Процесът по преминаването към еврото у нас вече има и

Процесът по прекосяването към еврото у нас към този момент има и ясно измеримо отражение върху ежедневните разплащания. По данни, представени от Българска национална телевизия, към 9 януари в обращение остават към 16,1 милиарда лв., като близо 48% от наличните левове към този момент са изтеглени от паричната циркулация от Българската национална банка. Паралелно с това в страната са пуснати евробанкноти и евромонети за над 3,1 милиарда евро.

На пръв взор това наподобява като чисто финансов и административен развой, само че действителният резултат се усеща най-силно на касата. Все повече хора споделят, че в всекидневието им потребността от кеш внезапно понижава – заплащанията с банкова карта, смарт телефон или смарт часовник се трансформират в стандарт, а не в изключение. Особено в огромните градове и комерсиалните обекти с по-висок оборот, разплащанията в брой към този момент са по-скоро авариен вид.

Технологичната смяна върви ръка за ръка с валутната. Контактните и безконтактните заплащания отстраняват потребността от обмяна на дребни монети, опашки пред каси и търсене на точната сума в новата валута. Именно по тази причина, по наблюдения от пазара, част от търговците към този момент опитват с обекти или зони, в които се одобряват единствено картови и цифрови заплащания – процедура, която до неотдавна изглеждаше немислима за България.

Паралелно с това Българска народна банка и комерсиалните банки поддържат ексклузивен режим за обмяна на левове в евро, в това число в съботни дни, а през първите шест месеца на 2026 година обмяната е безвъзмездна и без ограничавания за сумите. Въпреки това, недоволствата към обработката на огромни количества монети и неналичието на профилирана техника в някои банкови клонове в допълнение тласкат хората към цифрови разплащания.

Контролът върху цените също остава под лупа. По информация на Българска национална телевизия, Национална организация за приходите и Комисия за защита на конкуренцията към този момент са открили първи нарушавания, свързани с голословно повишаване след въвеждането на еврото. Именно тук цифровите разплащания и електронните касови бележки се оказват непредвиден софтуерен съдружник – те оставят явен и проследим отпечатък за всяка транзакция.

На процедура България претърпява не просто промяна на валутата, а интензивен преход към безкешова стопанска система. Еврото се оказва катализатор за развой, почнал доста по-рано – този, в който портфейлът последователно отстъпва място на телефона, а физическите пари стават все по-рядко употребен запас. В този подтекст минимум терзания имат точно хората, които към този момент заплащат главно с карти и приложения – за тях преходът към новата валута е съвсем неосезаем.