Проучване: Загиналите при катастрофи в България са 776 годишно
Проучване: Загиналите при произшествия в България са 776 годишно
През 2010 година стартира да се оповестява обществено, че ще бъдат издавани електронни фишове за нарушавания на скоростта, снимани от автоматизирани механически средства (камери). Към този миг починалите при пътнотранспортни катастрофи (ПТП) в страната са 776 души годишно.
Това оповестиха от Института за пътна сигурност.
През януари 2011 година в Закона за придвижване по пътищата (ЗДП) публично се вкарва електронният фиш, съпроводен със снимков материал на нарушаването. Само година по-късно, през 2012 година, броят на жертвите понижава до 601 души,
което съставлява значителен спад от 175 починали.
След въвеждането на електронните фишове обаче стартират голям брой правосъдни разногласия, в които Министерството на вътрешните работи (МВР) постоянно губи делата. Постепенно водачите осъзнават, че процедурата може да бъде заобиколена, а системата страда от организационни и ресурсни дефицити. През 2015 година жертвите още веднъж нарастват до 708 души, доближавайки равнищата от 2010 година,
когато бе стартирано първичното медийно влияние върху участниците в придвижването.
Подобна динамичност се следи и през днешния ден. На 14 май 2024 година служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов оповестява, че в границите на шест месеца ТОЛ-камерите ще стартират да мерят междинна скорост. В продължение на една година медиите интензивно употребяват психическо влияние върху водачите
посредством информация за упования надзор. Резултатът повтаря предходния модел от 2010–2015 година
През 2023 година починалите при ПТП са 521 души, а през 2024 година броят им понижава до 481 души – доста понижение, реализирано без действителни структурни или организационни промени в ръководството на пътната сигурност.
На 16 юли 2025 година Народното събрание дефинитивно приема законодателни промени,
с които се вкарва санкциониране на извършители по междинна скорост. Въпреки това, все още (юли 2025) няма индикации за основни промени в броя на жертвите през първото полугодие.
Изводи от разбора на интервала 2010–2024:
• Политическите кабинети поредно отхвърлят да извършат действителни структурни и кадрови промени в системата за ръководство на риска от ПТП.
• Използват се способи за психическо влияние посредством следена медийна среда, които не водят до трайно усъвършенстване.
• България продължава да бъде най-рисковата страна в Европейски Съюз по пътна сигурност.
• Транспортната система остава нестабилна, със статистически пикове и спадове, които постоянно са резултат от инцидентни или външни фактори.
• За 15-годишен интервал броят на починалите е намалял с едвам 295 души, което е незадоволително, изключително по отношение на задачите, сложени от Европейски Съюз.
• Налице е муден постепенен спад на жертвите, който се дължи главно на:
• Повишена сигурност на транспортните средства (модерни МПС с вградени системи за сигурност);
• Напредък в медицината и повече избавени тежко ранени;
• Изграждането на към 700 км нови пътища и автомагистрали в интервала.
Използването на следена медийна среда
като главен инструмент за влияние върху държанието на водачите припомня на играта „ Тука има – тука няма “. Обществото трайно остава губещо в тази скица, а парадоксът е, че политиците също са част от същата транспортна система. Затова остава да забележим – дали ще настъпи действителна смяна или ще продължим с илюзията за надзор.
През 2010 година стартира да се оповестява обществено, че ще бъдат издавани електронни фишове за нарушавания на скоростта, снимани от автоматизирани механически средства (камери). Към този миг починалите при пътнотранспортни катастрофи (ПТП) в страната са 776 души годишно.
Това оповестиха от Института за пътна сигурност.
През януари 2011 година в Закона за придвижване по пътищата (ЗДП) публично се вкарва електронният фиш, съпроводен със снимков материал на нарушаването. Само година по-късно, през 2012 година, броят на жертвите понижава до 601 души,
което съставлява значителен спад от 175 починали.
След въвеждането на електронните фишове обаче стартират голям брой правосъдни разногласия, в които Министерството на вътрешните работи (МВР) постоянно губи делата. Постепенно водачите осъзнават, че процедурата може да бъде заобиколена, а системата страда от организационни и ресурсни дефицити. През 2015 година жертвите още веднъж нарастват до 708 души, доближавайки равнищата от 2010 година,
когато бе стартирано първичното медийно влияние върху участниците в придвижването.
Подобна динамичност се следи и през днешния ден. На 14 май 2024 година служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов оповестява, че в границите на шест месеца ТОЛ-камерите ще стартират да мерят междинна скорост. В продължение на една година медиите интензивно употребяват психическо влияние върху водачите
посредством информация за упования надзор. Резултатът повтаря предходния модел от 2010–2015 година
През 2023 година починалите при ПТП са 521 души, а през 2024 година броят им понижава до 481 души – доста понижение, реализирано без действителни структурни или организационни промени в ръководството на пътната сигурност.
На 16 юли 2025 година Народното събрание дефинитивно приема законодателни промени,
с които се вкарва санкциониране на извършители по междинна скорост. Въпреки това, все още (юли 2025) няма индикации за основни промени в броя на жертвите през първото полугодие.
Изводи от разбора на интервала 2010–2024:
• Политическите кабинети поредно отхвърлят да извършат действителни структурни и кадрови промени в системата за ръководство на риска от ПТП.
• Използват се способи за психическо влияние посредством следена медийна среда, които не водят до трайно усъвършенстване.
• България продължава да бъде най-рисковата страна в Европейски Съюз по пътна сигурност.
• Транспортната система остава нестабилна, със статистически пикове и спадове, които постоянно са резултат от инцидентни или външни фактори.
• За 15-годишен интервал броят на починалите е намалял с едвам 295 души, което е незадоволително, изключително по отношение на задачите, сложени от Европейски Съюз.
• Налице е муден постепенен спад на жертвите, който се дължи главно на:
• Повишена сигурност на транспортните средства (модерни МПС с вградени системи за сигурност);
• Напредък в медицината и повече избавени тежко ранени;
• Изграждането на към 700 км нови пътища и автомагистрали в интервала.
Използването на следена медийна среда
като главен инструмент за влияние върху държанието на водачите припомня на играта „ Тука има – тука няма “. Обществото трайно остава губещо в тази скица, а парадоксът е, че политиците също са част от същата транспортна система. Затова остава да забележим – дали ще настъпи действителна смяна или ще продължим с илюзията за надзор.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ