Готови ли са българите да дарят свой орган на роднина? Проучване на „Тренд“
Проучване на организация „ Тренд “, извършено в интервала 16–22 октомври 2024 година измежду 1002 пълнолетни българи, демонстрира, че болшинството са подготвени да дарят орган на родственик или непосредствен при положение на потребност.
55% от респондентите дават отговор утвърдително, 19% – негативно, а 26% не могат да преценяват.
Донорството на органи като цяло се утвърждава от 62% от участниците, до момента в който 18% не го утвърждават, а 20% не могат да преценяват.
На въпроса дали биха дарили свои органи след гибелта си, 40% споделят „ да “, 34% – „ не “, а 26% не могат да решат. Въпреки това, 8 от 10 души в никакъв случай не са обсъждали тематиката с околните си.
Най-голяма поддръжка за донорството демонстрират хората на възраст сред 30 и 60 години. Сред над 60-годишните се следи по-високо равнище на отрицание. Запознатостта с тематиката е слаба – 33% споделят, че въобще не са осведомени, а още 34% – че по-скоро не са. Само 5% декларират, че са изцяло осведомени.
По отношение на понятието „ мозъчна гибел “, едвам 7% са изцяло осведомени, а 24% не знаят нищо по тематиката. Малко над една трета разпознават, че това е необратимо положение. Почти половината биха се доверили на доктор при такава диагноза, като доверието е по-високо измежду хората с висше обучение.
Основните аргументи за съмнение към диагнозата „ мозъчна гибел “ включват:
боязън от неверна диагноза – 68%недоверие към лекарите – 60%съмнения за противозаконни практики – 51%личен опит с неверни диагнози – 30%
На въпроса за какво не биха станали донори след гибелта си:
42% считат, че не са подходящи38% се притесняват, че няма да бъде направено всичко за избавяне на живота им30% се опасяват от процеса27% се опасяват, че животът им може да бъде съзнателно заплашен
Близо 40% биха желали околните им да дарят органите им след гибелта им, до момента в който 32% са срещу, а 30% не могат да преценяват. Въпреки това, 77% в никакъв случай не са изразявали позицията си пред околните си.
Когато би трябвало персонално да вземат решение дали да дарят органи на собствен непосредствен:
47% споделят, че не биха могли30% – че биха могли23% – не могат да преценяват
Най-честата причина за съмнение е прочувствената компликация (70%).
Проучването сочи, че неналичието на информация и доверие са измежду главните спънки пред развиването на донорството у нас. Предполага се също, че част от респондентите са били резервирани в отговорите си заради съмнение към анкетьорите.
„ Доверието е в основата на донорството – колкото повече знаем, толкоз повече добрини можем да създадем “,
сподели Йорданка Динева, шеф на ИА „ Медицински контрол “. По думите ѝ, млади лекари ще бъдат изпращани в чужбина за образование по трансплантация.
„ Донорството е същинско знамение – да дадеш живот на различен човек “,
акцентира зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, като добави, че Министерството и ИАМН не престават осведомителната акция „ Да! За живот! “.
„ Хората не осъзнават, че със единодушието си могат да спасят два-три живота “,
означи и доктор Петко Стефановски, шеф на НЗОК.
„ Ако желаеме да развиваме донорството, би трябвало да има повече информация, доверие и връзка “,
заключи проф. Николай Габровски от болница „ Пирогов “.
55% от респондентите дават отговор утвърдително, 19% – негативно, а 26% не могат да преценяват.
Донорството на органи като цяло се утвърждава от 62% от участниците, до момента в който 18% не го утвърждават, а 20% не могат да преценяват.
На въпроса дали биха дарили свои органи след гибелта си, 40% споделят „ да “, 34% – „ не “, а 26% не могат да решат. Въпреки това, 8 от 10 души в никакъв случай не са обсъждали тематиката с околните си.
Най-голяма поддръжка за донорството демонстрират хората на възраст сред 30 и 60 години. Сред над 60-годишните се следи по-високо равнище на отрицание. Запознатостта с тематиката е слаба – 33% споделят, че въобще не са осведомени, а още 34% – че по-скоро не са. Само 5% декларират, че са изцяло осведомени.
По отношение на понятието „ мозъчна гибел “, едвам 7% са изцяло осведомени, а 24% не знаят нищо по тематиката. Малко над една трета разпознават, че това е необратимо положение. Почти половината биха се доверили на доктор при такава диагноза, като доверието е по-високо измежду хората с висше обучение.
Основните аргументи за съмнение към диагнозата „ мозъчна гибел “ включват:
боязън от неверна диагноза – 68%недоверие към лекарите – 60%съмнения за противозаконни практики – 51%личен опит с неверни диагнози – 30%
На въпроса за какво не биха станали донори след гибелта си:
42% считат, че не са подходящи38% се притесняват, че няма да бъде направено всичко за избавяне на живота им30% се опасяват от процеса27% се опасяват, че животът им може да бъде съзнателно заплашен
Близо 40% биха желали околните им да дарят органите им след гибелта им, до момента в който 32% са срещу, а 30% не могат да преценяват. Въпреки това, 77% в никакъв случай не са изразявали позицията си пред околните си.
Когато би трябвало персонално да вземат решение дали да дарят органи на собствен непосредствен:
47% споделят, че не биха могли30% – че биха могли23% – не могат да преценяват
Най-честата причина за съмнение е прочувствената компликация (70%).
Проучването сочи, че неналичието на информация и доверие са измежду главните спънки пред развиването на донорството у нас. Предполага се също, че част от респондентите са били резервирани в отговорите си заради съмнение към анкетьорите.
„ Доверието е в основата на донорството – колкото повече знаем, толкоз повече добрини можем да създадем “,
сподели Йорданка Динева, шеф на ИА „ Медицински контрол “. По думите ѝ, млади лекари ще бъдат изпращани в чужбина за образование по трансплантация.
„ Донорството е същинско знамение – да дадеш живот на различен човек “,
акцентира зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, като добави, че Министерството и ИАМН не престават осведомителната акция „ Да! За живот! “.
„ Хората не осъзнават, че със единодушието си могат да спасят два-три живота “,
означи и доктор Петко Стефановски, шеф на НЗОК.
„ Ако желаеме да развиваме донорството, би трябвало да има повече информация, доверие и връзка “,
заключи проф. Николай Габровски от болница „ Пирогов “.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




