Протестите срещу цените на горивата, провеждани в цялата страна, плавно

Протестите против цените на горивата, провеждани в цялата страна, гладко затихват. И някак си гнусливо бяха подценени. В медиите изглеждаха като спонтанни и нетрайни, леко съмнителни и на места симпатични прояви на неорганизараната беднотия. Според властта (Борисов, Цветанов, Караянчева) бе явно, че зад тях стои - кой различен - веща организация на Българска социалистическа партия. Според демократични и добре заземени в междинната класа и нагоре кръгове пък като че ли ставаше дума за безсловесни, анонимни и пишман патриоти, които щом развяват българско знаме значи не са доста в час, тъй като измененията би трябвало да идват от добре артикулирани, образовани и обиграни лица, каквито в зимната мъгла на провинцията в никакъв случай не биха изплували. А във фамозното изявление към Борисов Слави Трифонов даже не загатна митингите, тъй като, наподобява, не бяха задоволително мощни, с цел да се трансфорат в тематика на диалог (и вероятно не са били включени в 5000-те въпроса, заложени от хора от цялата страна...)
Как в този момент обаче да примирим неглижирането на маргиналните митинги с този на жълтите жилетки във Франция? Как по този начин в обетована Франция породиха също толкоз маргинални претенции? И за какво са подкрепяни от 72 % от популацията на страната, до момента в който тук я се чу нещо, я не?
Отношението към бедността при нас е следното: иронични подсмихвания, че българинът е толкоз обществено несъответстващ, че може да търпи всички мизерии, само че като му качиш с 20 лв. бензина и застраховката полудява, тъй като това е единственото, което живо го интересува. Че има нещо правилно, има - още Иван Хаджийски загатва, че по време на турското иго всички издевателства са окей, до момента в който не ти вземат козата - тогава и единствено тогава към този момент полудяваш.
Но в действителност тук към този момент се страда от необикновен абсурд: в най-бедната страна в Европа да се приказва беднотия е непристойно. Франция може, тук не. Ако там бедността е публичен проблем, тук е заслужена декласация от неприятно изживян живот. Априорна, закономерна обстановка на провинцията. Логично разследване от това, че не си бил задоволително предвидлив да емигрираш или най-малкото да се озовеш в София да подишаш неприятен въздух за добра заплата. Жълтите жилетки могат да раздрусат Париж, Макрон и Европейски Съюз. Тук могат да раздрусат най-много Сливен. Борисов щеше да рече, че им заплаща Нинова, избрани медии - че употребяват жилетките, с цел да се вършат на катаджии, с цел да обират подкупи в свободното си време. Никой няма да мине под Триумфалната арка на бедността - единствената, която сме издигнали.

Автор: Райко Байчев