В 82 училища никой не пожела да стане директор
Процедурите за избор на учебен шеф бяха прекъснати в 82 образователни заведения, където нямаше нито един искащ да заеме длъжността. В други 80 учебни заведения състезанията за шефове приключиха без избор на претендент. Така в 162 учебни заведения на територията на страната образователната година ще стартира без постоянно управление, а директорските постове ще се заемат от краткотрайно изпълняващи длъжността до идващ конкурс. Това излиза наяве от известие на Министерството на образованието и науката (МОН).
Проблемът с неналичието на шефове е систематичен за българската просветителна система. Това бе и повода просветното ведомство да изостави предлаганата от години концепция за въвеждане на мандатност при учебните шефове. Мащабните промени в главния учебен закон, които Министерството на образованието и науката предложи през май (в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО) предвиждат длъжността да се заема безсрочно, както е и сега. Вместо обаче 4-годишния интервал на атестиране от МОН оферират годишна оценка на труда на шефовете.
През образователната 2024/ 2025 година 227 български учебни заведения продължиха да се ръководят от шефове, навършили пенсионна възраст, или от краткотрайни дикертори. Така на процедура съвсем половината от местата за шефове (481), за които МОН бе оповестило състезания, останаха вакантни.
Тази година през юли бяха стартирани общо 442 изборни процедури за държавни и общински учебни заведения, центрове за специфична просветителна поддръжка (ЦСОП), центрове за поддръжка на личностното развиване (ЦПЛР), районни центрове за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение (РЦПППО) и Държавен логопедичен център. Общо подадените заявки за оповестените състезания бяха 765, като някои аплайваха за повече от една позиция.
В хода на състезанията бяха определени ръководители за 280 просветителни институции. 251 учебни заведения стартират образователната година с нови шефове. Избрани са и титуляри на 17 центъра за специфична просветителна поддръжка, 8 центъра за поддръжка на личностно развиване, три районни центъра за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение, както и на Държавния логопедичен център.
Съгласно разпоредбите в първия стадий претендентите решаваха тест, генериран в деня на изпита и който е обединен за цялата страна. На идващия стадий всеки един от претендентите трябваше да показа идея за развиване на съответната просветителна институция. Заедно с нея на самия изпит се решаваха и два съответни проблема пред комисията за избор.
Проблемът с неналичието на шефове е систематичен за българската просветителна система. Това бе и повода просветното ведомство да изостави предлаганата от години концепция за въвеждане на мандатност при учебните шефове. Мащабните промени в главния учебен закон, които Министерството на образованието и науката предложи през май (в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО) предвиждат длъжността да се заема безсрочно, както е и сега. Вместо обаче 4-годишния интервал на атестиране от МОН оферират годишна оценка на труда на шефовете.
През образователната 2024/ 2025 година 227 български учебни заведения продължиха да се ръководят от шефове, навършили пенсионна възраст, или от краткотрайни дикертори. Така на процедура съвсем половината от местата за шефове (481), за които МОН бе оповестило състезания, останаха вакантни.
Тази година през юли бяха стартирани общо 442 изборни процедури за държавни и общински учебни заведения, центрове за специфична просветителна поддръжка (ЦСОП), центрове за поддръжка на личностното развиване (ЦПЛР), районни центрове за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение (РЦПППО) и Държавен логопедичен център. Общо подадените заявки за оповестените състезания бяха 765, като някои аплайваха за повече от една позиция.
В хода на състезанията бяха определени ръководители за 280 просветителни институции. 251 учебни заведения стартират образователната година с нови шефове. Избрани са и титуляри на 17 центъра за специфична просветителна поддръжка, 8 центъра за поддръжка на личностно развиване, три районни центъра за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение, както и на Държавния логопедичен център.
Съгласно разпоредбите в първия стадий претендентите решаваха тест, генериран в деня на изпита и който е обединен за цялата страна. На идващия стадий всеки един от претендентите трябваше да показа идея за развиване на съответната просветителна институция. Заедно с нея на самия изпит се решаваха и два съответни проблема пред комисията за избор.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ