Противоречивият професор от БАН - Николай Витанов, няма спирка. И

Противоречивият професор от Българска академия на науките - Николай Витанов, няма спирка. И през днешния ден той облъчва аудиторията си в обществените мрежи с информация за войната, както постоянно едностранчиво - с русофилски уклон и щение:

ЕТО ГИ ПОРЕДНИТЕ БИСЕРИ НА СКАНДАЛНИЯ ВИТАНОВ:

Кратка информация за войната за 17 февруари 2023 година

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ

Тук е място за механически разбори, а не за леене на усеща. Добрият разбор изисква самообладание, а не леене на усеща. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че би трябвало да си гледаме националния интерес. Националният интерес с тъкмо две думи и половина, ви го обясних: изгоди за народа. И така, гледаме към тая война и постоянно се питаме: А каква ни е на нас изгодата от това?

Днес анализът ще е малко по-различен. Ще пообсъдим системите на които е закачена Украйна от логистична и политическа позиция. Но на първо време, дано да направя малко реклама на моите юрдечета, че напълно го забатачиха.

Та юрдечетата мои изпитват остра потребност от това някой да им обърне внимание. Мама всеки ден им се кара, че седят по диваните, рупат рупат чипс и драскат против Витанов, вместо да излязат на открито на улицата и да имат взимане – предоставяне със мощния пол, разбирай дамите. Тласкани от отрицателните страсти, юрдечетата мои стават печени. Печени не в опит, а печени в злобата си. И така се появява категорията печено юрдече. Има два типа печени юрдечета. Едните са печени по класическа рецепта. Те непосредствено плюят против Витанов. Това е печено юрдече по злобарски. Има една друга категория, която се гърчи от завист, само че се пробва да го избива на комизъм. Не им се получава, то какъв почтен комизъм ще излезе, когато задните ти елементи непрестанно се пекат в завист, а по-нагоре мама непрестанно ти дърпа ушите, че нищо не става от тебе. Та това са печените юрдечета по смехарски. Аз както знаетe, твърдо съблюдавам англосаксонската теория, така както Бисмарк я е описал и би трябвало да се притека на помощ на моите юрдечета, когато закъсат. Та да ми четете юрдечетата ей. Особено на тези, дето се пекат по смехарски. Че другояче ще си останат с рупането на чипс и дърпането с ушите от мама. Защото в случай че се осмелят да излязат по необятния свят на улицата, може да ги срещне някоя от мощния пол и да ги оправи.

Така, откакто помогнах на печените юрдечета мои, отиваме към логистиката на войната. Украйна е на системи и това никой сериозен аналитик не го отхвърля. Говори се за пролетен напред. Ама за какво украинската войска би трябвало да прави пролетен напред? Ние си гледаме логистиката, а логистиката сочи към системите и зачи би трябвало да погледнем доктора, дето командва какво да се влива в системите. Идва предизборната президентска акция в Съединени американски щати. Че какво от това ще кажете. Ами настоящия президент ще желае да се кандидатира отново. Тука има два логистични фактора. Украйна смуче крепко оръжейните ресурси на Запада, в това число на Щатите. Ами Тайван? Китай си има теория, чака Съединени американски щати да отслабнат задоволително, че да удари Тайван. Ей го логистичния проблем. Трябва значи да се излиза от войната в Украйна, в случай че желаеме да опазим Тайван. Как да излизаме от войната в Украйна? Просто – помпаме я с оръжие и нареждаме пролетен напред. Та нека има триумф и настоящият президент да завоюва първичните избори и да отиде на президентските избори. Логистичният проблем тук е, че украинските войничета може и да не стигнат. Баба Меца може да поотхапе още територия. Ами тогава, хвърляме отговорността за войната върху непослушника със зелената фланелка, сключваме мир с Русия, даваме и каквото желае от Украйна и се концентрираме да пазим Тайван.

Ами Европа? Ами българските шаран-юрдечета? Те пият по една студена вода, а шаран юрдечетата вършат салто-мортале шаранаре юрдекаре и да се оправят. В края на краищата умнокрасивитета е бърсалка за националните ползи на този, който върви по изтривалката. Дали ще е слонът, нашият другар, дали ще е баба Меца, все тая. Като се оцапа изтривалката, логистиката е лесна – сменяме я със идната. Лидери хайлайф, па изключително политически такива, се лепят елементарно. Лепилото се назовава парички, а майсторът, дето лепи, се споделя чичко Паричко. Тъй елементарна е логистиката.

И ще пристигна слонът, нашия другар и ще надисциплинира (да се чете нарита) налепения политически хайлайф. И ще дойдат чичко Паричковците и ще налепят парите където би трябвало. И ще потанцува слонът, нашият другар в стъкларския магазин до момента в който магаренцето хване вярната посока. А тя е – напред против зъбите на баба Меца. Няма слонът, нашият другар да е жертва я, тук не е по законите на логистиката. Той както видяхме си има други проблеми с дракона от другата страна на другата огромна локва.

Какво беше в този момент това, бе Витанов? Как, какво, описах ви една от логистичните приказки на Витанов. Вътре има баба Меца, змей, слонът нашия другар, наританото магаренце (закъде без него), салто мортале шаранере юрдекаре и около това шарани и два типа печени юрдеци – по злобарски и по смехарски. А, да, да не не помни и един злокобен професор. Украинските войничета, както постоянно не ги броим, а изтривалката може и да изкара още някое време, до момента в който се оцапа изцяло. Тогава умнокросивитета ще стане грозноглупавитет и ще пристигна да прови компания на грозния и малоумен Витанов, пък ще се появят нови умни и красиви. На туй му се вика диалектика и в този момент си отплащам върху вас по тази причина, че едно време в Германия ме караха да чета Хегел в оригинал. Та от доста четене си останах противен и малоумен.

Добре, спирам през днешния ден дотук. Ако ви хареса, понякога ще ви описвам отново по някоя от логистичните приказки на Витанов.

Сега, искам здраве и триумфи и дано войната и вирусите да стоят надалеч от вас.