Тъжна фоторазходка през нощта на блокадата на Орлов мост
Протестите против избирането на Иван Гешев за основен прокурор и блокирането на Орлов мост разсъниха остарелия ми митингаджийски инстинкт и още денем в четвъртък започнах да затягам раницата с фотоапарати като за “горещо” място, написа Труд бг.
Спомените ми се върнаха още от 1989 година, когато снимах на множеството знакови манифестации.
Хищникът се разсъни за лов и съгласно опита ми взех решение да отида „ на терен “ след среднощ.
Тогава стават най-интересните събития за снимане, като се позамисля. Въображението ми не спираше да работи и спомените се връщаха.
Още ме е гняв, че управлението на към този момент фиктивен вестник, в който работех, не се съгласи да създадем ексклузивен брой от събитията пред Народното събрание в нощта на 10 януари 1997 година, а тогава имах фотоси що се касае за цялостен вестник.
Опитвах да си показва какви тактики ще приложи полицията този път и взех решение да заложа на 1 часа след среднощ.
Тогава по моите мемоари протестиращите се разотиват, някои към този момент са пияни и полицията елементарно може да ги разгони (точно по този начин стана през 97-ма в нощта на 10 януари).
В 1,30 на Орлов мост двадесетина подпийнали и омърлушени симпатизанти на ДаБГ и придвижването БОЕЦ на видинчанина Георги Георгиев се шляеха по най-натовареното кръстовище на София.
Някъде към 3 и 30 ч. дойде и самият водач на БОЕЦ Георги Георгиев.
Той се държеше несигурно и стартира да увещава малцината останали да стачкуват, че това е изцяло спонтанен митинг, не са очаквали подобен огромен резултат, че да се блокира цяла София и задачата им била изпълнена.
В този миг се изплаших от неналичието на каквато и да било концепция, организация и проект за деяние на протестиращите.
Следва, че всеки несъгласен с нещо в страната, даже душевен нестабилен човек, може да застане в центъра на столицата, да спре целия трафик на градския превоз, да разстрои ритъма на града, а полицията да го охранява, вместо да го измете от там.
През тази нощ видях духът на нацията изпразнен от наличие. Безпътен и безполезен.
Може да прозвучи гадно и цинично, само че не мога да простя на Кольо Босия, че оцеля след гладната си стачка. Тогава щеше да има най-малко един актуален български бунтовник, подготвен до край и да почине за концепциите си.
АВТОР: Цветан Тончев
Снимки: Труд
Спомените ми се върнаха още от 1989 година, когато снимах на множеството знакови манифестации.
Хищникът се разсъни за лов и съгласно опита ми взех решение да отида „ на терен “ след среднощ.
Тогава стават най-интересните събития за снимане, като се позамисля. Въображението ми не спираше да работи и спомените се връщаха.
Още ме е гняв, че управлението на към този момент фиктивен вестник, в който работех, не се съгласи да създадем ексклузивен брой от събитията пред Народното събрание в нощта на 10 януари 1997 година, а тогава имах фотоси що се касае за цялостен вестник.
Опитвах да си показва какви тактики ще приложи полицията този път и взех решение да заложа на 1 часа след среднощ.
Тогава по моите мемоари протестиращите се разотиват, някои към този момент са пияни и полицията елементарно може да ги разгони (точно по този начин стана през 97-ма в нощта на 10 януари).
В 1,30 на Орлов мост двадесетина подпийнали и омърлушени симпатизанти на ДаБГ и придвижването БОЕЦ на видинчанина Георги Георгиев се шляеха по най-натовареното кръстовище на София.
Някъде към 3 и 30 ч. дойде и самият водач на БОЕЦ Георги Георгиев.
Той се държеше несигурно и стартира да увещава малцината останали да стачкуват, че това е изцяло спонтанен митинг, не са очаквали подобен огромен резултат, че да се блокира цяла София и задачата им била изпълнена.
В този миг се изплаших от неналичието на каквато и да било концепция, организация и проект за деяние на протестиращите.
Следва, че всеки несъгласен с нещо в страната, даже душевен нестабилен човек, може да застане в центъра на столицата, да спре целия трафик на градския превоз, да разстрои ритъма на града, а полицията да го охранява, вместо да го измете от там.
През тази нощ видях духът на нацията изпразнен от наличие. Безпътен и безполезен.
Може да прозвучи гадно и цинично, само че не мога да простя на Кольо Босия, че оцеля след гладната си стачка. Тогава щеше да има най-малко един актуален български бунтовник, подготвен до край и да почине за концепциите си.
АВТОР: Цветан Тончев
Снимки: Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ