Проучване: Всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е

Проучване: Всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е претърпяло принуждение
Живеем в море от прояви на принуждение и експанзия. Национално представително изследване от преди три години, направено по поръчка на УНИЦЕФ, демонстрира, че всяко второ дете до 18-годишна възраст у нас е претърпяло принуждение под някаква форма, предава БНР.
В изследването водещо място заема прочувственото принуждение,
следвано от физическото принуждение в учебно заведение. След тях се подреждат общностното принуждение и домашното принуждение над децата. Темата за насилието измежду децата стана още веднъж настояща след нова поредност от вести, свързани с експанзия от страна на младежи
в столичен мол, осъществен съгласно проверяващите с особена смелост и цинизъм.
„ С насилието не може да се свикне, а може да се образуват разнообразни правила, правила, разнообразни граници на другарство, които за жалост, биха могли да включват доста аспекти на експанзията и тя да бъде по-приемлива като израз, като метод, по който да се съобщи човек “,
показва Цвета Таманова, клиничен психолог и психотерапевт.
Тя изясни, че експанзията е част от развиването на децата още от самото раждане. Бебето може да е нападателно, да се пробва да се отстоява, само че в действителност в юношеството това може да ескалира до степен,
в която да доближи до форма на свирепост, тъй като директно се свързва с тревогата.
„ Много постоянно човек е нападателен, когато е обезпокоителен, изплашен и няма други по-зрели и по-щадящи, по-добри тактики за справяне “, споделя тя и добавя, че доста постоянно децата са се сблъскали в фамилиите си с някаква форма на настъпателност,
която може да бъде всякаква, в това число и неглижиране.
„ Когато едно дете е неглижирано, не задоволително е вложено като внимание, време, отношение на родителите към него, то доста постоянно отреагира
тази отхвърленост през агресивността “, споделя тя.
Психоложката уточни също, че родителите преглеждат децата като свое продължение и по тази причина доста постоянно защитавайки детето си,
пазят в действителност себе си.
Правилният метод, в обстановка, в която детето демонстрира експанзия, е да не се омаловажава случилото се.
„ Дори и случайно да е (проявено агресия), това е индикатор за това по какъв начин се оправя
със личните си страсти детето и по какъв начин се свързва с другите хора то. Това е индикатор за нещо, което е било възможно за него,
даже и случайно да е.
Така че, в случай че това бъде признато за норма, то каква е гаранцията, че няма да го направи още един път или че даже няма да ескалира в чувство за безотговорност и свирепост “, добавя тя.