Учени предупреждават: Черноморският басейн може да се затопли с 4 градуса до 2070 г.
Проучването демонстрира двоен риск от суша и наводнения
Черноморският басейн може да се затопли с цели 4 градуса до 2070 година, като повишаващите се температури се чакат да засилят доста рисковите атмосферни феномени, споделят турски специалисти, представени от Анадолската организация.
Според Баръш Йонол от факултета по аеронавтика на Истанбулския механически университет по-високите температури евентуално ще доведат до по-интензивни превалявания, тъй като топлият въздух задържа повече влага.
Изследването, извършено от Йонол дружно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, е анализирало климатичните прогнози при сюжет за високи въглеродни излъчвания, като съпоставя интервалите 2005-2014 и 2061-2070 година
Проучването, траяло две години, се концентрира върху краткосрочните прогнози за интензивни превалявания, горещи талази, намаляваща снежна завивка и сезонни промени във преваляванията в страните от Черноморския басейн, региона на Мраморно море, елементи от Егейско море, Централен и северната част на Източен Анадол.
Според заключенията температурите в басейна могат да се покачат с сред 2 и 4 градуса през зимата, с към 2,5 градуса напролет, с 3 градуса през лятото и с сред 1,5 и 2,5 градуса през есента.
Най-рязко се чака да се затопли Източен Анадол, където в някои региони оптималните температури евентуално може да се покачат с до 7 градуса през март.
Един от най-значимите резултати от стоплянето е предстоящото удължение на горещите талази. Докато сега сходни феномени траят сред 5 и 10 дни в годината, съгласно прогнозите продължителността им може да доближи 50-55 дни годишно.
Снегът се чака да намалее с към 20% напролет, а оптималната снежна завивка на някои региони с огромна надморска височина може да намалее от 125 на 80 см.
Проучването демонстрира двоен риск от суша и наводнения. Летните превалявания в региона на Мраморно море и западното Черноморие се предвижда да намалеят с над 50 %, до момента в който зимните превалявания може да се усилят с до 20 % в някои райони.
Източният черноморски бряг и елементи от Грузия и Румъния, както и Истанбул и близките региони на Мраморно море, се сочат като евентуални „ горещи точки “ за рискови климатични феномени.
В Истанбул оптималният дневен дъжд може да се усили от 210 мм сега до 437 мм в бъдеще.
Йонол споделя, че резултатът от стоплянето се чака да се ускори след 40-те години на XXI век. Той показва, че Черноморският район се затопля по-бързо от други морета поради полузатворения му темперамент, като в някои региони нарастването на температурите е сред 0,5 и 1 градус на десетилетие.
Температурите на морската повърхнина през лятото към този момент са нарастнали от 25-26 градуса до 29-30 градуса, което усилва изпарението и влагата в атмосферата. В резултат преваляванията евентуално може да набъбнат с 30-40% при стопляне от 2 градуса.
Ученият акцентира, че битката с климатичните промени изисква освен понижаване на излъчванията от парникови газове, само че и адаптиране на инфраструктурата, градското обмисляне, земеделието и ръководството на водните запаси.
„ Атмосферата няма граници. Не е задоволително една страна да работи сама, само че има доста неща, които можем да създадем локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани “, споделя Йонел.
Черноморският басейн може да се затопли с цели 4 градуса до 2070 година, като повишаващите се температури се чакат да засилят доста рисковите атмосферни феномени, споделят турски специалисти, представени от Анадолската организация.
Според Баръш Йонол от факултета по аеронавтика на Истанбулския механически университет по-високите температури евентуално ще доведат до по-интензивни превалявания, тъй като топлият въздух задържа повече влага.
Изследването, извършено от Йонол дружно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, е анализирало климатичните прогнози при сюжет за високи въглеродни излъчвания, като съпоставя интервалите 2005-2014 и 2061-2070 година
Проучването, траяло две години, се концентрира върху краткосрочните прогнози за интензивни превалявания, горещи талази, намаляваща снежна завивка и сезонни промени във преваляванията в страните от Черноморския басейн, региона на Мраморно море, елементи от Егейско море, Централен и северната част на Източен Анадол.
Според заключенията температурите в басейна могат да се покачат с сред 2 и 4 градуса през зимата, с към 2,5 градуса напролет, с 3 градуса през лятото и с сред 1,5 и 2,5 градуса през есента.
Най-рязко се чака да се затопли Източен Анадол, където в някои региони оптималните температури евентуално може да се покачат с до 7 градуса през март.
Един от най-значимите резултати от стоплянето е предстоящото удължение на горещите талази. Докато сега сходни феномени траят сред 5 и 10 дни в годината, съгласно прогнозите продължителността им може да доближи 50-55 дни годишно.
Снегът се чака да намалее с към 20% напролет, а оптималната снежна завивка на някои региони с огромна надморска височина може да намалее от 125 на 80 см.
Проучването демонстрира двоен риск от суша и наводнения. Летните превалявания в региона на Мраморно море и западното Черноморие се предвижда да намалеят с над 50 %, до момента в който зимните превалявания може да се усилят с до 20 % в някои райони.
Източният черноморски бряг и елементи от Грузия и Румъния, както и Истанбул и близките региони на Мраморно море, се сочат като евентуални „ горещи точки “ за рискови климатични феномени.
В Истанбул оптималният дневен дъжд може да се усили от 210 мм сега до 437 мм в бъдеще.
Йонол споделя, че резултатът от стоплянето се чака да се ускори след 40-те години на XXI век. Той показва, че Черноморският район се затопля по-бързо от други морета поради полузатворения му темперамент, като в някои региони нарастването на температурите е сред 0,5 и 1 градус на десетилетие.
Температурите на морската повърхнина през лятото към този момент са нарастнали от 25-26 градуса до 29-30 градуса, което усилва изпарението и влагата в атмосферата. В резултат преваляванията евентуално може да набъбнат с 30-40% при стопляне от 2 градуса.
Ученият акцентира, че битката с климатичните промени изисква освен понижаване на излъчванията от парникови газове, само че и адаптиране на инфраструктурата, градското обмисляне, земеделието и ръководството на водните запаси.
„ Атмосферата няма граници. Не е задоволително една страна да работи сама, само че има доста неща, които можем да създадем локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани “, споделя Йонел.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ