Бягането може да е по-ефективно от лекарствата при депресия
Проучване сподели, че бягането може да е по-ефективно от медикаментите при оправянето с депресията, пишат задграничните издания.
От години насам доста специалисти назовават физическата интензивност " естественият антидепресант ", а в този момент ново изследване удостоверява тяхното мнение.
Сред общо 140 пациенти с меланхолия, присъединили се в проучването, тези, които са взели участие в постоянно групово тичане - което значи две или три 45-минутни сесии за тичане всяка седмица (в продължение на общо четири месеца), са забелязали, че техните равнища на меланхолия спадат малко повече от онази, които са се лекували с елементарни антидепресанти, наречени селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина.
Тези антидепресанти покачват равнищата на серотонина - невротрансмитер, който е основен за регулирането на настроението и при положенията на меланхолия и тревога.
Групата, която избра да лекува депресията си с физически извършения, също усъвършенства и физическото си здраве. Тази група, сподели създателят на проучването Бренда Пенинкс, също " загуби тегло, усъвършенства физическото си положение и понижи сърдечната си периодичност и кръвното си налягане ".
Пенинкс - професор по психиатрична епидемиология и заместник-председател на катедрата по психиатрия в Медицинския център на Амстердамския университет в Холандия, показа своите констатации този уикенд на срещата на Европейския лицей по невропсихофармакология, която се концентрира върху науката и лекуването на психологичните разстройства.
При групата, която избра физическата интензивност, обаче имаше един минус - вероятността пациент да продължи да се придържа към цялостната стратегия за извършения беше доста по-ниска, в сравнение с настройката на пациентите, избрали лекуване с антидепресанти. Между 52% и 58% от бегачите поддържаха рутината през целия интервал на изследването, а сред 82% и 85% от пациентите във втората група се придържаха към медикаментите.
Пенинкс не изрази изненада от този факт и означи, че хората не могат елементарно да трансформират метода си на живот.
За Ахмед Джеръм Ромейн, помощник във Факултета по кинезиология и науки за физическата интензивност в Университета на Монреал, освен бягането, а физическата интензивност като цяло е потребна за психологичното здраве.
Той означи, че да вземем за пример в Канада " физическата интензивност е включена в рекомендациите за справяне с депресивни разстройства. Така че физическата интензивност като бягането несъмнено е значима тактика при хора с меланхолия,
тъй като може да помогне за психологичното здраве, само че също по този начин за физическото здраве. "
Ромейн също изясни, че физическите извършения не са съпроводени със странични резултати. Що се отнася до това, което можем да създадем, с цел да понижи възможностите пациентите да се откажат от бягането с течение на времето, той предложи няколко тактики, предава Българска телеграфна агенция. Сред тях са фокусиране върху удоволствието по време на подготовка, приемането на обществена поддръжка (като да вземем за пример тренирането с другари или роднини), слагането на цели, с които да се увеличи увереността на пациента, следене признаците на меланхолия преди и след подготовка, както и основаването на проект за физическа интензивност.
От години насам доста специалисти назовават физическата интензивност " естественият антидепресант ", а в този момент ново изследване удостоверява тяхното мнение.
Сред общо 140 пациенти с меланхолия, присъединили се в проучването, тези, които са взели участие в постоянно групово тичане - което значи две или три 45-минутни сесии за тичане всяка седмица (в продължение на общо четири месеца), са забелязали, че техните равнища на меланхолия спадат малко повече от онази, които са се лекували с елементарни антидепресанти, наречени селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина.
Тези антидепресанти покачват равнищата на серотонина - невротрансмитер, който е основен за регулирането на настроението и при положенията на меланхолия и тревога.
Групата, която избра да лекува депресията си с физически извършения, също усъвършенства и физическото си здраве. Тази група, сподели създателят на проучването Бренда Пенинкс, също " загуби тегло, усъвършенства физическото си положение и понижи сърдечната си периодичност и кръвното си налягане ".
Пенинкс - професор по психиатрична епидемиология и заместник-председател на катедрата по психиатрия в Медицинския център на Амстердамския университет в Холандия, показа своите констатации този уикенд на срещата на Европейския лицей по невропсихофармакология, която се концентрира върху науката и лекуването на психологичните разстройства.
При групата, която избра физическата интензивност, обаче имаше един минус - вероятността пациент да продължи да се придържа към цялостната стратегия за извършения беше доста по-ниска, в сравнение с настройката на пациентите, избрали лекуване с антидепресанти. Между 52% и 58% от бегачите поддържаха рутината през целия интервал на изследването, а сред 82% и 85% от пациентите във втората група се придържаха към медикаментите.
Пенинкс не изрази изненада от този факт и означи, че хората не могат елементарно да трансформират метода си на живот.
За Ахмед Джеръм Ромейн, помощник във Факултета по кинезиология и науки за физическата интензивност в Университета на Монреал, освен бягането, а физическата интензивност като цяло е потребна за психологичното здраве.
Той означи, че да вземем за пример в Канада " физическата интензивност е включена в рекомендациите за справяне с депресивни разстройства. Така че физическата интензивност като бягането несъмнено е значима тактика при хора с меланхолия,
тъй като може да помогне за психологичното здраве, само че също по този начин за физическото здраве. "
Ромейн също изясни, че физическите извършения не са съпроводени със странични резултати. Що се отнася до това, което можем да създадем, с цел да понижи възможностите пациентите да се откажат от бягането с течение на времето, той предложи няколко тактики, предава Българска телеграфна агенция. Сред тях са фокусиране върху удоволствието по време на подготовка, приемането на обществена поддръжка (като да вземем за пример тренирането с другари или роднини), слагането на цели, с които да се увеличи увереността на пациента, следене признаците на меланхолия преди и след подготовка, както и основаването на проект за физическа интензивност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ