Проучване: По-голяма част от инфлуенсърите не проверяват достоверността на информацията си
Проучване на ЮНЕСКО разкрива незадоволителна инспекция на информация измежду инфлуенсърите
Голяма част от авторитетните лица в обществените мрежи не ревизират достоверността на информацията, която споделят с аудиторията си, сочи ново изследване на ЮНЕСКО. Това поражда опасения, че известни онлайн фигури могат да популяризират подвеждащи изказвания без сериозна оценка.
Според проучването, извършено измежду 500 основатели на цифрово наличие от 45 страни през август и септември 2024 година, 62% от интервюираните признават, че не ревизират информацията преди издание . Една трета от тях с поделят непроверено наличие, когато го смятат за правдиво въз основата на доверието към източника . Само 37% декларират, че употребяват уеб сайтове за инспекция на обстоятелства, преди да разпространят информация.
Въпреки че 69% от инфлуенсърите считат, че предизвикват сериозно мислене и цифрова просветеност, ЮНЕСКО акцентира, че неналичието на задълбочена инспекция на обстоятелствата и оценка на източниците може да докара до несъзнателно разпространяване на дезинформация.
Проучването обгръща основатели с публика от над 1000 почитатели, като единствено 12% от тях основават наличие, обвързвано с настоящи събития, политика или стопанска система. ЮНЕСКО предизвестява, че неналичието на инспекции крие опасности за разпространяване на дезинформация, което може да подкопае доверието в медиите и обществения дискурс.
Много инфлуенсъри разчитат на субективни критерии за меродавност. Над 40% от интервюираните правят оценка информацията въз основата на известността ѝ – лайкове и гледания . За 20% най-съществен фактор са мненията на доверени другари и специалисти, до момента в който единствено 17% отдават приоритет на документите и доказателствата.
Проучване на ЮНЕСКО разкрива обилни разлики сред онлайн инфлуенсърите и публицистите във връзка с уменията за инспекция на обстоятелства и оценка на източници . Докато публицистите разполагат с образование и принадлежности за гарантиране на достоверността на информацията, множеството основатели на цифрово наличие нямат официално образование в тези области. Това усилва риска от разпространяване на неточна информация.
Според проучването, извършено измежду 500 инфлуенсъри в 45 страни, онлайн основателите рядко употребяват публични източници като държавни отчети. Вместо това, 60% от тях разчитат на персоналния си опит за основаване на наличие, а близо 40% употребяват лични проучвания и изявленията с осведомени източници. Основни вести и други онлайн източници са посочени като трети по известност, употребявани от 37% от интервюираните.
Организацията приканва за възстановяване на уменията на инфлуенсърите в региона на медийната просветеност, с цел да се подсигурява по-голяма акуратност и надеждност на наличието им.
Голяма част от авторитетните лица в обществените мрежи не ревизират достоверността на информацията, която споделят с аудиторията си, сочи ново изследване на ЮНЕСКО. Това поражда опасения, че известни онлайн фигури могат да популяризират подвеждащи изказвания без сериозна оценка.
Според проучването, извършено измежду 500 основатели на цифрово наличие от 45 страни през август и септември 2024 година, 62% от интервюираните признават, че не ревизират информацията преди издание . Една трета от тях с поделят непроверено наличие, когато го смятат за правдиво въз основата на доверието към източника . Само 37% декларират, че употребяват уеб сайтове за инспекция на обстоятелства, преди да разпространят информация.
Въпреки че 69% от инфлуенсърите считат, че предизвикват сериозно мислене и цифрова просветеност, ЮНЕСКО акцентира, че неналичието на задълбочена инспекция на обстоятелствата и оценка на източниците може да докара до несъзнателно разпространяване на дезинформация.
Проучването обгръща основатели с публика от над 1000 почитатели, като единствено 12% от тях основават наличие, обвързвано с настоящи събития, политика или стопанска система. ЮНЕСКО предизвестява, че неналичието на инспекции крие опасности за разпространяване на дезинформация, което може да подкопае доверието в медиите и обществения дискурс.
Много инфлуенсъри разчитат на субективни критерии за меродавност. Над 40% от интервюираните правят оценка информацията въз основата на известността ѝ – лайкове и гледания . За 20% най-съществен фактор са мненията на доверени другари и специалисти, до момента в който единствено 17% отдават приоритет на документите и доказателствата.
Проучване на ЮНЕСКО разкрива обилни разлики сред онлайн инфлуенсърите и публицистите във връзка с уменията за инспекция на обстоятелства и оценка на източници . Докато публицистите разполагат с образование и принадлежности за гарантиране на достоверността на информацията, множеството основатели на цифрово наличие нямат официално образование в тези области. Това усилва риска от разпространяване на неточна информация.
Според проучването, извършено измежду 500 инфлуенсъри в 45 страни, онлайн основателите рядко употребяват публични източници като държавни отчети. Вместо това, 60% от тях разчитат на персоналния си опит за основаване на наличие, а близо 40% употребяват лични проучвания и изявленията с осведомени източници. Основни вести и други онлайн източници са посочени като трети по известност, употребявани от 37% от интервюираните.
Организацията приканва за възстановяване на уменията на инфлуенсърите в региона на медийната просветеност, с цел да се подсигурява по-голяма акуратност и надеждност на наличието им.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ