Процесите, които протичат в ДПС след местните избори, изненадаха всички

Процесите, които протичат в Движение за права и свободи след локалните избори, изненадаха всички с дълбочината и бързината на развиването им.

Дълго трупаното напрежение в партията и неефективната работа на Мустафа Карадайъ откриха разумното продължение в закъснялата му оставка. Чуха се разнообразни версии за претекстовете, прокраднаха се голям брой подмятания за държанието му, лансираха се версии за следствията.
Който познава Движение за права и свободи, знае че отстраняването му е знак - за ненамерената " Мяра на персоналното и партийното с националното и европейското Политическо здраве ", което Доган му пожела в един дълбокосмислен привет за рожденния му ден.

Какво ще се случи оттук-нататък.

ПЪРВО. Най-просто казано - всеки, който не съблюдава Мярата по мярата на Доган, ще се наложи да последва Карадайъ. Самият той направи безспорен гаф като на четвъртия ден след оставката си изтича в Турция и се снима пред паметника на Кемал Ататюрк, а във Facebook страницата си му насочи " любовно " самопризнание на турски език. Без да стига към момента до равнищата на безумната политическа истеричност на Лютви Местан, Мустафа Карадайъ се нарежда рисково покрай външно-политически сили, от които Доган постоянно е държал надалеч Движение за права и свободи.

Трябва да е ясно, че всякакво заиграване с турски партии и турски политици при решение на вътрешно-партийните проблеми на Движение за права и свободи ще бъде изрично посечено, тъй като за положението „ разкривен стоеж “ се заплаща доста висока екзистенциална цена, споделя Доган.

Движение за права и свободи е българска партия и като такава тя не може да си разреши да бъде разменна монетав геополитически процеси, употребявани от някои за персонални ползи. Да, на върха в Движение за права и свободи имат почитание към българските изселници, техният глас се чува, само че фактори на турската страна няма да бъдат позволени до вмешателство в партийния живот на Движение за права и свободи. Проатлантическото визионерство на Доган няма опция, идва краят на капсулирането на Движение за права и свободи, мантрата " етническа партия " остава в предишното. Доган се пробва да балансира и да резервира Движение за права и свободи като поръчител на най-хубавото от българския етнически модел и неговата конституционност.

Точно в този миг всички в Движението би трябвало да си напомнят и осмислят думите на Доган от неговото политическо обръщение: " Българската държавност стартира от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска страна, член на Европейски Съюз. Аз съм жител на тази страна и изборът ми е безапелационен, тъй като е надълбоко стимулиран. И всеки опит за наставление, или за рекламация към моята държава-като „ някогашна територия “, визира моето национално съзнание и визията ми за бъдещето ".

ВТОРО. Както Карадайъ, по този начин и екипът му би трябвало да се отдръпват и да дадат път на нови фрагменти, които да слагат " новото начало ", с цел да изпълнят със наличие слогана на партията от последните локални избори. " Всеки от нас би трябвало да преживее своя исторически катарзис ", поучава нееднократно Доган. Партията би трябвало да бъде оставена на мира да организира своите отчетно-изборни конгреси, без да бъдат внасяни в допълнение външни въздействия и разграничителни послания. Въпрос на достолепие и мъдрост е крачката обратно. И на мъжкарство! Трусове в Движение за права и свободи няма да бъдат позволени.

ТРЕТО. От словото на Доган пред Централния съвет в петък ще стане ясно в каква посока ще продължи модернизирането на Движение за права и свободи, а от хората, които ще седнат до него - с какъв екип. По правилник новият ръководител може да си уточни екип, с който да работи до провеждането на Националната конференция при започване на идната година. Целта, която си слага Движение за права и свободи, е прекомерно висока, залогът е голям и в случай че се търсят действителни резултати, напред би трябвало да излязат хора с организаторски и оперативни умения, с въздействие, почит, познания и бързина.

Извън Доган, сега в Движение за права и свободи има три персони с неоспорим престиж и проекция в бъдещето - Делян Пеевски, Филиз Хюсменова и Илхан Кючюк.
" Пускането " на Пеевски на парламентарния терен извади на ярко личностни качества, които във времето на неговото сатанизиране, бяха захлупени. Ходът е стратегически, тъй като Пеевски се оказа мотор за начинания, машина на терен, балансьор в политически и междуличностни връзки.
Филиз Хюсменова е неоспорим престиж и в партията, и в Народното събрание. Тя е новото " остаряло " лице, което носи извънреден имидж за Движение за права и свободи предвид на уважението и респекта, които основава към себе си.
Илхан Кючюк е страхотното попадение, което Движение за права и свободи направи преди време, с цел да се трансформира в младежът от Севлиево в " европейския вектор " на Движението и най-високопоставения сега българсия политик на открито.

Как ще бъдат подредени в партийната подчиненост - ще решат членовете на Движението, чийто глас би трябвало да бъде чут в идващите два месеца.

ЧЕТВЪРТО, в словото на Доган пред Централния съвет на Движение за права и свободи би трябвало да чакаме освен партийни послания и строяване на партийните редици. Да, те са значими, тъй като анализът му за представянето на Движение за права и свободи на изборите е причина за развиване на бъдещи процеси в тази партия, които ще преформатират и в ръководството на страната.

В този смисъл е наложително да чуем и визията на Доган за страната. В новогодишното си слово в наверието на 2020 година пред актива на Движение за права и свободи Ахмед Доган подложи на унищожителна рецензия " постигнатото " и " изпортеното " в последните 30 години: " Преходът ни даде опция за демократични промени, само че без програмирана визия за технологията на промените: кое, по какъв начин, до каква степен и с каква скорост да се извършат във времето ".

И още веднъж подсети, че не беше открита оптималната политическа мяра сред импортираните и вътрешните действителности - това докара до " мътна политическа среда, което след това стартира да продуцира дефектирани социално-икономически и политически действителности ".

Още тогава Доган обърна внимание на " опорочаването на изборния развой ", на сериозния недостиг на новаторски хрумвания, на " устрема към властта, който се трансформира в самоцел за елита със силата на опиум ", на избуяването на " национализмите и популизмите ".

Заговори за рестарт на " демократичния модел ", което беше подето от водачи на дефектирали партии, само че не бе осмислено и по тази причина остана като куха фраза.

Днес всички проблеми, които Доган визираше преди три години, са още по-задълбочени, безпътицата още по-тежка, хаосът е стигнал до " критината точка ", а страната като че ли е оставена на самотек.

Положението е толкоз отчайващо, че мнозина, в това число и политически анализатори, като че ли чакат да чуят от Доган рецептата за лекуването.
Това пък е самопризнание за неуспеха на политическия хайлайф, който докара обществото и страната до този разгром. Диагнозата на Доган беше ясна: " Липсата на консенсус по главните цели на страната и безредната промяна на елитите е една от главните аргументи в този момент да плащаме висока обществената цена с невисок стандарт, беднотия и чалнат популизъм ".

Разбира се, не трябва да натоварваме водача на една партия, пък бил той и Доган, с прекормерни упования. Без общите старания на нацията спасението няма по какъв начин да се случи.

Д-р Ахмед Доган може да ни накара да се замислим, да се осъзнаем, може да бъде коректив, само че спазването на Мярата и грижата за политическото здраве на нацията е обвързване на всички. Както и осмислянето на силата на заедността.

Ако желаеме да просъществуваме.