Проучване на Галъп: Според всеки трети приемането ни в Шенген по въздух и вода носи полза на страната ни
Проучване на Галъп: Според всеки трети приемането ни в Шенген по въздух и вода носи изгода на страната ни.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят
30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България,
считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват.
Това демонстрират данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията, извършено сред 11 и 19 януари измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката. Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи.
И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив.
Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген.
Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни. А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген? 15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%.
Останалите се двоумят, допълват социолозите.
По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%.
По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват, демонстрира още изследването.
За ориста на паметника на руската войска в София мненията са полярни – съвсем равни
дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването,
при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “.
Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две против едно в интерес на преместването . Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно.
Преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София пък е образец за противоположното – още веднъж близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона.
Дискусия в същинския смисъл на думата
този път не се породи и тук към този момент има по-скоро комплициране. 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение.
За съпоставяне, друга концепция, която се зароди през 2023 година е образец за трети вид фигура на публичното
мнение: автоматизирана поддръжка – предлагането летището в София да носи името „ Васил Левски “. 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “.
Останалите се двоумят. Тестването на тази концепция, стартирана в медии, демонстрира посоката на всеобщото схващане у нас и търсенето на обединителни знаци, даже без да е имало необикновен звук към концепцията.
Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар
полемиките за пилона на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават,
а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Каква е обстановката с прословутото хоро пред Народния спектакъл? 54,1% го утвърждават, а 14,4% – не.
Едва ли обаче известността на хорото излиза значително от рамките на обществените медии,
по тази причина и противоречиво е до каква степен това е фактически публично мнение или става дума също за автоматизъм.
В последна сметка, очевидно е, че публичният инстинкт е позитивен и тук, въпреки и не без нюанси.
В самата София близо две трети утвърждават, а единствено петнайсетина % са непосредствено срещу.
И още една софийска тематика, която разбуни обществените мрежи – прословутата коледна декорация на София. И тук в действителност, става известно, измежду тези, които съумяват да образуват мнение,
надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни.
Разбира се, надали може да се чака осведоменост, уточненост и така нататък, само че е значимо да се означи, че в самата София позитивното съответствие е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително.
При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и да 20%,
респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно.
Никак не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават.
Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България,
надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу.
В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия,
по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално,
а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история.
А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото,
по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “, разясняват от Галъп.
Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят
30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито изгода, нито щета на България,
считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България. Останалите не могат да преценяват.
Това демонстрират данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията, извършено сред 11 и 19 януари измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката. Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи.
И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив.
Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген.
Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни. А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген? 15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%.
Останалите се двоумят, допълват социолозите.
По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6%.
По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценяват, демонстрира още изследването.
За ориста на паметника на руската войска в София мненията са полярни – съвсем равни
дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването,
при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “.
Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две против едно в интерес на преместването . Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно.
Преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София пък е образец за противоположното – още веднъж близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона.
Дискусия в същинския смисъл на думата
този път не се породи и тук към този момент има по-скоро комплициране. 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение.
За съпоставяне, друга концепция, която се зароди през 2023 година е образец за трети вид фигура на публичното
мнение: автоматизирана поддръжка – предлагането летището в София да носи името „ Васил Левски “. 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “.
Останалите се двоумят. Тестването на тази концепция, стартирана в медии, демонстрира посоката на всеобщото схващане у нас и търсенето на обединителни знаци, даже без да е имало необикновен звук към концепцията.
Такъв съединителен знак очевидно в най-голяма степен се оказва националният байрак и макар
полемиките за пилона на Рожен, мненията са съвсем единомислещи позитивни – 74,3% утвърждават,
а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават.
Каква е обстановката с прословутото хоро пред Народния спектакъл? 54,1% го утвърждават, а 14,4% – не.
Едва ли обаче известността на хорото излиза значително от рамките на обществените медии,
по тази причина и противоречиво е до каква степен това е фактически публично мнение или става дума също за автоматизъм.
В последна сметка, очевидно е, че публичният инстинкт е позитивен и тук, въпреки и не без нюанси.
В самата София близо две трети утвърждават, а единствено петнайсетина % са непосредствено срещу.
И още една софийска тематика, която разбуни обществените мрежи – прословутата коледна декорация на София. И тук в действителност, става известно, измежду тези, които съумяват да образуват мнение,
надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни.
Разбира се, надали може да се чака осведоменост, уточненост и така нататък, само че е значимо да се означи, че в самата София позитивното съответствие е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително.
При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и да 20%,
респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно.
Никак не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават.
Последните са основно от поддръжниците на Движение за права и свободи и ненапълно Демократична България,
надлежно с към 30% и 20% от тези две електората, само че даже и при въпросните електорати към 60% са срещу.
В последна сметка, става известно, че огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия,
по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално,
а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история.
А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото,
по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “, разясняват от Галъп.
Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ