Възприятие на разстояние: Доказано бе, че хората усещат обектите далеч извън границите на своето тяло
Проучването разкри по какъв начин осезанието улавя микроскопичните „ ехо-сигнали “ от скритите предмети.
Човешкото усещане се оказа доста по-дълбоко в сравнение с въобще се предполагаше: проучване на експерти от Англия сподели, че хората са способни да усещат обектите, без да ги допират непосредствено. Този резултат се назовава „ отдалечено усещане “ – способността да се разпознават обекти посредством механичните трептения на околната среда, тъкмо както бреговите птици намират плячката под пласта пясък. Доскоро това умеене се смяташе за типична линия само на животните, само че опитът потвърди, че до известна степен то е присъщо и на хората.
За да ревизират до каква степен се простира човешкото чувство за усещане, учените са основали апаратура с кутия, цялостна с пясък, в която са скрили малко кубче. Участниците е трябвало да движат пръста си по повърхността, пробвайки се да дефинират къде тъкмо под пясъка има предмет, само че без да го допират. За записване на траекторията на придвижването бил употребен светодиоден лидер, с цел да се обезпечат идентични условия за всички участници.
Резултатите се оказаха изненадващи. Хората фактически усещат наличието на скрития обект досега на физическия контакт. Сензорната система на ръката улавя фините промени в пясъчните зърна, които настъпват, когато пръстът основава слаби трептения в пясъка. Тези микроскопични „ ехтене “-сигнали се отблъскват от скритата повърхнина и се връщат назад, позволявайки на мозъка да възвърне контурите на обекта. Физическото моделиране удостовери, че записаната сетивност е близка до теоретичната граница – минималното пренасяне, което въобще е допустимо да се улови през зърнестата среда.
За да ревизират достоверността на данните, откривателите организират втори опит – благодарение на роботизираната ръка UR5, оборудвана с тактилен датчик. Роботът се движел през същия пясък и бил подготвен да намира кубчето благодарение на логаритъм, основан на дълготрайната памет (LSTM). Сравнението на резултатите сподели следното: индивидът реализира акуратност от 70,7% при установяване на позицията на обекта, до момента в който роботът, макар че го „ усеща “ на малко по-голямо разстояние, постоянно дава подправени позитивни резултати и междинната акуратност е към 40%. Въпреки това и двете системи демонстрираха сензитивност, близка до физическата граница, което допуска сходни модели на разбиране при биологичните и изкуствените датчици.
Този резултат трансформира визията за границите на човешкото усещане. Преди се смяташе, че осезанието е лимитирано до директния контакт – кожата реагира единствено на натиска, температурата или текстурата на повърхността. Новата научна работа обаче потвърждава, че кожните рецептори могат да реагират и на слабите механични отблясъци, излъчени посредством пясъка, течността и даже въздуха. Тази дарба образува един тип „ отдалечена възприемателна верига “ към тялото, която разрешава на човек да усеща света тъкмо оттатък личните си граници.
Практическата стойност на откритието е голяма. Изследователите означават, че правилата на отдалеченото усещане могат да се употребяват за основаване на по-чувствителни роботи, медицински протези и принадлежности за работа при лимитирана видимост. Роботи, оборудвани с сходни датчици, ще могат да инспектират земята, да търсят археологически артефакти или предмети под повърхността на почвата, без да ги повреждат. А в бъдеще сходни технологии ще оказват помощ при сондиране, избавителни работи и проучване на другите планети, където образните данни са лимитирани, да вземем за пример при проучване на марсианския пясък или морското дъно.
Особен акцент в проучването е взаимоотношението сред логиката на психиката и инженерството. Данните от хората са употребявани за образование на логаритъма на робота, а резултатите от машинните разбори на собствен ред са помогнали за рационализиране на физическите параметри на усещането при хората. По този метод планът стана образец за това по какъв начин съчетаването на неврофизиологията, роботиката и изкуствения разсъдък може да докара до фундаментални открития за работата на сетивата.
