Процедурата за избор на главен прокурор премина в своя съществен

Процедурата за избор на основен прокурор мина в своя значителен стадий – Борислав Сарафов Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София.   През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад. бе номиниран от трима членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет /ПК на ВСС/. Номинацията му е безалтернативна. До 26 ноември следва две от комисиите в съвета да показват отчети за професионалните и нравствените качества на претендента. След това гласуването следва да се състои на 16 януари 2025 година

И не щеш ли към този момент са налице няколко правни разногласието. Като че ли в добре уредените общества правото е основано да позволява проблеми и контролира заслужено публичните връзки, у нас е фиктивен мотив най-вече за спор, само че без изходът от разногласието да въздейства на резултата.

Обществените и правните несъгласия са в две направления.

Първата  – може ли актуалният правосъден съвет с изминал мандат да избира основен прокурор /а също по този начин и ръководител на Върховния административен съд/ в случай, че в параграф 23 от шестата корекция на българската Конституция категорично бе записано, че двете колегии нямат тези пълномощия. Тук натежават редица причини, че точно този състав избра и освободи и изричат подозрения по отношение на легитимността на органа заради моралната разруха на болшинството от членовете на съвета. Втората теза възприема, че процедурата е безусловно годна и съображения за легитимността са неотносими.

Длъжни сме да напомним, че замисълът на конституционните промени бе да раздели правосъдния съвет на съвет на прокурорите и съвет на съдиите. Конституционният съд /КС/ анулира това позволение като противоконституционно/РКС 13/2024/. Отново с решение на Конституционен съд /12/2022 г./ съдът постанови, че орган с изминал мандат продължава да упражнява пълномощията си, давайки превес на непрекъсваемостта на практикуване на компетенциите за сметка на правилото на мандатността.

Наивно би било човек да си мисли, че има единствена допустима линия на държание. Струва ми се обаче, че по-значим е целеният резултат, а извеждането на резултата на напред във времето би ни сложило още веднъж да прекрояваме правото заради случая. Случаят е следният – спорността на претендента Сарафов е единственото несъмнено негово качество, биографичната му информация демонстрира, че той е все отпред по административните върхове в прокуратурата и следствието. А илюстративният материал от близостта му с Пепи Еврото, документиран в известна в обществото фотография е най-краткият и обстоен отчет на Етичната комисия на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Веднага, несъмнено, последваха политически изявления от употребяващите реформирането на българското правораздаване за краткосрочни партийни цели по какъв начин ще сезират Конституционния съд с искане за пояснение използвана или не е наредбата на параграф 23, забраняваща на Висш съдебен съвет да упражнява пълномощията си.

Подобно искане крие в себе си две съществени недостатъци.

Първата всъщност се състои в това, че възражда и изважда на напред във времето социалистическият принцип за схващане на държавната власт като такава, в която един от нейните клонове – законодателната власт в лицето на Народното събрание – има предимство пред останалите два – правосъдната и изпълнителната. Преведено на процедура това значи, че Народното събрание може да указва на всеки държавен орган кои свои пълномощия краткотрайно да прекрати да упражнява. Днес забраняваме на Висш съдебен съвет да избере основен прокурор, на следващия ден забраняваме на Сметната палата да прави инспекции за разноските на партиите през изборите и по този начин съгласно случая. Припомням, че стъпвайки на този принцип Народното събрание освободи без правно съображение ръководителя на Здравната каса, а Конституционният съд анулира това освобождение и възвърне ръководителя на заеманата служба. Преди няколко години Народното събрание опита да забрани на Министерския съвет кого да назначава и кого не. Това на процедура обаче значи произвол, който елементарно може да прерасне в гнет. Поглед по-назад в предишното би открил по какъв начин със законов текст бе разпускан Висшият правосъден съвет до момента в който не бъде определен Никола Филчев за основен прокурор. Изобилие от образци с неприятни исторически резултати.

Вторият противоречив детайл на едно такова искане се крие в това, че Конституционният съд към този момент се произнесъл на процедура в целокупност за конституционните промени. Текстът на параграф 23 имаше идейния план да уреди кой извършва пълномощията на съдийски и кой на прокурорски съвет до провеждането на избор на техните членове. С оповестяването на противоконституционността на това позволение на процедура Висшият правосъден съвет остана неразделен и такова деяние за правото няма. Следователно наредбата на параграф 23 е текст без юридически предмет на контролиране. Как тогава да използван текст, който не може да уреди разделянето на правосъдния съвет. Тук още е противоречиво дали е възможно до разглеждане едно такова искане. Но даже и Конституционен съд да прегледа настояването Висш съдебен съвет самичък следва да реши дали да спре процедурата.

Правните причини обаче са безсилни да повлияят кой ще бъде новият основен прокурор на Републиката.

Това ще покажат идните парламентарни избори. И тук е огромният въпрос – необходим ли е 25-членен правосъден съвет като легитимиращ заслон за политически назначения? И по какъв начин по този начин още нямаме процедура, която да предписва по какъв начин може да се стигне до предварително освобождение на членовете на съвета по правно изискан режим. Оставям настрани, че можем да се запитаме и дали един минималистичен кадрови орган за съдиите и прокурорите  при Министъра на правораздаването не е по-добро позволение от 25-членен… Ползваме мотива да напомним на заинтригуваните от преустройството на българското правораздаване концепцията си, написана през януари 2020 година, правосъдният съвет да не бъде разделян на две, а единствено да бъде прекроен съставът на квотите му като съдиите да вземат участие в номинацията и избора на основен прокурор. Обратно на тази опция прокурорите да бъдат лишени от номинация и избор при избора на ръководителите на двете висши съдилища.

ИПИ