Процедурата по прекомерен дефицит може да трае сравнително кратко, ако

Процедурата по несъразмерен недостиг може да трае относително малко, в случай че държавното управление успее да свие доста разноските. Това е изводът на икономиста Петър Ганев, представен от БНР. В своя обява той прави обзор на интервалите, в които страната ни е в такава процедура.

Tова е втората за България процедура по свръхдефицит, а първата съответствува с световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия и банкрута на КТБ в интервала от 2009 година до 2015 година, отбелязва специалистът от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Петър Ганев обаче обръща внимание, че тогава главният проблем е сериозният срив на приходите в хазната, до момента в който в този момент казусът е в разходната част.

Приходите дружно с стопанската система порастват. В разходната част ясното утежняване стартира от пандемията, когато има огромни обществени заплащания. След това обаче сериозният удар по хазната идва с голямото покачване на възнагражденията в силовите министерства. За интервала 2001-2024 година междинният размер на приходите по консолидираната стратегия е 37% от Брутният вътрешен продукт, като сега даже сме доста над тази стойност.

За същия интервал междинната стойност на разноските е 38% от Брутният вътрешен продукт. Тази стойност е нарушена при банкрута на КТБ, при първия удар на пандемията и в настоящия миг, само че към този момент без никакво опрощение.

За целия интервал референтната стойност на недостига е 1% от Брутният вътрешен продукт, което е управляемо и разрешава на дълга да не пораства, написа Петър Ганев и добавя, че в случай че новият бюджет таргетира в средносрочен проект връщане към тези референтни стойност – най-много във връзка с разноските и недостига, то краят и на втората процедура по несъразмерен недостиг може да е относително скоро.