Противно на твърдението, че българското село изчезва, то не изчезва,

Противно на изказванието, че българското село изчезва, то не изчезва, трансформира се. Това е генералният извод на учени и студенти от Философско- историческия факултет на Пловдивския университет, които потвърждават с разбори, фотоси, филм, че се развива един развой с няколко сюжета, общото сред които е новият образ на българските села.
" Обичайно се приказва,че българското село умира, само че това изказване е мощно преувеличено- споделя Миглена Владкова, един от координаторите на плана " Трансформиращото /се/ село ", показан в петък пред медиите. Тя обобщава изводите, направени след изследване на терени с няколко акцента- от позиция на етнологията, на социологията, на времевите връзки. Един от огромните региони, в които са така наречен " изчезващите " села, е Ивайловградският. Наистина броят на жителите в множеството села там се брои на пръстите на едната ръка, само че се следи различен феномен, който придобива все по-голяма известност. Там се събират хора от течението new age- с цел да " помълчат дружно ", с цел да творят, с цел да потвърждават свои визии. Те идват от целия свят, събрани по интернет по разнообразни признаци, наемат здания в селата, заплащат наеми, оставят диря в тях.
В комплекса в Ястребино да вземем за пример има такива постоянни срещи, а редица имена на села, другояче забравени от Бога, се трансформират в ключова дума за актьори, художници, архитекти. Това е единият сюжет. Другият, по който селата се трансформират, е завръщането в тях на хора в пенсионна възраст, нормално скоро откакто са завършили с трудовия си опит. Покрай тях се завъртат " сезонните " внуци, тъй че двете генерации участват в селата. Липсва най- активното- междинното, което работи по градовете или в чужбина. То се появява случайно, само че също оказва въздействие, тъй като нерядко редица придобивки в селата- градинки, монументи, поправки на църкви, става допустимо точно с помощта на тяхната самодейност, от време на време напълно еднолична.
В тези села, в които завръщащите се се откриват за непрекъснато, тече развой на консолидация на общността, което е един динамичен развой. Подобен развой се следи и в Източните Родопи, където в обезлюдени села се продават на ниска цена парцели и там купуват къщи представители на ромския етнос. Там също общността би трябвало да се пренастрои по този начин, че да одобри чужденците. Понякога те са в действителност чужденци- доста англичани, германци, японци даже избраха да живеят в български села и процесът и там е доста забавен.
На представянето на плана " Трансформиращото /се/ село " участва и евродепутатът Андрей Новаков, който поставя огромни старания да помогне на обезлюдяващите български села. По негова самодейност е създадена платформата Селоводител, която има за цел да показа опциите за отмора, бизнес, непрекъснато заселване в редица български села, като предлага текста и на британски език. Платформата дава отговор на процедура на всички значими въпроси- къде е селото, каква е близостта му до основен път, има ли учебно заведение, детска градина, здравно заведение, какви парцели се оферират за продажба, дали се оферират аграрни земи. Вече по опциите на инициативни хора от самите общини е да разработят профил на селото си и да го включат в платформата.