Прототип на робот, предназначен да изследва подземните океани на ледените

Прототип на робот, предопределен да изследва подземните океани на ледените луни на Юпитер, в лабораторен басейн (снимка: NASA)

Американската галактическа организация НАСА финансира план за създаване на дребни роботи, които могат да изследват водните дълбини на океаните на луните към Юпитер, в това число Европа, търсейки признаци за съществуването на живот.

Според учените, спътниците на Юпитер съдържат доста повече течна вода, в сравнение с всички океани на Земята взети дружно. Освен това Европа демонстрира признаци на геоложка активност, която може да затопли моретата, да смеси значими хранителни субстанции и да подкрепи развиването на живота.

Планът на НАСА включва изпращане на роботи в нуклеарен кол, който ще разтопи 16 километра ледена завивка, създавайки тунел, през който роботизираният екип може да доближи течния океан изпод, заяви английският Telegraph.

„ Животът на Земята изисква вода и има съществени доказателства, че ледените луни в Слънчевата система имат подземни океани под замръзналите си черупки. Смятаме, че Европа има голям солен океан и евентуално други основни съставки за живота, в това число източник на сила и свързани химични съединения ”, споделя доктор Итън Шалер, основен откривател на концепцията на задачата в Лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Южна Калифорния.

Д-р Шалер има вяра, че рой от дребни роботизирани плувци ще може да изследва доста по-голям размер океанска вода и да направи доста повече измервания спрямо стандартните сонди и роувъри.

Проектът, наименуван Swim (Sensing with Independent Micro-swimmers), получи грант от 725 000 щатски $ от НАСА. Тестването на прототипа сега се организира в басейн на Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена и резултатите са “окуражаващи ”.

Първоначалните роботизирани плувци, направени от 3D пластмаса, демонстрират добра маневреност и дарба за независимо поддържане на курса. В момента роботите са дълги към 42 см и тежат към 2,3 кг, само че инженерите желаят да понижат размера им три пъти, тъй че да са почти колкото мобилен телефон.

Роботите ще употребяват подводна информационна система, сходна на сонар, за предаване на данни назад към криобота, който, от своя страна, ще предава данните през ледената завивка до спускаем уред на повърхността на спътниците. Апаратът ще ще комуникира с центъра на задачата на Земята.

Експертите пресмятат, че към 50 робота ще могат да се поберат в секция с диаметър 8 инча на термо пръта, а компютърни симулации демонстрират, че те ще могат да изследват към три милиона кубични фута за два часа живот на батерията.

Моделът на робота-плувец (вдясно) до водоустойчивата капсула
(снимка: NASA)

„ Концепцията се основава на криобот за достъп до подповърхностния океан посредством размразяване или продупчване на ледената черупка, само че той има лимитирана подвижност, откакто доближи и се закотви на границата океан-лед. Роботите ще се съхраняват в опростено тяло по време на спускането им през леда и ще бъдат ситуирани самостоятелно или като рой криоботи непосредствено в подповърхностния океан ”, разяснява доктор Шалер.

Роботите ще бъдат оборудвани с чип, който ще мери температура, налягане, киселинност или алкалност, проводимост и химичен състав. Подобни сонди в този момент се употребяват необятно за проучване на ледници и ледени шапки на Земята, само че ледените черупки на обекти като Европа и Енцелад са по-студени и по-дебели.

„ Има доста проблеми с използването на този вид идея. Миниатюризацията, локализацията и подводните връзки са комплицирани. Подводните роботи като цяло са доста комплицирани и двойно по-сложни, когато става въпрос за превозването им с галактическа сонда от Земята до луната на Юпитер, на повече от 600 милиона километра. На Европа роботите ще плуват в соления океан под високо налягане. Тези фактори ще бъдат взети поради в окончателния дизайн, в случай че планът продължи ”, добавя доктор Шалер.

Екипът чака спомагателни данни от задачата Europa Clipper на НАСА, която започва през октомври и сега е на път към луната на Юпитер. Космическият транспортен съд ще дойде през 2030 година и ще стартира поредност от 49 прелитания през идната година, с цел да събере данни, които ще покажат дали ледената луна и нейният вътрешен океан имат нужните условия за поддържане на живот.

Космическият транспортен съд Juice на Европейската галактическа организация (Jupiter Icy Moons Explorer) също беше изстрелян предходната година и би трябвало да дойде на Юпитер през 2034 година Ако задачите намерят подобаващи условия за живот, тогава роботизираните плувци ще получат зелена светлина.