Проучване: Само 1,2 млн. от българите спестяват
Проучване: Само 1,2 млн. от българите икономисват
В България икономисват единствено 1,2 млн. души или 22 % от пълнолетното население, демонстрира изследване на организация „ Тренд “. Около 84 % от спестяващите го вършат през банкови депозити, каза Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Проучването е направено в първата десетдневка
на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на директно изявление „ лице в лице “ измежду 810 пълнолетни жители, спестяващи пари постоянно или спорадично, сподели Димитра Воева, началник на проучвателен отдел в „ Тренд “.
Младите икономисват по-малко от по-възрастните.
Хора с висше обучение заделят повече средства, само че това е по този начин и поради по-добрите им приходи и по-висока финансова просветеност, показаха участниците в конференцията.
Около 58 % от българите, които икономисват, го вършат всеки месец.
Колкото по-високи са приходите, токова по-редовно спестяваме. Има обаче пакет от артикули и услуги, които са базови като разход и в случай че можем да ги покрием, можем постоянно да спестяваме, сподели Стоян Панчев.
Около 39 % от тези 1,2 млн. българи икономисват до 10 % от приходите си.
Близо 35 на 100 от хората икономисват сред 10 и 20 %, а 15 на 100 от спестителите заделят сред 30 и 40 на 100 от приходите си. Само 3 на 100 от хората икономисват сред 30 и 40 на 100 от приходите си и единствено един % – над 40 на 100. Около 7 % от участниците
в проучването са показали, че не могат да дефинират каква част от приходите икономисват.
Последните двайсетина години българите имат доста повече благоприятни условия да икономисват – поради нарасналите приходи, другата финансова парична среда, обвързвана с валутния ръб, както и заради стабилната банкова среда, без рецесии, споделиха специалистите.
Най-често за икономисване на пари се употребяват банковите депозити с разплащателна сметка.
Това води до губене на пари и демонстрира ниска финансова просветеност, регистрират специалистите. Около 20 на 100 от хората икономисват в непозната валута, въпреки че левът е постоянен. Жилищата и земята са исторически различен главен актив на българите.
Те обаче, както и държането на пари в непозната валута, са форма на инвестиция или далавера.
Само 5 % от хората са подготвени да влагат или съхраняват парите си в инструмент като капиталовото злато, сочат данните на изследването.
Те демонстрират още, че 68 на 100 от хората икономисват за справяне със незабавни случаи и произшествия.
За отмора, пътешестване и екскурзии икономисват 42 на 100 от хората, за ремонт – 38 на 100, за фамилни тържества – 21 на 100, за нова техника – 19 на 100, за автомобил – 15 на 100, за обучение и за покупка на парцел – 12 на 100, за опазване на здравето – един %.
За вложения икономисват 6 % от хората – това са най-вече мъже под 60-годишна възраст,
с приход над 2000 лв. месечно, живеещи в столицата или регионален град. В проучването хората са показали повече от една причина за икономисване.
Хората са подготвени да губят всяка година малко пари от държането на средства на банков депозит,
само че не смеят да влагат. Лихвите в банките са ниски, а има висока инфлация, изключително през последните 4 години, посочи Стоян Панчев.
Банковото злато е положително средство за избавяне от инфлацията, сподели Макс Баклаян,
капиталов специалист и изпълнителен шеф на борсата „ Тавекс “ (TAVEX). Бижутерското злато не е инвестиция, то също резервира цената си, само че при него има разноски за обработка на метала и за Данък добавена стойност, сподели той. Много постоянно, когато цената на златото скочи, хората купуват от лакомия,
след това пък при спад на цената продават от боязън, а това води до огромен риск от загуби, сподели Баклаян.
Първото нещо, което би трябвало да създадем, като получим заплатата си, е да платим налог „ бъдеще “ и да харчим по-малко от това, което получаваме месечно. Харченето на всички пари, които получаваме, е дълготрайно пагубно и за индивида, и за страната, сподели Баклаян. По-добре парите да са в банков депозит, в сравнение с да ги изхарчим без потребност, сподели още той.
В България икономисват единствено 1,2 млн. души или 22 % от пълнолетното население, демонстрира изследване на организация „ Тренд “. Около 84 % от спестяващите го вършат през банкови депозити, каза Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Проучването е направено в първата десетдневка
на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на директно изявление „ лице в лице “ измежду 810 пълнолетни жители, спестяващи пари постоянно или спорадично, сподели Димитра Воева, началник на проучвателен отдел в „ Тренд “.
Младите икономисват по-малко от по-възрастните.
Хора с висше обучение заделят повече средства, само че това е по този начин и поради по-добрите им приходи и по-висока финансова просветеност, показаха участниците в конференцията.
Около 58 % от българите, които икономисват, го вършат всеки месец.
Колкото по-високи са приходите, токова по-редовно спестяваме. Има обаче пакет от артикули и услуги, които са базови като разход и в случай че можем да ги покрием, можем постоянно да спестяваме, сподели Стоян Панчев.
Около 39 % от тези 1,2 млн. българи икономисват до 10 % от приходите си.
Близо 35 на 100 от хората икономисват сред 10 и 20 %, а 15 на 100 от спестителите заделят сред 30 и 40 на 100 от приходите си. Само 3 на 100 от хората икономисват сред 30 и 40 на 100 от приходите си и единствено един % – над 40 на 100. Около 7 % от участниците
в проучването са показали, че не могат да дефинират каква част от приходите икономисват.
Последните двайсетина години българите имат доста повече благоприятни условия да икономисват – поради нарасналите приходи, другата финансова парична среда, обвързвана с валутния ръб, както и заради стабилната банкова среда, без рецесии, споделиха специалистите.
Най-често за икономисване на пари се употребяват банковите депозити с разплащателна сметка.
Това води до губене на пари и демонстрира ниска финансова просветеност, регистрират специалистите. Около 20 на 100 от хората икономисват в непозната валута, въпреки че левът е постоянен. Жилищата и земята са исторически различен главен актив на българите.
Те обаче, както и държането на пари в непозната валута, са форма на инвестиция или далавера.
Само 5 % от хората са подготвени да влагат или съхраняват парите си в инструмент като капиталовото злато, сочат данните на изследването.
Те демонстрират още, че 68 на 100 от хората икономисват за справяне със незабавни случаи и произшествия.
За отмора, пътешестване и екскурзии икономисват 42 на 100 от хората, за ремонт – 38 на 100, за фамилни тържества – 21 на 100, за нова техника – 19 на 100, за автомобил – 15 на 100, за обучение и за покупка на парцел – 12 на 100, за опазване на здравето – един %.
За вложения икономисват 6 % от хората – това са най-вече мъже под 60-годишна възраст,
с приход над 2000 лв. месечно, живеещи в столицата или регионален град. В проучването хората са показали повече от една причина за икономисване.
Хората са подготвени да губят всяка година малко пари от държането на средства на банков депозит,
само че не смеят да влагат. Лихвите в банките са ниски, а има висока инфлация, изключително през последните 4 години, посочи Стоян Панчев.
Банковото злато е положително средство за избавяне от инфлацията, сподели Макс Баклаян,
капиталов специалист и изпълнителен шеф на борсата „ Тавекс “ (TAVEX). Бижутерското злато не е инвестиция, то също резервира цената си, само че при него има разноски за обработка на метала и за Данък добавена стойност, сподели той. Много постоянно, когато цената на златото скочи, хората купуват от лакомия,
след това пък при спад на цената продават от боязън, а това води до огромен риск от загуби, сподели Баклаян.
Първото нещо, което би трябвало да създадем, като получим заплатата си, е да платим налог „ бъдеще “ и да харчим по-малко от това, което получаваме месечно. Харченето на всички пари, които получаваме, е дълготрайно пагубно и за индивида, и за страната, сподели Баклаян. По-добре парите да са в банков депозит, в сравнение с да ги изхарчим без потребност, сподели още той.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ