Жителите на провинциални градчета са по-щастливи от живеещите в мегаполисите, според проучване
Проучване, извършено измежду 400 хиляди канадци откри, че жителите на дребните провинциални градчета се усещат осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите, написа в. “Дейли мейл”.
Изследването регистрира, че огромните градове имат някои преимущества – в тях безработицата е доста по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им доста по-щастливи. Това се дължи на обстоятелството, че в мегаполисите общественото отчуждение е много-по огромно, което снижава показателя на човешкото благополучие. Нещата напълно не стоят по този начин в дребните провинциални общности, където хората живеят доста по-задружно.
При осъществяване на проучването учените от университета “Макгил” в Монреал употребявали одобрена “скала на щастието”. Респондентите трябвало да отговорят какъв брой са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси удостоверили заключението.
Оказа се, че хората от огромните градове са 800 % по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат доста по-малко контакти с родственици и другари.
Учените от дълго време предизвестяват, че обществената изолираност трансформира човешкия мозък, който се зарежда със съставна част, която генерира боязън и експанзия.
Жителите на огромните градове харчат към 30 % от приходите си за усъвършенствания в дома, което е спомагателен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безвредна, даже и на подсъзнателно равнище. Хората си имат по-малко доверие, защото градската човешка маса не е хомогенна, а доста по-хетерогенна, в сравнение с в дълбоката провинция.
Изследването регистрира, че огромните градове имат някои преимущества – в тях безработицата е доста по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им доста по-щастливи. Това се дължи на обстоятелството, че в мегаполисите общественото отчуждение е много-по огромно, което снижава показателя на човешкото благополучие. Нещата напълно не стоят по този начин в дребните провинциални общности, където хората живеят доста по-задружно.
При осъществяване на проучването учените от университета “Макгил” в Монреал употребявали одобрена “скала на щастието”. Респондентите трябвало да отговорят какъв брой са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси удостоверили заключението.
Оказа се, че хората от огромните градове са 800 % по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат доста по-малко контакти с родственици и другари.
Учените от дълго време предизвестяват, че обществената изолираност трансформира човешкия мозък, който се зарежда със съставна част, която генерира боязън и експанзия.
Жителите на огромните градове харчат към 30 % от приходите си за усъвършенствания в дома, което е спомагателен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безвредна, даже и на подсъзнателно равнище. Хората си имат по-малко доверие, защото градската човешка маса не е хомогенна, а доста по-хетерогенна, в сравнение с в дълбоката провинция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ