Проучване: Всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е

Проучване: Всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е претърпяло принуждение. Водещо място заема прочувственото принуждение, следвано от физическото принуждение в учебно заведение.
Живеем в море от прояви на принуждение и експанзия.
Национално представително проучване от преди три години, направено по поръчка на УНИЦЕФ, демонстрира, че всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е преживяло насилие под някаква форма, предава .
В проучването водещо място заема
прочувственото принуждение, следвано от физическото принуждение в учебно заведение. След тях се подреждат общностното принуждение
и домашното принуждение над децата.
Темата за насилието измежду децата стана отново актуална след нова поредност от вести, свързани с агресия от страна на младежи в столичен мол, осъществен съгласно
проверяващите с особена смелост и цинизъм.
“С насилието не може да се свикне, а може да се образуват разнообразни правила, правила, разнообразни граници на другарство, които за жалост,
биха могли да включват
доста аспекти на експанзията и тя да бъде по-приемлива като израз, като метод, по който да се съобщи човек “, посочва Цвета Таманова,
клиничен психолог и психотерапевт.
Тя изясни, че агресията е част от развиването на децата още от самото раждане. Бебето може да е нападателно, да се
пробва да се отстоява,
само че в действителност в юношеството това може да ескалира до степен, в която да доближи до форма на жестокост,
тъй като директно се свързва с тревожността.
“Много постоянно човек е нападателен, когато е тревожен, уплашен и няма други по-зрели и по-щадящи,
по-добри тактики за справяне ”,
споделя тя и добавя, че доста постоянно децата са се сблъскали в фамилиите си с някаква форма на настъпателност, която може да бъде
всякаква, включително и неглижиране.
“Когато едно дете е неглижирано, не задоволително е вложено като внимание, време, отношение на родителите към него, то доста
постоянно отреагира тази отхвърленост
през агресивността ”, споделя тя.

Психоложката уточни също, че родителите преглеждат децата като свое продължение и затова много постоянно защитавайки детето си, пазят в действителност себе си.
Правилният метод, в обстановка, в която
детето демонстрира експанзия, е да не се омаловажава случилото се.

“Дори и инцидентно да е (проявено агресия), това е показател за това по какъв начин се оправя със личните си страсти детето и по какъв начин се свързва с другите хора то. Това е индикатор за нещо, което е било
възможно за него, даже и случайно да е.
Така че, в случай че това бъде признато за норма, то каква е гаранцията, че няма да го направи още един път или че даже няма да ескалира в чувство за безотговорност и свирепост ”, добавя тя.