Профилът на българския гурбетчия - над 30 години, семеен, средно образование...
Проучване разруши няколко мита за нашите сънародници в чужбина
Не е правилно, че младите български жители - най-вече мъже, които още не са основали семейство и деца, са главната група, която отпътува да работи в чужбина. По-малко от двама от 10 души го вършат за пръв път, а съвсем половината са го трансформирали в повтаряща се процедура и възнамеряват за следващ път да отидат в друга страна. Повече от една трета (34.6%) споделят, че го вършат не поради по-добър живот и възнаграждение, а с цел да оцелеят.
Две трети (почти 67%) са фамилни или живеят с сътрудник, над 38% имат деца. Долната граница за трудова емиграция е към 25 години, а най-активна е междинната възрастова група (31-45 години).
При това от 10 години се резервира сходна конструкция на миграцията към чужбина по райони, пол и възраст, което демонстрира, че планиращите да работят краткотрайно, или непрекъснато в чужбина, в действителност възпроизвеждат моделите на държание на тези, които към този момент са отпътували. Това сочи социологическо изследване на организация " Алфа Рисърч ".
Проведено е в интервала 7-20 септември м.г. посредством директно стандартизирано изявление лице в лице посредством таблет са интервюирани 607 души от целева група, които поставят и/или възнамеряват да поставят сезонен или непрекъснат труд в чужбина.
Данните демонстрират, че жителите на по-слабо развитите стопански райони в страната са преобладаващите българи, които отпътуват в чужбина за работа. Основната причина българите да търсят прехранване в друга страна е заплащането. Близо 96 на 100 от трудовите емигранти чакат по-високи заплати от тези в България и се надяват да натрупат спестявания, които ще им оказват помощ в бъдеще. Тази мотивация не зависи от обучение, материално състояние и обитаемо място.
Делът на хората, които отпътуват на работа в чужбина, все още бележи наклонност на спад, се споделя в отчета за изследването. В огромната си част отпътуват хора, които към този момент са работили там.
Какъв е българският гурбетчия
Данните откриват 11 области, от които има най-вече заминаващи за работа в чужбина. За тези области е годно, че над 5% от живущите са мигрирали (като дял от общото население) и над 5% са сменили адреса си на местоживеене с подобен в чужбина през последните 10 години. Такива райони са: Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково.
При демографския профил във възрастовия диапазон 18-55 години, по-активни за работа в чужбина са хората над 30 години. Долната възрастова граница на интензивно работещите в чужбина е от към 25 години. Младежите от дребните обитаеми места пък са по-активни в търсенето на работа в чужбина, по отношение на връстниците си от регионалните градове.
От позиция на пола мъжете доминират в съответствие 53%:47%, само че делът на дамите последователно пораства. С повишаване на възрастта делът на дамите става по-голям, като при възрастовата група 46-55 години те към този момент преобладават. От по-големите обитаеми места мъже по-често избират работата в чужбина, до момента в който при дребните селища, двата пола са показани в идентична степен.
При разбора по обучение прави усещане, че делът на хората със приблизително обучение е по-висок, което е за сметка на тези с главно, или по-ниско обучение. Това социолозите изясняват с нуждата от базови просветителни умения за пътешестване и постъпване на работа в чужбина.
По етнос делът на работещите в чужбина турци и изключително на ромите е доста по-висок, в сравнение с междинното за страната. Ромите са повече измежду най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общественост. За турците е особено, че са най-вече мъже, както и че 1/3 от тези с главно и по-ниско обучение са техни представители.
При профила по фамилно състояние стойностите за работещите в чужбина са сходни с тези за страната. Регистрирано е обаче, че делът на децата в фамилиите на гурбетчиите е доста по-висок (с към ½) по отношение на междинния за страната.
За социално-икономическия статус на работещите в чужбина българи е значимо да се означи, че те в доста по-голяма степен упражняват ръчен труд. Работниците измежду тях са над 2.5 пъти повече по отношение на тези в страната, а приходите им в България са сензитивно по-ниски. По данни на КНСБ от 2021 година две трети от работещите в страната получават под междинната работна заплата, до момента в който 90% от работещите в чужбина българи са получавали у нас под тази сума.
Къде и за колко
В проучването са обхванати няколко подгрупи - хора, които са работили в чужбина през последните пет години (85%) и такива, които възнамеряват да го създадат в близката една година (63%). Сборът на двете групи надвишава 100%, защото част от интервюираните са посочвали и двете варианти.
Сред планиращите пътешестване за работа в чужбина за първи път са най-вече младите и хората на междинна възраст (до 45 години), дамите, имащите по-нисък приход в България. Те търсят работа в друга сфера от тази, в която са заети в България, а секторите, към които се ускорява ползата са опазването на здравето и обществените грижи, селското стопанство, услугите и търговията.
Статистическият разбор демонстрира, че 58% от към този момент работилите в чужбина, имат желание още веднъж да го сторят. Тази група обаче съставлява съвсем ¾ от планиращите тръгване. Следователно може да се заключи, че сега е налице развой на спад в каузи на хората, заминаващи на работа в чужбина. Като част от аргументите за това се показват наложените ограничавания около ковид и рецесията в Европа вследствие на пандемията и на войната в Украйна.
Предпочитаните страни за полагане на труд през последните пет години са същите, към които са отправени и бъдещите проекти за работа. Това са главно страни от Европейски Съюз, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Интерес съставлява Англия, която е доста желана, само че след Брекзит потокът към нея стартира да понижава.
Две трети от интервюираните показват, че правят непрекъсната (дългосрочна) работа, а една трета са с по-кратък времеви небосвод - сезонна работа.
Интерес към краткосрочната работа демонстрират в по-голяма степен жителите на по-големите обитаеми места, най-младите, дамите, имащите деца и тези без приходи,или с най-ниски такива. Сезонната работа съставлява по-голям интерес за планиращите работа в чужбина, както и за тези с интерес за претовареност в селското стопанство. Дългосрочната претовареност е присъща за по-възрастните в целевата група (46-55 години), турците, работещите в една и съща сфера в България и в чужбина.
Икономическите браншове, в които се трудоустрояват българските жители в чужбина, са преди всичко услугите и търговията (29%), следвани от селското стопанство (20%) и индустрията (16%). Сходен е ползата към строителството, както и опазването на здравето и обществените грижи (по 14%).
Над 1/3 работят в чужбина, с цел да оцелеят
За болшинството от участниците в изследването решението да работят отвън страната е обвързвано с упования за по-добри вероятности. Почти две трети считат, че там по-успешно могат да подобрят материалното си положение. От друга страна не е за занемаряване и делът на тези, които одобряват работата в чужбина като въпрос на оцеляване - малко над 1/3 от интервюираните. Т.е. тези хора значително се усещат принудени да заминат заради сериозните материални усложнения, пред които са изправени в България.
Основната причина за овакантяване на страната измежду хората с най-ниски равнища на обучение, респективно, без работна подготовка, огромна част от които от ромски или турски генезис, най-често е обвързвана с неприятното им финансово състояние в България. 56% от незавършилите приблизително обучение или въобще без никакво обучение и 44% от тези със приблизително непрофилирано обучение показват като съществена движеща мощ невъзможността " да свързват двата края ". Много постоянно това са жителите на по-малките обитаеми места, а трудът който поставят в чужбина е в областта на селското стопанство, включително отглеждане на животни и месопреработване, както и неквалифициран труд в строителството.
При по-високо квалифицираните хора - със приблизително профилирано обучение (69%) и изключително при висшистите (72%), мотивацията не е толкоз обвързвана с липса на други възможности за оцеляване, колкото с упования за по-добри работни вероятности, които приемащата страна им предлага. Нерядко тези хора приказват и непознати езици, което им разрешава по-лесно да се осъществят в областта на услугите или търговията - например като чиновници в магазини, заведения и други
Най-силно въздействие върху мотивацията за тръгване в чужбина, по оценка на интервюираните, оказват факторите, свързани със заплащането за труда им. Огромното болшинство от над 96 на 100 регистрират, че упованията за по-високи приходи и, надлежно, за опция да икономисват повече средства, са изиграли значима роля за решението им. Тези претекстове са водещи в границите на всички социално-демографски групи.
Освен чисто финансовите, се обрисуват и други претекстове със забележителна относителна тежест. Една част от тях са свързани с упования за по-подходящи условия на труд. Прави усещане обаче, че условията измежду нискоквалифицираните и неквалифицираните служащи, изключително измежду ромите, по множеството индикатори дотук (формални условия на труд, работна среда, работа, която се прави, отношение на работодателя) са като цяло по-занижени.
Като най-значим измежду обществените фактори, оценен като " по-скоро значим " от 70 на 100 от интервюираните, се откроява упованието за по-добра среда за живот - благоустрояване, паркове, инфраструктура, ниска престъпност и други За 56% е значимо да имат близки, които работят в същата компания или обитаемо място. Съизмерим е делът на тези, които показват, че е значимо да имат положително жилище - 55%.
64 на 100 от участниците в изследването споделят, че в чужбина като цяло не се усещат по-добре, само че там имат повече благоприятни условия да икономисват средства за България. Противоположната теза застъпват 30% от интервюираните, като показват, че в чужбина живеят и се усещат по-добре, в сравнение с в България.
Две обществени групи вършат усещане при социално-демографски прорез на данните:
-Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), господства разбирането, че в чужбина живеят и се усещат по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза.
-Значителен дял от хората с по-висока степен на подготовка (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, избират живота на открито, в сравнение с този у нас.
Не е правилно, че младите български жители - най-вече мъже, които още не са основали семейство и деца, са главната група, която отпътува да работи в чужбина. По-малко от двама от 10 души го вършат за пръв път, а съвсем половината са го трансформирали в повтаряща се процедура и възнамеряват за следващ път да отидат в друга страна. Повече от една трета (34.6%) споделят, че го вършат не поради по-добър живот и възнаграждение, а с цел да оцелеят.
Две трети (почти 67%) са фамилни или живеят с сътрудник, над 38% имат деца. Долната граница за трудова емиграция е към 25 години, а най-активна е междинната възрастова група (31-45 години).
При това от 10 години се резервира сходна конструкция на миграцията към чужбина по райони, пол и възраст, което демонстрира, че планиращите да работят краткотрайно, или непрекъснато в чужбина, в действителност възпроизвеждат моделите на държание на тези, които към този момент са отпътували. Това сочи социологическо изследване на организация " Алфа Рисърч ".
Проведено е в интервала 7-20 септември м.г. посредством директно стандартизирано изявление лице в лице посредством таблет са интервюирани 607 души от целева група, които поставят и/или възнамеряват да поставят сезонен или непрекъснат труд в чужбина.
Данните демонстрират, че жителите на по-слабо развитите стопански райони в страната са преобладаващите българи, които отпътуват в чужбина за работа. Основната причина българите да търсят прехранване в друга страна е заплащането. Близо 96 на 100 от трудовите емигранти чакат по-високи заплати от тези в България и се надяват да натрупат спестявания, които ще им оказват помощ в бъдеще. Тази мотивация не зависи от обучение, материално състояние и обитаемо място.
Делът на хората, които отпътуват на работа в чужбина, все още бележи наклонност на спад, се споделя в отчета за изследването. В огромната си част отпътуват хора, които към този момент са работили там.
Какъв е българският гурбетчия
Данните откриват 11 области, от които има най-вече заминаващи за работа в чужбина. За тези области е годно, че над 5% от живущите са мигрирали (като дял от общото население) и над 5% са сменили адреса си на местоживеене с подобен в чужбина през последните 10 години. Такива райони са: Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково.
При демографския профил във възрастовия диапазон 18-55 години, по-активни за работа в чужбина са хората над 30 години. Долната възрастова граница на интензивно работещите в чужбина е от към 25 години. Младежите от дребните обитаеми места пък са по-активни в търсенето на работа в чужбина, по отношение на връстниците си от регионалните градове.
От позиция на пола мъжете доминират в съответствие 53%:47%, само че делът на дамите последователно пораства. С повишаване на възрастта делът на дамите става по-голям, като при възрастовата група 46-55 години те към този момент преобладават. От по-големите обитаеми места мъже по-често избират работата в чужбина, до момента в който при дребните селища, двата пола са показани в идентична степен.
При разбора по обучение прави усещане, че делът на хората със приблизително обучение е по-висок, което е за сметка на тези с главно, или по-ниско обучение. Това социолозите изясняват с нуждата от базови просветителни умения за пътешестване и постъпване на работа в чужбина.
По етнос делът на работещите в чужбина турци и изключително на ромите е доста по-висок, в сравнение с междинното за страната. Ромите са повече измежду най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общественост. За турците е особено, че са най-вече мъже, както и че 1/3 от тези с главно и по-ниско обучение са техни представители.
При профила по фамилно състояние стойностите за работещите в чужбина са сходни с тези за страната. Регистрирано е обаче, че делът на децата в фамилиите на гурбетчиите е доста по-висок (с към ½) по отношение на междинния за страната.
За социално-икономическия статус на работещите в чужбина българи е значимо да се означи, че те в доста по-голяма степен упражняват ръчен труд. Работниците измежду тях са над 2.5 пъти повече по отношение на тези в страната, а приходите им в България са сензитивно по-ниски. По данни на КНСБ от 2021 година две трети от работещите в страната получават под междинната работна заплата, до момента в който 90% от работещите в чужбина българи са получавали у нас под тази сума.
Къде и за колко
В проучването са обхванати няколко подгрупи - хора, които са работили в чужбина през последните пет години (85%) и такива, които възнамеряват да го създадат в близката една година (63%). Сборът на двете групи надвишава 100%, защото част от интервюираните са посочвали и двете варианти.
Сред планиращите пътешестване за работа в чужбина за първи път са най-вече младите и хората на междинна възраст (до 45 години), дамите, имащите по-нисък приход в България. Те търсят работа в друга сфера от тази, в която са заети в България, а секторите, към които се ускорява ползата са опазването на здравето и обществените грижи, селското стопанство, услугите и търговията.
Статистическият разбор демонстрира, че 58% от към този момент работилите в чужбина, имат желание още веднъж да го сторят. Тази група обаче съставлява съвсем ¾ от планиращите тръгване. Следователно може да се заключи, че сега е налице развой на спад в каузи на хората, заминаващи на работа в чужбина. Като част от аргументите за това се показват наложените ограничавания около ковид и рецесията в Европа вследствие на пандемията и на войната в Украйна.
Предпочитаните страни за полагане на труд през последните пет години са същите, към които са отправени и бъдещите проекти за работа. Това са главно страни от Европейски Съюз, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Интерес съставлява Англия, която е доста желана, само че след Брекзит потокът към нея стартира да понижава.
Две трети от интервюираните показват, че правят непрекъсната (дългосрочна) работа, а една трета са с по-кратък времеви небосвод - сезонна работа.
Интерес към краткосрочната работа демонстрират в по-голяма степен жителите на по-големите обитаеми места, най-младите, дамите, имащите деца и тези без приходи,или с най-ниски такива. Сезонната работа съставлява по-голям интерес за планиращите работа в чужбина, както и за тези с интерес за претовареност в селското стопанство. Дългосрочната претовареност е присъща за по-възрастните в целевата група (46-55 години), турците, работещите в една и съща сфера в България и в чужбина.
Икономическите браншове, в които се трудоустрояват българските жители в чужбина, са преди всичко услугите и търговията (29%), следвани от селското стопанство (20%) и индустрията (16%). Сходен е ползата към строителството, както и опазването на здравето и обществените грижи (по 14%).
Над 1/3 работят в чужбина, с цел да оцелеят
За болшинството от участниците в изследването решението да работят отвън страната е обвързвано с упования за по-добри вероятности. Почти две трети считат, че там по-успешно могат да подобрят материалното си положение. От друга страна не е за занемаряване и делът на тези, които одобряват работата в чужбина като въпрос на оцеляване - малко над 1/3 от интервюираните. Т.е. тези хора значително се усещат принудени да заминат заради сериозните материални усложнения, пред които са изправени в България.
Основната причина за овакантяване на страната измежду хората с най-ниски равнища на обучение, респективно, без работна подготовка, огромна част от които от ромски или турски генезис, най-често е обвързвана с неприятното им финансово състояние в България. 56% от незавършилите приблизително обучение или въобще без никакво обучение и 44% от тези със приблизително непрофилирано обучение показват като съществена движеща мощ невъзможността " да свързват двата края ". Много постоянно това са жителите на по-малките обитаеми места, а трудът който поставят в чужбина е в областта на селското стопанство, включително отглеждане на животни и месопреработване, както и неквалифициран труд в строителството.
При по-високо квалифицираните хора - със приблизително профилирано обучение (69%) и изключително при висшистите (72%), мотивацията не е толкоз обвързвана с липса на други възможности за оцеляване, колкото с упования за по-добри работни вероятности, които приемащата страна им предлага. Нерядко тези хора приказват и непознати езици, което им разрешава по-лесно да се осъществят в областта на услугите или търговията - например като чиновници в магазини, заведения и други
Най-силно въздействие върху мотивацията за тръгване в чужбина, по оценка на интервюираните, оказват факторите, свързани със заплащането за труда им. Огромното болшинство от над 96 на 100 регистрират, че упованията за по-високи приходи и, надлежно, за опция да икономисват повече средства, са изиграли значима роля за решението им. Тези претекстове са водещи в границите на всички социално-демографски групи.
Освен чисто финансовите, се обрисуват и други претекстове със забележителна относителна тежест. Една част от тях са свързани с упования за по-подходящи условия на труд. Прави усещане обаче, че условията измежду нискоквалифицираните и неквалифицираните служащи, изключително измежду ромите, по множеството индикатори дотук (формални условия на труд, работна среда, работа, която се прави, отношение на работодателя) са като цяло по-занижени.
Като най-значим измежду обществените фактори, оценен като " по-скоро значим " от 70 на 100 от интервюираните, се откроява упованието за по-добра среда за живот - благоустрояване, паркове, инфраструктура, ниска престъпност и други За 56% е значимо да имат близки, които работят в същата компания или обитаемо място. Съизмерим е делът на тези, които показват, че е значимо да имат положително жилище - 55%.
64 на 100 от участниците в изследването споделят, че в чужбина като цяло не се усещат по-добре, само че там имат повече благоприятни условия да икономисват средства за България. Противоположната теза застъпват 30% от интервюираните, като показват, че в чужбина живеят и се усещат по-добре, в сравнение с в България.
Две обществени групи вършат усещане при социално-демографски прорез на данните:
-Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), господства разбирането, че в чужбина живеят и се усещат по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза.
-Значителен дял от хората с по-висока степен на подготовка (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, избират живота на открито, в сравнение с този у нас.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ