Българите са будисти
Проучване се захвана с един свръхестествен български инстикт - да се има вяра в суеверията. Анкетата е открила да вземем за пример, че 75% от сънародниците са уверени в могъщите качества на Ванга, само че това се знае. То наподобява даже почтено на фона на разгърнатата в изследването картина, съгласно която прекомерно висок % чука по дърво, поставя си червен конец, опасява се от черни котки, гледа да не троши огледала, има вяра в вълшебства и нелечими заболявания, преднамерено инфилтрирани, с цел да облагодетелстват бизнеса с медикаменти, вижда в близост ильОминати, а един немалка част непосредствено показват, че измежду индивидите са внедрени извънземни, които извънземнстват по най-извънземни способи.
В цялата обстановка, която общо взето разпростира един културен декор, който смесва страница с мистерии от жълт вестник със среднощно гадателско предаване по кабеларка и наследствено излъчена през вековете бабешка загадка, има една изключително занимателна част. Според нея 33 % от българите имат вяра в прераждането! Почти толкоз, колкото имат вяра в пъкъла и парадайса.
Тук увисването на ченето е най-голямо. Ортодоксалната маска най-накрая падна. Българите, оказа се, са будисти. Индуисти. Далечен изток. Азиатско умонастроение. В това има особена подигравка. Българинът наподобява се отнася с съмнение към нереалните обещания на православната черква - и вечността на пъкъла и вечността на парадайса наподобяват еднообразно непримамливи. Едното прекомерно зле, другото прекомерно добре - а доста хубаво, знаем, не е на хубаво. В парадайса и пъкъла има нещо прекомерно имагинерно, не ни минават на нас тия. Отвеяна работа. Трябва нещо по-истинско, по-конкретно. Да е по-обвързано с битовата концепция, че ще има отново земен животец, в който ще участват фасул, чушки и разнообразни пържени неща, единствено че годината ще е 2092-ра.
Ако българската фантазия е фантазията за емиграцията, българската есхатология изповядва мерака да се преродиш още веднъж, единствено че милостта на кармата да усъвършенства цивилизациония ти статус и да те впише в немска, британска или американска популация. На този декор не са инцидентни и всички тези фейсбук постове, в които всеобщо и разгорещено всеки търси какъв е бил в предходния си живот. Нека кажем обаче какво е най-вероятното: всеки българин в предишния си живот е бил българин. И всеки българин в идващия си живот е българин. Съществува една голяма маса от български души, които се прераждат непрестанно в нова маса български тела. Това е безконечното наказване на кармата да си българин - един безконечен цикъл на българщината, в която преродени българи слушат преродената ария за Шушана и гласоподават за преродения Бойко Борисов, а всеки прощален български мирис се трансформира в първи български бебешки рев, който води до прощален български мирис, който води до първи български бебешки рев. Докато други нации блажено получават своя парадайс или пъкъл, тук всичко живо ще се преражда до обратен тласък.
Но да чукнем на дърво.
Пепел ни на езика.
Черна котка да не ни мине път.
Тихо, че ильОминатите слушат.
Автор: Райко Байчев
В цялата обстановка, която общо взето разпростира един културен декор, който смесва страница с мистерии от жълт вестник със среднощно гадателско предаване по кабеларка и наследствено излъчена през вековете бабешка загадка, има една изключително занимателна част. Според нея 33 % от българите имат вяра в прераждането! Почти толкоз, колкото имат вяра в пъкъла и парадайса.
Тук увисването на ченето е най-голямо. Ортодоксалната маска най-накрая падна. Българите, оказа се, са будисти. Индуисти. Далечен изток. Азиатско умонастроение. В това има особена подигравка. Българинът наподобява се отнася с съмнение към нереалните обещания на православната черква - и вечността на пъкъла и вечността на парадайса наподобяват еднообразно непримамливи. Едното прекомерно зле, другото прекомерно добре - а доста хубаво, знаем, не е на хубаво. В парадайса и пъкъла има нещо прекомерно имагинерно, не ни минават на нас тия. Отвеяна работа. Трябва нещо по-истинско, по-конкретно. Да е по-обвързано с битовата концепция, че ще има отново земен животец, в който ще участват фасул, чушки и разнообразни пържени неща, единствено че годината ще е 2092-ра.
Ако българската фантазия е фантазията за емиграцията, българската есхатология изповядва мерака да се преродиш още веднъж, единствено че милостта на кармата да усъвършенства цивилизациония ти статус и да те впише в немска, британска или американска популация. На този декор не са инцидентни и всички тези фейсбук постове, в които всеобщо и разгорещено всеки търси какъв е бил в предходния си живот. Нека кажем обаче какво е най-вероятното: всеки българин в предишния си живот е бил българин. И всеки българин в идващия си живот е българин. Съществува една голяма маса от български души, които се прераждат непрестанно в нова маса български тела. Това е безконечното наказване на кармата да си българин - един безконечен цикъл на българщината, в която преродени българи слушат преродената ария за Шушана и гласоподават за преродения Бойко Борисов, а всеки прощален български мирис се трансформира в първи български бебешки рев, който води до прощален български мирис, който води до първи български бебешки рев. Докато други нации блажено получават своя парадайс или пъкъл, тук всичко живо ще се преражда до обратен тласък.
Но да чукнем на дърво.
Пепел ни на езика.
Черна котка да не ни мине път.
Тихо, че ильОминатите слушат.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ