Крум Зарков: Европрокурори вече разследват високите етажи на властта у нас
Процедурата по премахване на основния прокурор Иван Гешев е завършила и не може да се продължи
"В последните дни на 47-ото Народно заседание се гласоподава закон, който имаше за цел да обезпечи самостоятелност и автономия на европейските делегирани прокурори. Това изисква те да имат лично място, лична администрация, деловодство и секретна регистратура ", сподели в студиото на служебният министър на правораздаването Крум Зарков във връзка даването на някогашната емблематична постройка на Съюз на демократичните сили на ул. „ Г.С. Раковски “ №134 в София на европроурорите.
"Радвам се, че за броени дни служебното държавно управление в съдействие с Висш съдебен съвет, успяхме да създадем първата значима крачка – да открием подобаваща постройка ".
По думите на Зарков, "европейските средства са наши обществени средства и ние не можем да позволим да бъдат отклонявани. Особено в навечерието на най-мащабния проект, по който би трябвало да получим милиарди евро. Това е една спомагателна гаранция, че никой няма да се изкуши да протяга ръка към тях или да ги разпределя по непрогледен, подкупен метод. "
"Това е европейска политика, не е българска небивалица ", посочи служебният правосъден министър.
"Европейският съюз вярно е решил, че европейските средства изискват надзор още по-голям от този на националните управляващи. Имайки поради незадоволителното положителната успеваемост на нашите институции, това е още една гаранция.
Българската прокуратура е известна с това, че е много йерархична като конструкция, до момента в който йерархията на европрокуратурата не би трябвало да се въздейства от нашата и основния ни прокурор. Евроделегирани прокурори, които работят на терен в страната членка са следени от лицей на европрокурорите в Люксембург и европейския основен прокурор Лаура Кьовеши.
Българската европрокуратура е една от най-сезираните. Има доста сигнали и към този момент има каузи, които на практика са стигнали до съд, само че до момента в който няма неоправдателни присъди не бих си разрешил да разясня, сподели още Зарков. Той обаче загатна, че има доста чувствителни следствия, които дълго време са били в полезрението на българските управляващи и в този момент ще бъдат и в това на европейските. "
"Става дума за високите етажи на властта и корист с евросредства ", добави министърът.
По мотив на правосъдната промяна, Зарков сподели, че закриването на спецсъдилищата е била значима стъпка, само че не изчерпва огромния кръг въпроси. Много от законите, по които сега работи министерството на правораздаването и ще бъдат предоставени на идващия парламент, се вписват в правосъдната промяна – укрепване на ролята на инспектората, вероятно търсене на отговорност на основния прокурор, опция за правосъден надзор върху някои от актовете на прокуратурата.
Зарков посочи, че работят доста съществено върху законите, свързани с приемането на проекта за възобновяване и резистентност, които би трябвало да бъдат признати преди края на годината, с цел да се отпусне вторият транш по проекта от 700 млн. евро. Той акцентира, че и до момента е свършена доста работа и не са почнали на гола поляна.
Процедурата по премахване на основния прокурор Иван Гешев, стартирана от предходните правосъдни министри е завършила и не може да се продължи. Евентуално може да се стартира нова, в случай че има нови данни за възможни нарушавания на основния прокурор, каквито все още не е получил.
"Ако получа такива няма да се поколебая да работя. Видя се, че такава процедура няма кой знае какви шансове да успее в този състав на Висш съдебен съвет ", сподели Зарков.
Той добави, че ще сезира Конституционния съд за параметрите на надзора на правда, който се упражнява от прокуратурата.
За плана за нов затвор, Зарков акцентира, че няма да се даде нито един лев български пари. Финансирането идва по линия на Норвежкия механизъм.
"В последните дни на 47-ото Народно заседание се гласоподава закон, който имаше за цел да обезпечи самостоятелност и автономия на европейските делегирани прокурори. Това изисква те да имат лично място, лична администрация, деловодство и секретна регистратура ", сподели в студиото на служебният министър на правораздаването Крум Зарков във връзка даването на някогашната емблематична постройка на Съюз на демократичните сили на ул. „ Г.С. Раковски “ №134 в София на европроурорите.
"Радвам се, че за броени дни служебното държавно управление в съдействие с Висш съдебен съвет, успяхме да създадем първата значима крачка – да открием подобаваща постройка ".
По думите на Зарков, "европейските средства са наши обществени средства и ние не можем да позволим да бъдат отклонявани. Особено в навечерието на най-мащабния проект, по който би трябвало да получим милиарди евро. Това е една спомагателна гаранция, че никой няма да се изкуши да протяга ръка към тях или да ги разпределя по непрогледен, подкупен метод. "
"Това е европейска политика, не е българска небивалица ", посочи служебният правосъден министър.
"Европейският съюз вярно е решил, че европейските средства изискват надзор още по-голям от този на националните управляващи. Имайки поради незадоволителното положителната успеваемост на нашите институции, това е още една гаранция.
Българската прокуратура е известна с това, че е много йерархична като конструкция, до момента в който йерархията на европрокуратурата не би трябвало да се въздейства от нашата и основния ни прокурор. Евроделегирани прокурори, които работят на терен в страната членка са следени от лицей на европрокурорите в Люксембург и европейския основен прокурор Лаура Кьовеши.
Българската европрокуратура е една от най-сезираните. Има доста сигнали и към този момент има каузи, които на практика са стигнали до съд, само че до момента в който няма неоправдателни присъди не бих си разрешил да разясня, сподели още Зарков. Той обаче загатна, че има доста чувствителни следствия, които дълго време са били в полезрението на българските управляващи и в този момент ще бъдат и в това на европейските. "
"Става дума за високите етажи на властта и корист с евросредства ", добави министърът.
По мотив на правосъдната промяна, Зарков сподели, че закриването на спецсъдилищата е била значима стъпка, само че не изчерпва огромния кръг въпроси. Много от законите, по които сега работи министерството на правораздаването и ще бъдат предоставени на идващия парламент, се вписват в правосъдната промяна – укрепване на ролята на инспектората, вероятно търсене на отговорност на основния прокурор, опция за правосъден надзор върху някои от актовете на прокуратурата.
Зарков посочи, че работят доста съществено върху законите, свързани с приемането на проекта за възобновяване и резистентност, които би трябвало да бъдат признати преди края на годината, с цел да се отпусне вторият транш по проекта от 700 млн. евро. Той акцентира, че и до момента е свършена доста работа и не са почнали на гола поляна.
Процедурата по премахване на основния прокурор Иван Гешев, стартирана от предходните правосъдни министри е завършила и не може да се продължи. Евентуално може да се стартира нова, в случай че има нови данни за възможни нарушавания на основния прокурор, каквито все още не е получил.
"Ако получа такива няма да се поколебая да работя. Видя се, че такава процедура няма кой знае какви шансове да успее в този състав на Висш съдебен съвет ", сподели Зарков.
Той добави, че ще сезира Конституционния съд за параметрите на надзора на правда, който се упражнява от прокуратурата.
За плана за нов затвор, Зарков акцентира, че няма да се даде нито един лев български пари. Финансирането идва по линия на Норвежкия механизъм.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ