Проучване на ЕК откри разлики в качеството на продукти под една марка
Проучване на Европейската комисия удостовери, че едни и същи артикули имат друго качество в обособените страни от съюза. Изследвани са 20 продукта (виж карето), като при 10 от тях са открити вкусови разлики. Различията се виждат ясно там, където съществуват огромни разлики в състава на храните и напитките. са от втората част на сравняването на качеството на хранителни артикули в Европейски Съюз, предлагани на пазара под една и съща марка на разнообразни пазари. Проучването е извършено от Съвместния проучвателен център (СИЦ) - вътрешната научна работа на Европейската комисия, предоставяща самостоятелни, основани на научни проучвания препоръки в поддръжка на правенето на политиките на Европейски Съюз.
Първата част на изследването беше оповестена през юни 2019 година и беше фокусирана върху разликите в състава на питателните артикули в обособените европейски страни. Проверката откри разлики в съставките за към една трета от изпитваните храни, които не се забележими от информацията върху опаковката, а се отнасят до съставките. Целта на втората част на изследването е да се откри дали тези разлики в състава могат да бъдат доловени от човешките сетива.
Потребителите дефинират усета, сигурността, удобството и индустриалния развой (например органични практики, хуманно отношение към животните и др.) като значими фактори за качеството на храната. Повече от четири на всеки 10 интервюирани участващи през 2020 година в изследване на Eurobarometer, настояват, че усетът (45%) е най-важният фактор при закупуването на храна, последван от сигурността на храните (42%) и разноските (40%).
Изводи
Във второто европейско изследване са включени 20 продукта, закупени от 5-10 страни членки на съюза, в това число и България. Пробите са взети през септември 2020 година, а тестването е почнало на 12 октомври и е траяло до края на ноември 2020 година
За 10 от 20-те оценени хранителни продукта са открити забележими вкусови разлики на националните версии на еднакъв артикул. Изследването изяснява този резултат с по-големите разлики в състава им - да вземем за пример наличие на портокалов сок в оранжада, на прасковен сок в леден чай, на кафе в горещата разтворима напитка, на мазнини в майонеза, на захар в зърнени закуски, на сол в крема сиренето. В същото време по-малки разлики в наличието водят по-рядко до обилни разминавания във усета - да вземем за пример мазнини в картофените чипсове или какао в млечна напитка на прахуляк.
Докладът демонстрира, че някои от тестваните артикули в България са с друго съответствие на влаганите съставки, както и че се употребява да вземем за пример фруктоза вместо захар. В газирани питиета, продавани в страната, се влага арабска дъвка, до момента в който в страни от Западна Европа тази съставна част липсва. Установени са и разлики в тествана марка кафе, като в България продаваното произведение при варене отделя повече пяна.
Първата част на изследването беше оповестена през юни 2019 година и беше фокусирана върху разликите в състава на питателните артикули в обособените европейски страни. Проверката откри разлики в съставките за към една трета от изпитваните храни, които не се забележими от информацията върху опаковката, а се отнасят до съставките. Целта на втората част на изследването е да се откри дали тези разлики в състава могат да бъдат доловени от човешките сетива.
Потребителите дефинират усета, сигурността, удобството и индустриалния развой (например органични практики, хуманно отношение към животните и др.) като значими фактори за качеството на храната. Повече от четири на всеки 10 интервюирани участващи през 2020 година в изследване на Eurobarometer, настояват, че усетът (45%) е най-важният фактор при закупуването на храна, последван от сигурността на храните (42%) и разноските (40%).
Изводи
Във второто европейско изследване са включени 20 продукта, закупени от 5-10 страни членки на съюза, в това число и България. Пробите са взети през септември 2020 година, а тестването е почнало на 12 октомври и е траяло до края на ноември 2020 година
За 10 от 20-те оценени хранителни продукта са открити забележими вкусови разлики на националните версии на еднакъв артикул. Изследването изяснява този резултат с по-големите разлики в състава им - да вземем за пример наличие на портокалов сок в оранжада, на прасковен сок в леден чай, на кафе в горещата разтворима напитка, на мазнини в майонеза, на захар в зърнени закуски, на сол в крема сиренето. В същото време по-малки разлики в наличието водят по-рядко до обилни разминавания във усета - да вземем за пример мазнини в картофените чипсове или какао в млечна напитка на прахуляк.
Докладът демонстрира, че някои от тестваните артикули в България са с друго съответствие на влаганите съставки, както и че се употребява да вземем за пример фруктоза вместо захар. В газирани питиета, продавани в страната, се влага арабска дъвка, до момента в който в страни от Западна Европа тази съставна част липсва. Установени са и разлики в тествана марка кафе, като в България продаваното произведение при варене отделя повече пяна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




