Преминаващи звезди са променили орбитата на Земята, но не знаем как
Противно на досегашните догатки, преминаващите звезди могат да провокират промени в орбитите на планетите, в това число Земята, които са задоволително огромни, че да повлияят на климата, сочат резултати от ново проучване. Като не сме взели това поради, сме надценили способността си да изчисляваме минали орбитални промени, а оттова и способността си да приписваме минали климатични промени на промените в орбитата на Земята по това време.
В съпоставяне с доста метеорити или комети земната орбита е въплъщение на последователността - животът може би нямаше да оцелее, в случай че не беше по този начин. Въпреки това към момента се следят фини промени вследствие на фактори като гравитационното въздействие на други планети. Известно е, че някои от тях – така наречен цикли на Миланкович, са довели до неотдавнашните цикли на ледникови и междуледникови ери. Тези въздействия не трансформират междинното разстояние на Земята от Слънцето, само че могат да провокират прекосяването сред по-кръгли и по-издължени орбити, което от своя страна може да има изненадващо огромен резултат върху климата на планетата.
Разбираме задоволително добре връзката сред Земята и другите планети, тъй че се счита, че можем да изчислим орбиталните промени през последните 50-100 милиона години. Заедно с придвижването на континентите това се употребява за пояснение на геоложките записи, които демонстрират по-топли и по-студени интервали, само че може би пропущаме нещо.
Всеки солиден обект във Вселената оказва гравитационно въздействие върху всеки различен обект, само че то нормално е прекомерно малко, с цел да има значение. В предишното учените пресмятат въздействието на близки звезди като Алфа Кентавър и великански като Ета Каринае и откриват, че тяхното влияние е микроскопично - превъзхождащо даже планетите джуджета във външната Слънчева система. Ето за какво когато се пробват да разкрият историческата орбита на Земята, учените пренебрегват звездите оттатък Слънцето.
И въпреки всичко звездите, каквото и да са ви казвали античните, не са непрекъснати. След няколко хиляди години Алфа Кентавър ще бъде на повече от една светлинна година по-близо, в сравнение с е през днешния ден. Това към момента няма да е задоволително, с цел да може гравитацията ѝ да ни повлияе, само че какво би станало, в случай че тя се приближи още повече (ама в действителност близо)?
Знаем, че такива неща се случват. Звездата HD 7977 е на път през Млечния път, доста по-различен от величествената орбита на нашето Слънце. Изчислено е, че преди 2,8 млн. години тя се е доближила на към 13 000 астрономически единици (АЕ) от Слънцето (около 0,2 светлинни години) - има 5% възможност да е била на по-малко от 4000 АЕ.
Д-р Нейтън Кайб от Института по планетарни науки и доктор Шон Реймънд от Университета в Бордо ревизират дали гравитационното привличане на HD 7977 би било задоволително, с цел да се регистрира въздействието му в изчисленията за това време. Те откриват, че прекосяването на 13 000 АЕ не би имало забележими резултати, само че това не е правилно за такова, което е повече от три пъти по-близо (и затова с гравитационни резултати, 10 пъти по-големи).
Как близкото прекосяване на HD 7977 усилва несигурността във връзка с орбитата на Земята през последните 56 милиона години. Графиката показва ексцентрицитета на земната орбита и посоката на перихелия. Резултатите варират според от оценката на дистанцията до HD 7977. Източник: N Kaib/PSI
Може би е изненадващо, че HD 7977 не е имала огромно директно влияние върху Земята. Въпреки това, защото е по-далеч от Слънцето, газовите колоси са по-чувствителни, а те от своя страна въздействат на нашата планета. Всъщност, в случай че HD 7977 в действителност е минала толкоз близо, тя е помогнала на Юпитер и Сатурн да се открият на новите си орбити, а те от своя страна са траяли да въздействат на Земята по способи, подбудени от прекосяването на звездата (много откакто това към този момент се е случило).
Въпреки че резултатът е индиректен, прелитането на HD 7977 значи, че можем да върнем часовника на земната орбита с акуратност единствено с към 50 милиона години, заключават Кайб и Реймънд, вместо с към 60 милиона, както се смяташе до момента.
" Геоложките данни демонстрират, че измененията в ексцентрицитета на земната орбита съпътстват съмненията в климата на Земята. Ако желаеме да търсим аргументите за античните климатични аномалии по допустимо най-ефективния метод, е значимо да имаме визия по какъв начин е изглеждала земната орбита по време на тези епизоди ", споделя Кайб в изказване.
" Един образец за подобен епизод е Палеоцен-Еоценският термичен най-много преди 56 милиона години, когато температурата на Земята се е повишила с 5-8 градуса по Целзий. Вече е препоръчано, че орбиталният ексцентрицитет на Земята е бил удивително висок по време на това събитие, само че нашите резултати демонстрират, че преминаващите звезди вършат подробните прогнози за предишното орбитално развиване на Земята по това време доста несигурни и е вероятен по-широк набор на орбитално държание, в сравнение с се е считало до момента. "
Напълно е допустимо по-ранните прекосявания от други звезди да са били още по-близки и по-разрушителни.
Изследването е оповестено в Astrophysical Journal Letters.
Източник: IFLScience
