Българският бизнес под натиск: Една трета от компаниите са засегнати от новите мита
Проучване на АИКБ демонстрира съществени опасения за икономическата непоклатимост и конкурентоспособност на българските предприятия
Приблизително една трета от българските работодатели – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), чакат отрицателно въздействие върху бизнеса си от новите американски вносни цени. Това демонстрират резултатите от огромно изследване, извършено измежду 620 компании в интервала 7-11 април 2025 година, оповестяват от АИКБ на формалната си интернет страница.
Според данните, въпреки половината от интервюираните да считат, че новите вносни цени няма да ги обиден директно, забележителна част от респондентите (150) се тормозят от косвеното въздействие посредством веригите на доставки. Най-уязвими са фирмите, които изнасят за Нидерландия, Германия и Австрия - страни, които след това реекспортират към Съединени американски щати.
Българските артикули, които ще бъдат най-силно наранени, включват текстилни артикули, автомобилни елементи, машини, хидравлични уреди, дървообработващи машини, козметични артикули и трикотажни дрехи.
„ Очакванията са свързани със стесняване на икономическата интензивност, риск от криза в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от меланхолия и доста ограничение на вложенията ", означават от АИКБ.
Сред най-често посочваните косвени резултати са оскъпяването на стоките при намаляване на $ по отношение на еврото и всеобщото нахлуване на по-евтини азиатски артикули на европейските пазари. Това слага българските производители под сериозен напън и повдига въпроса за нуждата от незабавни ограничения за поддръжка.
Специфични секторни въздействия
В застрахователния бранш се чака забележителен спад в потреблението на услуги от засегнатите промишлености, изключително при карго застраховките заради упования срив в експорта.
Енергийният бранш планува понижаване на вътрешното произвеждане и потреблението на електрическа енергия, което може да провокира дисбаланс сред произвеждане и ползване.
По отношение на директните резултати, най-голяма част от интервюираните работодатели предвиждат спад в производството до 5 %, следвани от тези, които чакат по-сериозен спад сред 20 и 30 на 100.
Предприятията, които сега построяват нови индустриални мощности, се притесняват от „ нарушение на работните графици, усложнения по доставките на съществени и спомагателни машини и уреди, евентуално оскъпяване на капиталовия развой ", като при продължителна рецесия съществува и риск от проблеми при стартирането на индустриалната активност.
Необходимост от държавна поддръжка
Работодателите изрично упорстват за предприемане на целенасочени дейности от страна на страната. Повече от една трета от респондентите считат, че са нужни „ съответни ограничения за понижаване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и жителите ".
На последващо място по значимост са ограниченията за задържане на личния състав, което съгласно фирмите би оказало забележителна поддръжка на бизнеса в този сложен интервал.
Българските предприятия виждат като допустимо решение и диверсификацията на пазарите, като показват съответни райони с капацитет - Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия.
В взаимозависимост от бранша, фирмите имат и характерни оферти: Програма за налични цени на електрическата енергия, преразглеждане на Зелената договорка в частта за наложителните СО2 квоти, и държавни дотации за повишение на конкурентоспособността по отношение на субсидираните компании от Турция, Испания и Китай.
Американският президент Доналд Тръмп разгласи на 2 април въвеждането на спомагателни мита от 20 % по вноса от Европейския съюз, като стоманата, алуминият и колите към този момент са обложени с 25 % мита. От рестриктивните мерки са изключени медикаментите, петролът и петролните артикули, дървеният материал, медта и изделията от полупроводници.
Приблизително една трета от българските работодатели – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), чакат отрицателно въздействие върху бизнеса си от новите американски вносни цени. Това демонстрират резултатите от огромно изследване, извършено измежду 620 компании в интервала 7-11 април 2025 година, оповестяват от АИКБ на формалната си интернет страница.
Според данните, въпреки половината от интервюираните да считат, че новите вносни цени няма да ги обиден директно, забележителна част от респондентите (150) се тормозят от косвеното въздействие посредством веригите на доставки. Най-уязвими са фирмите, които изнасят за Нидерландия, Германия и Австрия - страни, които след това реекспортират към Съединени американски щати.
Българските артикули, които ще бъдат най-силно наранени, включват текстилни артикули, автомобилни елементи, машини, хидравлични уреди, дървообработващи машини, козметични артикули и трикотажни дрехи.
„ Очакванията са свързани със стесняване на икономическата интензивност, риск от криза в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от меланхолия и доста ограничение на вложенията ", означават от АИКБ.
Сред най-често посочваните косвени резултати са оскъпяването на стоките при намаляване на $ по отношение на еврото и всеобщото нахлуване на по-евтини азиатски артикули на европейските пазари. Това слага българските производители под сериозен напън и повдига въпроса за нуждата от незабавни ограничения за поддръжка.
Специфични секторни въздействия
В застрахователния бранш се чака забележителен спад в потреблението на услуги от засегнатите промишлености, изключително при карго застраховките заради упования срив в експорта.
Енергийният бранш планува понижаване на вътрешното произвеждане и потреблението на електрическа енергия, което може да провокира дисбаланс сред произвеждане и ползване.
По отношение на директните резултати, най-голяма част от интервюираните работодатели предвиждат спад в производството до 5 %, следвани от тези, които чакат по-сериозен спад сред 20 и 30 на 100.
Предприятията, които сега построяват нови индустриални мощности, се притесняват от „ нарушение на работните графици, усложнения по доставките на съществени и спомагателни машини и уреди, евентуално оскъпяване на капиталовия развой ", като при продължителна рецесия съществува и риск от проблеми при стартирането на индустриалната активност.
Необходимост от държавна поддръжка
Работодателите изрично упорстват за предприемане на целенасочени дейности от страна на страната. Повече от една трета от респондентите считат, че са нужни „ съответни ограничения за понижаване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и жителите ".
На последващо място по значимост са ограниченията за задържане на личния състав, което съгласно фирмите би оказало забележителна поддръжка на бизнеса в този сложен интервал.
Българските предприятия виждат като допустимо решение и диверсификацията на пазарите, като показват съответни райони с капацитет - Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия.
В взаимозависимост от бранша, фирмите имат и характерни оферти: Програма за налични цени на електрическата енергия, преразглеждане на Зелената договорка в частта за наложителните СО2 квоти, и държавни дотации за повишение на конкурентоспособността по отношение на субсидираните компании от Турция, Испания и Китай.
Американският президент Доналд Тръмп разгласи на 2 април въвеждането на спомагателни мита от 20 % по вноса от Европейския съюз, като стоманата, алуминият и колите към този момент са обложени с 25 % мита. От рестриктивните мерки са изключени медикаментите, петролът и петролните артикули, дървеният материал, медта и изделията от полупроводници.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ