Процентът на американците, които се страхуват от онкологично заболяване, е

Процентът на американците, които се опасяват от онкологично заболяване, е относително висок. Според разнообразни изследвания и анкети към 62% от възрастните в Съединени американски щати признават, че изпитват сериозен боязън, че те или техен непосредствен ще бъдат диагностицирани с рак в близко бъдеще. Това е една от главните паники в региона на здравето, наред с други болести като сърдечни заболявания.

Какво е кансерофобия?

Кансерофобията (или несъизмерим боязън от рак) е характерен тип уплаха, при която човек изпитва несъразмерен, несъизмерим и от време на време парализиращ боязън от това да бъде диагностициран с рак, макар че няма ясни медицински индикатори за това или действителен риск от болестта. Това не е просто елементарен боязън или безпокойствие, а патогенен и продължителен боязън, който може да въздейства доста на живота на страдащия от него.

Това е едно от тези характерни положения, които попадат в общото разбиране „ нозофобия “. От старогръцки νόσος – " болест " и φόβος – " боязън " – боязън от заразяване с някаква болест. Но канцерофобията заслужава особено внимание, защото в продължение на хиляди години ракът в действителност остава нелечимо заболяване. Човечеството се е научило да го лекува едвам преди 100 години – прекомерно къс интервал от време, с цел да преодолее настройката, която остава в груповата памет, че ракът е еднакъв на неизбежна гибел.

В наши дни ремисията може да продължи цялостен живот. Тоест, откакто човек има рак, той може да се подложи на лекуване и да няма повече епизоди на болестта до края на живота си. Разбира се, ракът е съществено заболяване, само че все пак е лечимо.

Характеристики на кансерофобията

Перманентна угриженост за здравето – Човек с кансерофобия непрекъснато се тревожи дали няма да развие рак, даже когато няма явни признаци. Всяка дребна неразположеност, болежка или смяна в тялото може да бъде интерпретирана от него като симптом за рак.

Чести медицински проучвания – Хората с кансерофобия са склонни към прекалено подлагане на медицински проби, чести прегледи и съвещания, вярвайки, че непрекъснатото наблюдаване ще ги защищити от това заболяване.

Непоносимост и отбягване от медицински проучвания – Сред хората, изпитващи кансерофобия обаче има и такива, коити тотално заобикалят да се подлагат на постоянни медицински прегледи от боязън, че резултатите може да потвърдят най-лошото.

Избягване на обстановки или места, които припомнят за онкологично заболяване – Това може да включва отвод да се гледат филми или стратегии, свързани с рак, или да се заобикалят хора, които са минали през лекуване на онкологично заболяване.

Причини за отключване на кансерофобия Личен опит с раково заболяване – Ако човек е имал близки, които са минали през лекуване на рак, или самият той се е сблъскал с такова, това може да отключи развиването на кансерофобия. Генетична предразположеност – Някои хора, които имат фамилна история на това заболяване, са по-склонни да изпитват несъизмерим боязън, защото те свързват личните си опасности с тези на членовете на фамилията. Медийно въздействие – Честото медийно разискване на рака като сериозна болест, както и постоянното наличие на акции за набиране на средства за битка с рака може да усили паниките у хората.

Необосновани вярвания – Хора с кансерофобия може да развият погрешни или пресилени показа за рака, като да вземем за пример тази, че в случай че открият заболяването в ранен етап, тя ще бъде съдбовна.

Кога страхът от онкологично заболяване е нещо обикновено и по кое време – отива отвън границите

Обикновено естествената канцерофобия се демонстрира, откакто някой от нашия обществен кръг се разболееот рак, представяме си, че ние сме попаднали в същата обстановка и това провокира отрицателни страсти у нас. Не желаеме да мислим или приказваме за това, не желаеме да се разболеем – това е естествена реакция.

Канцерофобията обаче се трансформира в проблем, когато стартираме да мислим за нея непрекъснато, съвсем по график. Ситуацията се утежнява, в случай че стартираме да построяваме живота си към страха да не се разболеем от рак – заобикаляме да приказваме с лекари, тъй като " ами в случай че открият нещо " или, в противен случай, неоснователно се тревожим за личното си здраве и започваме да харчим големи суми пари за всевъзможни прегледи.

Преодоляване на кансерофобията

Кансерофобията може да бъде извънредно стресираща, само че има разнообразни способи за превъзмогването ѝ:

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – Това е една от най-ефективните форми на терапия за справяне с ирационалните страхове. Тя оказва помощ на индивида да разпознае и преодолее отрицателните мисловни модели и да ги размени с по-здравословни. Терапията се организира благодарение на онкопсихолог.

Медикаментозно лекуване – В някои случаи, когато страхът е доста натоварен, може да се употребяват анксиолитици (лекарства за понижаване на тревожността) или антидепресанти.

Информационна хигиена – Без информация или с неправилна такава мозъкът ни се изгубва в спекулации и заблуди. Когато получим точни и надеждни обстоятелства - посредством съвещания с лекари или осведомителни запаси, изчезналите звена от познания се запълват и това понижава страховете. Чрез разяснение на действителните опасности и опциите за предварителна защита, вярната информация намира място в мозъка и го успокоява.

Релаксация и ръководство на напрежението – Т ехники като медитация, йога или надълбоко дишане могат да оказват помощ за справяне със напрежението и тревогата, които се натрупват към страха от рак.

Редовните прегледи – ключът към здравето и ранната профилактика

Редовните прегледи са не просто обвързване, а акт на грижа към себе си, който ни разрешава да имаме надзор върху личното си здраве. Те ни дават убеденост, че всичко е наред и ни оказват помощ да осезаем и преборим в точния момент нещо, което би могло да се окаже в действителност съществено. Честотата на тези прегледи зависи от възрастта и характерните здравословни опасности, само че най-важното е да ги възприемаме като част от дейния развой на предварителна защита и отношение към здравето.

Онкопсихолозите постоянно чуват от пациенти, към този момент диагностицирани с рак: " Цял живот се опасявах от това и ето, че се случи ". Но те дават отговор с убеденост: " Не, това не е причинност, а трагично съвпадане. " Здравето не е въпрос на предсказания, а на подготовка и навременни дейности. Чрез постоянните прегледи ние можем да си дадем късмет да видим проблемите, преди те да се утвърдят като действителност.

Снимки: Freepik