Коледната трапеза у нас в сравнение с 2019 г.: Близо 50% по-скъпа
Проучване, извършено от Colliers измежду консуматори от България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия разкрива, че респондентите възнамеряват да похарчат по-големи суми за храна и дарове спрямо предпандемичната 2019 година като главната причина за това е инфлацията, оповестиха от компанията.
Проучването демонстрира и нараснала информираност по казуса с разхищението на храна и блян към понижаване на количеството закупени хранителни артикули затова, заявен от унгарците (24 на сто), поляците (18 на сто) и румънците (16 на сто).
Най-предпочитаните дарове за празниците
Сред всички интервюирани най-популярните празнични дарове са козметиката (54 на сто), играчките (49 на сто) и мултимедийните артикули (46 на сто). Козметиката е най-предпочитана в България (67 на сто), Полша (63 на сто) и Унгария, дружно с бижутата (по 50 на сто).
В множеството страни мултимедийните артикули се търсят от 30-60 на 100 от интервюираните, като се изключи Румъния, където единствено 16 на 100 от интервюираните са декларирали, че купуват артикули от тази категория. Играчките са доста известни във всички изследвани страни - избор на от 45 на 100 до 58 на 100 от участниците в изследването.
В румънските домове, за разлика от тези в други страни, продуктите от категориите мода и обувки са най-често срещани под вечнозеленото дърво (66 на сто).
Откъде идват подаръците?
Доминика Йедрак, Директор проучвания и консултантски услуги за Полша и ЦИЕ, разяснява: " Атмосферата на празнично извършване на покупки се усеща освен в комерсиалните центрове, само че и онлайн. Новият миг, е че спрямо 2019 година в този момент се следи нараснал интерес към дребните квартални магазини. Пазаруването онлайн, както и в комерсиалните центрове, остава на сходни равнища през тази година. Онлайн извършването на покупки и преди, и след коронавирус, беше желано за към 50 на 100 от респондентите в Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Голямо нарастване на интереса към електронната търговия след пандемията се следи в България (от 10 на 100 на 40 на 100 от анкетираните) и Румъния (от 24 на 100 на 47 на 100 от анкетираните) ".
Потребителска кошница 2022 г.
Мнозинството от интервюираните декларират, че тази година сигурно ще похарчат повече пари за храна, в сравнение с през 2019 година (49 на сто), като показват като съществена причина възходящата инфлация. Повишаването на цените на стоките и услугите в международен мащаб, ще накара 13 на 100 от потребителите да понижат разноските за празнични ястия. Повишената информираност за казуса с разхищението на храна ще накара част от унгарците (24 на сто), поляците (18 на сто) и румънците (16 на сто) да лимитират количеството закупени хранителни артикули затова.
Колко ще платим за храна?
Поради растежа на инфлацията и на цените на питателните артикули 32 на 100 от всички интервюирани не могат да преценяват какъв брой ще похарчат за хранителни артикули през празниците. Около 30 на 100 от респондентите имат намерение да влагат до 30 евро на човек за празнични ястия. Българите заявяват най-високи разноски в този аспект, като близо 40 на 100 от интервюираните считат, че ще похарчат до 100 евро на човек. Пищни трапези ще има и в Чешката република, където 15 на 100 от участниците в изследването заявяват, че ще похарчат повече от 100 евро на човек.
Кой ще подреди масата?
95 на 100 от интервюираните споделят, че подготвят празничните ястия сами или дружно със фамилията им. Само 3 на 100 декларират, че поръчват празнична храна от кетъринг компании (най-много в Румъния - 7 на сто). Малка част от хората отиват на отмора или на ресторант през празничния интервал (под 2 на 100 от всички анкетирани).
В изследването вземат участие близо 500 души от ЦИЕ-6 от възрастовите групи 35-44 години и 25-34 години. Сред интервюираните 32 на 100 са мъже, а 66 на 100 - дами. Преобладаващите чисти приходи на интервюираните са в диапазона 1001-2000 евро, като минимум интервюирани са показали приходи под 500 евро.
Проучването демонстрира и нараснала информираност по казуса с разхищението на храна и блян към понижаване на количеството закупени хранителни артикули затова, заявен от унгарците (24 на сто), поляците (18 на сто) и румънците (16 на сто).
Най-предпочитаните дарове за празниците
Сред всички интервюирани най-популярните празнични дарове са козметиката (54 на сто), играчките (49 на сто) и мултимедийните артикули (46 на сто). Козметиката е най-предпочитана в България (67 на сто), Полша (63 на сто) и Унгария, дружно с бижутата (по 50 на сто).
В множеството страни мултимедийните артикули се търсят от 30-60 на 100 от интервюираните, като се изключи Румъния, където единствено 16 на 100 от интервюираните са декларирали, че купуват артикули от тази категория. Играчките са доста известни във всички изследвани страни - избор на от 45 на 100 до 58 на 100 от участниците в изследването.
В румънските домове, за разлика от тези в други страни, продуктите от категориите мода и обувки са най-често срещани под вечнозеленото дърво (66 на сто).
Откъде идват подаръците?
Доминика Йедрак, Директор проучвания и консултантски услуги за Полша и ЦИЕ, разяснява: " Атмосферата на празнично извършване на покупки се усеща освен в комерсиалните центрове, само че и онлайн. Новият миг, е че спрямо 2019 година в този момент се следи нараснал интерес към дребните квартални магазини. Пазаруването онлайн, както и в комерсиалните центрове, остава на сходни равнища през тази година. Онлайн извършването на покупки и преди, и след коронавирус, беше желано за към 50 на 100 от респондентите в Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Голямо нарастване на интереса към електронната търговия след пандемията се следи в България (от 10 на 100 на 40 на 100 от анкетираните) и Румъния (от 24 на 100 на 47 на 100 от анкетираните) ".
Потребителска кошница 2022 г.
Мнозинството от интервюираните декларират, че тази година сигурно ще похарчат повече пари за храна, в сравнение с през 2019 година (49 на сто), като показват като съществена причина възходящата инфлация. Повишаването на цените на стоките и услугите в международен мащаб, ще накара 13 на 100 от потребителите да понижат разноските за празнични ястия. Повишената информираност за казуса с разхищението на храна ще накара част от унгарците (24 на сто), поляците (18 на сто) и румънците (16 на сто) да лимитират количеството закупени хранителни артикули затова.
Колко ще платим за храна?
Поради растежа на инфлацията и на цените на питателните артикули 32 на 100 от всички интервюирани не могат да преценяват какъв брой ще похарчат за хранителни артикули през празниците. Около 30 на 100 от респондентите имат намерение да влагат до 30 евро на човек за празнични ястия. Българите заявяват най-високи разноски в този аспект, като близо 40 на 100 от интервюираните считат, че ще похарчат до 100 евро на човек. Пищни трапези ще има и в Чешката република, където 15 на 100 от участниците в изследването заявяват, че ще похарчат повече от 100 евро на човек.
Кой ще подреди масата?
95 на 100 от интервюираните споделят, че подготвят празничните ястия сами или дружно със фамилията им. Само 3 на 100 декларират, че поръчват празнична храна от кетъринг компании (най-много в Румъния - 7 на сто). Малка част от хората отиват на отмора или на ресторант през празничния интервал (под 2 на 100 от всички анкетирани).
В изследването вземат участие близо 500 души от ЦИЕ-6 от възрастовите групи 35-44 години и 25-34 години. Сред интервюираните 32 на 100 са мъже, а 66 на 100 - дами. Преобладаващите чисти приходи на интервюираните са в диапазона 1001-2000 евро, като минимум интервюирани са показали приходи под 500 евро.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ