от общия годишен оборот.
Но „ Дуралекс “ въпреки всичко има шанс. За към едно на всеки пет дребни или междинни предприятия във Франция сметките за електрическа енергия и други форми на сила са се повишили до 60 % от общото годишно произвеждане.
Зад всяка такава история стоят хора. Техните фамилии. Техните проблеми. А също и градове, в които се намират такива производства. По предписание те са дребни. Това значи, че всички тези последици ще се усетят и там, въпреки и със закъснение.
Но какво значение има по какъв начин живеят тези дребни хора с техните " незначителни " проблеми, от позиция на технократите и груповия Брюксел. За тези уважавани дами и не по-малко уважавани господа на дневен ред са напълно други задания. И въпроси.
И главният въпрос е по какъв начин да запазят властта.
Ако Макрон беше определен (и то с много осезаемо скърцане) като „ проевропеец “ и бранител на „ свободата, напредъка и демокрацията “, в случай че през април ограничаващите ограничения против Русия към момента не бяха нулирали паневропейските стопанска система, инфлацията към момента не беше избухнала, а за рецесията не беше целесъобразно да се приказва, с цел да " се попречи на екстремистите, в този момент е неефикасно да се крие каквото се вижда от всички.
След като не съумя да реализира приемането на бюджета по либерален метод, т.е. посредством разискване и полемики, държавното управление, употребявайки укази съумя да прокара този финансов закон.
Страшно е да си помислим какво ще се случи при разискването на пенсионната промяна, макар че есенното нахлуване на служащите към този момент стартира и идната седмица да вземем за пример Париж ще бъде неподвижен от стачката на целия градски превоз.
Обвиненията, че някогашният Национален фронт е " пасмина фашисти, ксенофоби, антисемити, хомофоби " към този момент не работят политически.
Макрон в този момент не може да си вдигне рейтинга. Икономическата обстановка в страната, растежът на престъпността и насилието в обществото, колапсът на здравната система, колапсът апропо и във външната политика няма да му разрешат да направи това. А и връзките с Берлин са разрушени от Париж и, както наподобява, за дълго време.
Единственият " остроумен " ход, останал в арсенала на притежателя на Елисейския замък, е разпускането на Народното събрание и назначението на предварителни избори.
Пресата загатва, че този проект се разисква - и то интензивно. Но това очевидно е блъф.
При настоящия рейтинг както на себе си, по този начин и на проправителственото политическо обединяване последното нещо, което може да усъвършенства нещата на сегашния водач на страната, е разпускането на Народното събрание.
Кризата, в която Макрон вкара страната със личните си ръце, нарушавайки, апропо, правилата на доверие на тези, с които беседва, няма казус през последните осем десетилетия.
Цунамито от политически, а не политически решения, които той взе (и единствено с цел да угоди на Вашингтон, след това на Брюксел, след това на тези, които са „ за зеления дневен ред “, след това на тези, които са за „ правата на индивида “, т.е. за неконтролирана незаконна миграция, по-късно на финансовите асове, по-късно на лобито на " Голямата фармация “), в последна сметка, след пет години, доведоха Франция - авторитетна, имаща тежест, позиция и статут на страна, нуклеарна мощ, която знаеше по какъв начин да позволява сложни спорове – до това да се трансформира страна, с която никой не се съобразяваше въобще.
Нейният президент не се употребява с доверие нито от личните си гласоподаватели, нито от сътрудниците му водачи на други страни.
И да, новият водач на опозиционната партия, бъдете сигурни, употребява всички неточности, всички дефекти и цялото неспокойствие, насъбрано в обществото, с цел да завоюва на своя страна забележителна част от електората.
И нито Макрон, нито обкръжението му, нито Брюксел могат да създадат нещо благодарение на негласните лостове, които имат.
Така освен тайното излиза наяве, освен сеещият вятър жъне стихия, само че и страната може да бъде изгубена.
Ако няма убеждения и правила, няма и предпочитание за отбрана както на националните ползи, по този начин и на личните си гласоподаватели.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
За малко повече от половин година, минала от обобщаването на втория тур на изборите и удължаването на мандата му с още пет години, актуалният притежател на Елисейския замък загуби повече от половината гласоподаватели и симпатизанти - тогава 58% против днешните 27.
Необходими са освен умения, само че и рядка степен на цинизъм, с цел да пропилееш доверието на гласоподавателите толкоз бързо, толкоз блестящо и толкоз неразумно. Защото другояче е невероятно да се изясни рационално сходно държание в общественото политическо поле. Ще се върнем към цинизма на днешните френски управляващи, само че към този момент дано поговорим за друго.
Политиката, като едно от естествените феномени, се подчинява на същите закони, в това число и на фундаменталния. Законът за опазване на силата. Тук всичко е доста просто - в случай че нещо си е отишло отнякъде, това значи, че нещо е пристигнало някъде другаде. Ако благосклонностите към политиката на Макрон са намалели повече от половина, то има политици и партии, които тези политици управляват, както и хрумвания, които тези партии показват, които са нараснали броя на последователите си.
И това никога не са социалистите, чието въздействие не може да се види даже под микроскоп, нито десните, нито Републиканската партия, която безмълвно разреши да се разправят с най-компетентните ѝ и рационални водачи Никола Саркози и Франсоа Фийон помощта на правораздаването.
Втората съществена опозиционна партия във Франция, във връзка с броя на нейните депутати в Националното заседание и в случай че погледнете класацията във връзка с хрумвания и кой съставлява партията, е Националното заседание, известно преди като Национален фронт, под управлението на представителите на семейство Льо Пен.
В събота вечерта беше определен нов водач на партията - 27-годишният Джордан Бардела, французин от италиански генезис. Майка му е работила като помощник-учител в начално учебно заведение, татко му беше притежател на дребна работилница.
Във вените на Бардела тече освен италианска кръв, неговият прародител идва от Алжир. Самият нов водач на партията е израснал в обществени жилища (тоест идва от семейство, меко казано, с доста ниски доходи) в етническото гето на парижкото предградие Сен Дени, където, както самият той споделя, законите на републиката от дълго време не важат и където господстват наркодилъри и банди незаконни имигранти.
С убеденост може да се каже, че за всички тези, които сътвориха Макрон, които му помогнаха да стигне до тук, които го подкрепяха с пари и връзки, всички тези, които по-късно, откакто бяха определени, получиха всички изгоди в сходство със отговорностите и обещанията си, нощта против събота неделя беше доста неспокойна.
По-малко от пет години преди идващите президентски избори, те получиха подобен евентуален противник, против който към този момент надали ще се откри трик, да стартира дискредитация.
Бардела е интелигентен, добре просветен, отличен полемист и, което е невиждан случай за Франция като цяло, е излязъл от самата маса на народа. Същите хора, които потомствените милионери и милиардери от дълго време са привикнали да презират, наричайки ги, когато никой не ги чува, " беззъба беднотия " (не тъй като бедността не знае по какъв начин да отвръща на удара, а тъй като няма пари за зъболекар).
Междувременно стопанската система е съвсем в цялостно затъмнение, дотам, че заводи, които са работили през последните 100 години и даже по време на войната са произвеждали своите артикули, биват затваряни.
Например „ Дуралекс “ (домакинското стъкло), който работи от 1927 година, разгласи прекъсването на конвейерите. Край. Когато напускате, както се споделя, не забравяйте да изключите светлините в работилниците и помощните пространства. Казват, че по този начин с изгасени лампи и спрени линии ще е най-малко до пролетта. И тогава ще забележим. Сметките за електричество (а производството на стъкло е доста енергоемко) са се нараснали повече от 10 пъти, от четири милиона евро на 43 милиона евро. Последната цифра е една трета от общия годишен оборот.
Но „ Дуралекс “ въпреки всичко има шанс. За към едно на всеки пет дребни или междинни предприятия във Франция сметките за електрическа енергия и други форми на сила са се повишили до 60 % от общото годишно произвеждане.
Зад всяка такава история стоят хора. Техните фамилии. Техните проблеми. А също и градове, в които се намират такива производства. По предписание те са дребни. Това значи, че всички тези последици ще се усетят и там, въпреки и със закъснение.
Но какво значение има по какъв начин живеят тези дребни хора с техните " незначителни " проблеми, от позиция на технократите и груповия Брюксел. За тези уважавани дами и не по-малко уважавани господа на дневен ред са напълно други задания. И въпроси.
И главният въпрос е по какъв начин да запазят властта.
Ако Макрон беше определен (и то с много осезаемо скърцане) като „ проевропеец “ и бранител на „ свободата, напредъка и демокрацията “, в случай че през април ограничаващите ограничения против Русия към момента не бяха нулирали паневропейските стопанска система, инфлацията към момента не беше избухнала, а за рецесията не беше целесъобразно да се приказва, с цел да " се попречи на екстремистите, в този момент е неефикасно да се крие каквото се вижда от всички.
След като не съумя да реализира приемането на бюджета по либерален метод, т.е. посредством разискване и полемики, държавното управление, употребявайки укази съумя да прокара този финансов закон.
Страшно е да си помислим какво ще се случи при разискването на пенсионната промяна, макар че есенното нахлуване на служащите към този момент стартира и идната седмица да вземем за пример Париж ще бъде неподвижен от стачката на целия градски превоз.
Обвиненията, че някогашният Национален фронт е " пасмина фашисти, ксенофоби, антисемити, хомофоби " към този момент не работят политически.
Макрон в този момент не може да си вдигне рейтинга. Икономическата обстановка в страната, растежът на престъпността и насилието в обществото, колапсът на здравната система, колапсът апропо и във външната политика няма да му разрешат да направи това. А и връзките с Берлин са разрушени от Париж и, както наподобява, за дълго време.
Единственият " остроумен " ход, останал в арсенала на притежателя на Елисейския замък, е разпускането на Народното събрание и назначението на предварителни избори.
Пресата загатва, че този проект се разисква - и то интензивно. Но това очевидно е блъф.
При настоящия рейтинг както на себе си, по този начин и на проправителственото политическо обединяване последното нещо, което може да усъвършенства нещата на сегашния водач на страната, е разпускането на Народното събрание.
Кризата, в която Макрон вкара страната със личните си ръце, нарушавайки, апропо, правилата на доверие на тези, с които беседва, няма казус през последните осем десетилетия.
Цунамито от политически, а не политически решения, които той взе (и единствено с цел да угоди на Вашингтон, след това на Брюксел, след това на тези, които са „ за зеления дневен ред “, след това на тези, които са за „ правата на индивида “, т.е. за неконтролирана незаконна миграция, по-късно на финансовите асове, по-късно на лобито на " Голямата фармация “), в последна сметка, след пет години, доведоха Франция - авторитетна, имаща тежест, позиция и статут на страна, нуклеарна мощ, която знаеше по какъв начин да позволява сложни спорове – до това да се трансформира страна, с която никой не се съобразяваше въобще.
Нейният президент не се употребява с доверие нито от личните си гласоподаватели, нито от сътрудниците му водачи на други страни.
И да, новият водач на опозиционната партия, бъдете сигурни, употребява всички неточности, всички дефекти и цялото неспокойствие, насъбрано в обществото, с цел да завоюва на своя страна забележителна част от електората.
И нито Макрон, нито обкръжението му, нито Брюксел могат да създадат нещо благодарение на негласните лостове, които имат.
Така освен тайното излиза наяве, освен сеещият вятър жъне стихия, само че и страната може да бъде изгубена.
Ако няма убеждения и правила, няма и предпочитание за отбрана както на националните ползи, по този начин и на личните си гласоподаватели.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ