Протяжното медийно отразяване на смъртта и погребението на кралицата на

Протяжното медийно отразяване на гибелта и погребението на кралицата на Англия Елизабет II  разбуни пристрастеностите в обществените мрежи по нашите географски ширини. Подбрах единствено две мнение, с цел да илюстрирам полюсни, противоположни и взаимно отхвърлящи се мнения. Изводите остават за нас, както гласеше един клиширан рефрен.

Ганьо в никакъв случай няма да може да разбере смисъла на погребалната гала, която се прави сега в Лондон.

Скрит зад опиканата ограда на мизерния си двор, той не схваща коя е кралицата и какво е смисъла ѝ за историята.

Не схваща за какво са пристигнали да я изпратят най-влиятелните хора на света.

Акълът на Ганьо не може да проумее тия неща, тъй като е напълно ангажиран от лютеницата, туршиите, новите джуки на съседката, сметките за спареното апартаментче, ще дадат ли още един почивен ден, щото в четвъртък се навършват не знам си какъв брой години, откогато България нещо си там…

Ганьо няма почитание към историята.

Няма почитание към гибелта.

Нито към живота.

Ганьо в никакъв случай няма да бъде част от света.

Той гледа на света с съмнение.

Убеден е, че всички желаят да го прецакат.

Те по тази причина живеят. От заран до вечер мислят единствено по какъв начин да му съсипят живота.

И не схваща, че това, което най-вече го унищожава, е личната му нелепост.



Аз съм Ганьо, тъй като не разбирам за какво не погребаха кралицата в стеснен фамилен кръг, а това трябваше да се трансформира в международно шоу за милиарди, разиграващо се в продължение на седмици, до момента в който тленното тяло на госпожата постепенно се вмирисва в ковчега или във фризерите, без значение каква е действителността и пред кого и какво аджеба се редиха да се сбогуват хилядите поклонници в сандъка.

Аз съм Ганьо и поради това, че смятам кралицата за кралица на Англия и на някои сегашни и някогашни колонии на английската империя, само че не и на България, с цел да се отразява това шоу непрекъснато в продължение на седмици.

Аз съм Ганьо и с това, че не разбирам чуждопоклонничеството на Ivo Siromahov, в това число и с името му на латиница.

Ганьо има почитание към историята и помни, че поданика на нейно величество и министър председател на Англия ни е обиждал, че ние Ганьовците се къпем единствено в неделя, поради което си споделяме " Честито ", а същите в този момент не щат да се къпят и се вмирисват, с цел да страдал Путин. Помни Ганьо и това, че оня ни е мразел и в червата като Ivo Siromahov - Ганьовците и е желал София да се срине от бомбите им и да се трансформира с поле с картофи. Ганьо помни и бомбите им и детските играчки, които са избухвали в ръцете на децата на Ганьо. Не знам дали тези работи ги помни Ivo Siromahov, само че може би не е научил историята или я е чел изборно. Ганьо помни и военачалник Вазов, който по този начин им е сритал задниците на военните на нейно величество, че чак са го посрещнали с почести. Нещо, което в никакъв случай няма да създадат за Ivo Siromahov.

На Ганьо му е през междукрачието какво си мисли Ivo Siromahov, че мисли Ганьо за живота и гибелта, тъй като не смята клоуни за философи. Ганьо го интересуват същинските неща и полезности, а не тези, в които има вяра Ivo Siromahov.

И да, Ганьо е елементарен селяндур, интересуват го лютениците, туршиите, сметките и даже мизерния си двор с опиканата ограда, тъй като те имат действителни и измерими стойности в неговия живот, той е стъпил крепко на земята и знае, че от това зависи неговия живот. А не от измислени герои, погребения - празници, празнодумци без стойност, чест, историческа памет и шутове - чуждопоклонници.

Горд съм да съм Ганьо. И Андрешко. И изобщо - българин и селяндур.