Проучването е направено от Мениджър Нюз“ сред 1000 респонденти на

Проучването е направено от " Мениджър Нюз “ измежду 1000 респонденти на възраст 18+. Методологията обгръща 12 измерения, всяко от които с по няколко знака, а скалата на премерване е от 0 до 100 точки, където 100 е цялостното благополучие, а 0 - полюсът на безспорното злощастие. 

В обособените области се регистрира растеж при задоволството от околната среда и стандарта на живот. Спад чувството за благополучие при държавното ръководство, благосъстоянието и достъпа до просвета и обучение. 

" Да, някои параметри са се влошили, паднал е показателят по съставния елемент " ръководство “, влошили са се нещата при " субективното благоденствие “ – огромна част от българите настояват, че качеството им на живот е по-лош преди пандемията. Обаче показателят на благополучие хваща доста неща и се вижда, че това е обезщетено от други неща “, изясни социологът Живко Георгиев. 

Изследването демонстрира, че поради пандемията 69% от българите са лимитирали мощно контактите си. Над половината от запитаните са дали отговор, че са се чувствали депресирани, а над 30% регистрират спад в приходите си. 

Проучването се прави за трети път в България. Георгиев изясни, че са създадени " принадлежности “, които мерят щастието, а показателят демонстрира накъде се движи социумът. 

" Искахме да проверим дали българите са най-нещастната нация в света. Разговорът за щастието на нацията е най-важният на равнище страна. Смятаме, че това би трябвало да бъде измерителят, който би трябвало да бъде в центъра на дебата на всички политики “, сподели основният редактор на " Мениджър Нюз “ Ирина Велева. 

Организаторите на изследването през днешния ден ще търсят отговор на въпроса " Има ли цифрово благополучие “ и " Какъв е законът за щастието “ в особено проведена полемика.