Кардиохирургът д-р Велина Янчева: Пълмед с първа в Пловдив...
Процедурата напълно се поема от Здравната каса, без да е належащо в допълнение възнаграждение.
Кардиохирурзите от пловдивската УМБАЛ „ Пълмед “ доктор Велина Янчева и доктор Венцеслав Киров направиха промяна на аортна клапа на 54-годишна пациентка, на която вградиха новаторската биологична протеза Edwards Resilia. Това е първата в целия пловдивски район имплантация на аортна клапа от последно потомство. Операцията е минимално инвазивна и е осъществена през 5-сантиметров прорез с отчасти отваряне на гръдната кост.
Едно от преимуществата на тази клапа е, че действа дълъг интервал, без да търпи калциева недъгавост. Освен това разрешава на пациента да води деен метод на живот, без да приема антикоагуланти.
След безпрепятствено минал следоперативен интервал и ранна рехабилитация в болничното заведение пациентката е изписана, към този момент си е вкъщи и се е заела с нормалните си ежедневни действия.
Д-р Янчева е експерт кардиохирург с 13-годишен опит. Нейните съществени клинични ползи са хирургия на аортна клапа, аортен корен и аорта.
„ За мен като доктор, в интервенцията на Мария голямото задоволство идва от съчетаването на минимално инвазивна щадяща хирургия с тази новаторска клапна протеза. Смятам, че това беше „ нейната “ интервенция - допустимо най-хубавото лекуване на нейното заболяване, тъй като отделихме задоволително време в детайли да обсъдим с пациентката както нейното положение, по този начин и всички благоприятни условия за интервенции и типове клапни протези. Заедно с нея взимахме решенията “, разяснява доктор Янчева.
Кардиохирургът изяснява, че при пациентката е открит най-често срещаният недостатък на аортната клапа - високостепенна дегенеративна аортна стеноза. При това положение болният може дълго време да няма никакви недоволства поради обезщетителни механизми на организма, като концентрична левокамерна хипертрофия. Първите признаци могат да бъдат лесна отмалялост и зной, болежка в гръдната област, загуба на схващане, а също неочаквана сърдечна гибел заради ритъмни нарушавания. Единственото дейно лекуване е промяната на клапата по хирургичен път - отворен или минимално инвазивен, или транскатетърен метод.
В международен мащаб приложението на биологични клапни протези при по-млади пациенти, т.е. под 60-годишна възраст, трайно се усилва, изключително заради осезаемите опасности на доживотната терапия с антикоагулант, нужна при механичните протези, акцентира специалистката.
„ Разработената в последните години Inspiris Resilia аортна клапна протеза е направена от говежда перикардна тъкан и е третирана по специфична технология, с цел да се усъвършенства нейната устойчивост. Тази технология включва развой за ограничение на калцификацията, който блокира остатъчните алдехидни групи, които могат да доведат до струпване на калций в клапата “, прибавя тя.
В Кардиохирургията на „ Пълмед “, ръководена от доктор Андрей Неутов, употребяват министернотомията като общоприет достъп за опериране на пациентите с изолирано заболяване на аортна клапа и торакотомия при част от случаите. Този хирургичен достъп е обвързван със доста понижаване на кръвозагубата, следоперативните инфекции и дихателните затруднения и способства по-бързото възобновяване на двигателната интензивност. Не е незначителен и естетическият резултат от по-малкия действен цикатрикс.
В „ Пълмед “ предлагаме всички варианти за лекуване на клапни пороци на сърцето, хирургични и транскатетърни, показва доктор Неутов. Сред тях са и най-новото потомство аортни и митрални биологични клапни протези Resilia и Mitris, както и осъществяваната от кардиолозите на лечебното заведение минимално инвазивна процедура TAVI за слагане на аортна клапа при напреднали дегенеративни процеси.
„ В отделението слагаме акцент върху информираността на пациента и предоперативната му подготовка. Убедени сме, че сполучливо лекуване се реализира, когато пациентът дружно с лекарите взе участие в решенията, касаещи неговото здраве “, обобщава ръководителят на Кардиохирургията в „ Пълмед “.
Кардиохирурзите от пловдивската УМБАЛ „ Пълмед “ доктор Велина Янчева и доктор Венцеслав Киров направиха промяна на аортна клапа на 54-годишна пациентка, на която вградиха новаторската биологична протеза Edwards Resilia. Това е първата в целия пловдивски район имплантация на аортна клапа от последно потомство. Операцията е минимално инвазивна и е осъществена през 5-сантиметров прорез с отчасти отваряне на гръдната кост.
Едно от преимуществата на тази клапа е, че действа дълъг интервал, без да търпи калциева недъгавост. Освен това разрешава на пациента да води деен метод на живот, без да приема антикоагуланти.
След безпрепятствено минал следоперативен интервал и ранна рехабилитация в болничното заведение пациентката е изписана, към този момент си е вкъщи и се е заела с нормалните си ежедневни действия.
Д-р Янчева е експерт кардиохирург с 13-годишен опит. Нейните съществени клинични ползи са хирургия на аортна клапа, аортен корен и аорта.
„ За мен като доктор, в интервенцията на Мария голямото задоволство идва от съчетаването на минимално инвазивна щадяща хирургия с тази новаторска клапна протеза. Смятам, че това беше „ нейната “ интервенция - допустимо най-хубавото лекуване на нейното заболяване, тъй като отделихме задоволително време в детайли да обсъдим с пациентката както нейното положение, по този начин и всички благоприятни условия за интервенции и типове клапни протези. Заедно с нея взимахме решенията “, разяснява доктор Янчева.
Кардиохирургът изяснява, че при пациентката е открит най-често срещаният недостатък на аортната клапа - високостепенна дегенеративна аортна стеноза. При това положение болният може дълго време да няма никакви недоволства поради обезщетителни механизми на организма, като концентрична левокамерна хипертрофия. Първите признаци могат да бъдат лесна отмалялост и зной, болежка в гръдната област, загуба на схващане, а също неочаквана сърдечна гибел заради ритъмни нарушавания. Единственото дейно лекуване е промяната на клапата по хирургичен път - отворен или минимално инвазивен, или транскатетърен метод.
В международен мащаб приложението на биологични клапни протези при по-млади пациенти, т.е. под 60-годишна възраст, трайно се усилва, изключително заради осезаемите опасности на доживотната терапия с антикоагулант, нужна при механичните протези, акцентира специалистката.
„ Разработената в последните години Inspiris Resilia аортна клапна протеза е направена от говежда перикардна тъкан и е третирана по специфична технология, с цел да се усъвършенства нейната устойчивост. Тази технология включва развой за ограничение на калцификацията, който блокира остатъчните алдехидни групи, които могат да доведат до струпване на калций в клапата “, прибавя тя.
В Кардиохирургията на „ Пълмед “, ръководена от доктор Андрей Неутов, употребяват министернотомията като общоприет достъп за опериране на пациентите с изолирано заболяване на аортна клапа и торакотомия при част от случаите. Този хирургичен достъп е обвързван със доста понижаване на кръвозагубата, следоперативните инфекции и дихателните затруднения и способства по-бързото възобновяване на двигателната интензивност. Не е незначителен и естетическият резултат от по-малкия действен цикатрикс.
В „ Пълмед “ предлагаме всички варианти за лекуване на клапни пороци на сърцето, хирургични и транскатетърни, показва доктор Неутов. Сред тях са и най-новото потомство аортни и митрални биологични клапни протези Resilia и Mitris, както и осъществяваната от кардиолозите на лечебното заведение минимално инвазивна процедура TAVI за слагане на аортна клапа при напреднали дегенеративни процеси.
„ В отделението слагаме акцент върху информираността на пациента и предоперативната му подготовка. Убедени сме, че сполучливо лекуване се реализира, когато пациентът дружно с лекарите взе участие в решенията, касаещи неговото здраве “, обобщава ръководителят на Кардиохирургията в „ Пълмед “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ