Пациентите масово лъжат лекарите си
Проучване, оповестено в JAMA Network Open, сподели, че 60-80% от американците заблуждават персоналния си лекар при въпросите, които са значими за здравето им, и могат да повлияят избора на лекуване. (Май доктор Хаус се оказа прав със популярния си израз „ Всички лъжат ”…) В България също съществено е нарушена двустранната връзка лекар-пациент.
Защо се крие значима информация
Учени от четири водещи американски университета проучиха отговорите на респонденти от разнообразни краища на Съединени американски щати. По думите на създателите проучването има информативен темперамент и цели да покаже същинското състояние на нещата, а не да поучава и подлага на критика.
На участниците в изследването са заложени седем въпроса пред учени, лекари и психолози, също и в групови срещи и опити. Ако респондентът отговори на някой от въпросите, че е лъгал, е помолен да опише за какво е направил това. Така са изведени главните аргументи за подмяната на информация: горделивост, когато пациентите крият, че не са разбрали думите на лекаря или инструкциите за приложимост на препаратите, също така не са съгласни с рекомендациите на доктора и просто не ги извършват, без той да бъде известен.
„ Всички лъжат ”, споделя доктор Хаус. И не лъже…
Най-важните тематики обаче, при които болните не всеки път са откровени, засягат интимни, чувствителни здравословни проблеми, признава доктор Барбара Кебер от Glen Cove, Ню Йорк. Пациентите не желаят лекарят да им се кара, да ги наставлява и да прави оценка морала и постъпките им. Гузността и възприятието на оскърбление от признаването на нездравословни привички, венерически заболявания или следване на рискови диети също е от значимо значение. Някои желаят да скрият диагнозата, с цел да не попадне тя в историята на заболяването. Има и странна мотивация – доста заболели просто желаят да се харесат на своя доктор и търсят неговата оценка, че са „ суперпациенти ”.
Доверие е основната дума
Погрешната информация на пациента разумно затруднява медиците. При оказване на незабавна помощ лъжата е извънредно рискова и може да докара до тежки последици. Някои заболели, заблуждаващи доктора си, поемат риска и търпеливо страдат от страничните резултати от ненужното лекуване, с цел да не се разкрие тяхната „ страшна истина ”.
Така се ражда циничен кръг – лекарите не могат да бъдат прецизни и не са гадатели, когато пациентите са нечестни. От друга страна пък, болните упрекват докторите в непросветеност и безсърдечие. Чия е виновността?
Основният проблем е по какъв начин да се „ развърже езикът ” на пациента. Решението е просто – на първо място индивидът в бяла престилка би трябвало да разсънва доверие. Докторът би трябвало да признае, че постоянно неговото държание е надалеч от идеалното и предизвика пациентската неистина да застане на пътя на лекуването. Откритият разговор е вероятен единствено тогава, когато болният е стопроцентово уверен, че лекарят има намерение да му помогне, а не да го осъжда, прави оценка или „ претупва ”. С други думи – когато пациентът има вяра на доктора и е изцяло почтен с него.
Защо се крие значима информация
Учени от четири водещи американски университета проучиха отговорите на респонденти от разнообразни краища на Съединени американски щати. По думите на създателите проучването има информативен темперамент и цели да покаже същинското състояние на нещата, а не да поучава и подлага на критика.
На участниците в изследването са заложени седем въпроса пред учени, лекари и психолози, също и в групови срещи и опити. Ако респондентът отговори на някой от въпросите, че е лъгал, е помолен да опише за какво е направил това. Така са изведени главните аргументи за подмяната на информация: горделивост, когато пациентите крият, че не са разбрали думите на лекаря или инструкциите за приложимост на препаратите, също така не са съгласни с рекомендациите на доктора и просто не ги извършват, без той да бъде известен.
„ Всички лъжат ”, споделя доктор Хаус. И не лъже… Най-важните тематики обаче, при които болните не всеки път са откровени, засягат интимни, чувствителни здравословни проблеми, признава доктор Барбара Кебер от Glen Cove, Ню Йорк. Пациентите не желаят лекарят да им се кара, да ги наставлява и да прави оценка морала и постъпките им. Гузността и възприятието на оскърбление от признаването на нездравословни привички, венерически заболявания или следване на рискови диети също е от значимо значение. Някои желаят да скрият диагнозата, с цел да не попадне тя в историята на заболяването. Има и странна мотивация – доста заболели просто желаят да се харесат на своя доктор и търсят неговата оценка, че са „ суперпациенти ”.
Доверие е основната дума
Погрешната информация на пациента разумно затруднява медиците. При оказване на незабавна помощ лъжата е извънредно рискова и може да докара до тежки последици. Някои заболели, заблуждаващи доктора си, поемат риска и търпеливо страдат от страничните резултати от ненужното лекуване, с цел да не се разкрие тяхната „ страшна истина ”.
Така се ражда циничен кръг – лекарите не могат да бъдат прецизни и не са гадатели, когато пациентите са нечестни. От друга страна пък, болните упрекват докторите в непросветеност и безсърдечие. Чия е виновността?
Основният проблем е по какъв начин да се „ развърже езикът ” на пациента. Решението е просто – на първо място индивидът в бяла престилка би трябвало да разсънва доверие. Докторът би трябвало да признае, че постоянно неговото държание е надалеч от идеалното и предизвика пациентската неистина да застане на пътя на лекуването. Откритият разговор е вероятен единствено тогава, когато болният е стопроцентово уверен, че лекарят има намерение да му помогне, а не да го осъжда, прави оценка или „ претупва ”. С други думи – когато пациентът има вяра на доктора и е изцяло почтен с него.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ