Протестите срещу еврото тресат цялата ни страна, а информацията за

Протестите против еврото тресат цялата ни страна, а информацията за тях към този момент стана постоянна вест в европейските медии. През миналите дни се избистри главният въпрос, който тревожи обществото. Той не е обвързван толкоз с европейската парична единица, а с това дали сме подготвени като общество и стопанска система да превключим и влезем в еврозоната. Дори одобряваните за относително действителни социологически проучвания подсказват, че множеството от популацията ни е със подозрения и терзания за момента на влизане.

Ако обаче погледнем на нещата от различен ъгъл, би трябвало да обърнем внимание на това, че през миналите месеци няма нито един митинг в отбрана на еврото. Стига да изключим пропагандните медийни офанзиви по поръчка на държавното управление, то ще се окаже че и измежду останалата част от популацията идното събитие не намира изрично удостоверение. Тук не е като при изборите, това не е така нареченият безмълвен отвод от гласоподаване. По-скоро е едно безмълвно единодушие с паниките на останалата част, демонстрираща своя митинг. В края на краищата ще се получи отново това, което следим непрекъснато - малко малцинство владее орисите ни, разчитайки на нашия политически нрав да си налягаме парцалите.

Нещата обаче надалеч не се изчерпват като проблем с това дали ние българите желаеме да влезем в еврозоната. Нашите „ лицеви “ политици бягат като демон от тамян от по-съществения въпрос - дали зоната т.е. Европейският съюз е в положение и е подготвен да одобри новия член. Не смеем, не ни е комфортно, не желаем да си отворим очите и да забележим, че кралят е гол. Европейският съюз сега претърпява най-големите разтърсвания откогато е основан. В не малко от страните към този момент напълно всекидневно се разисква въпроса дали да останат или да излязат от Европейския съюз, в случай че той остане в настоящия си тип. Това не е единствено Унгария, даже в Германия по площадите към този момент се чува лозунга за „ дексид “, немския аналог на „ брексид “. Примерът на Англия е инфекциозен, въпреки усърдно да бъде укривана същинската причина за решението, тъй като то не беше политическо, а по-скоро икономическо. Защото става въпрос за това, че стопанската система на Европейския съюз в наши дни се е насочила надолу, пръскайки се по шевовете, разрушавайки стопански си параметри всекидневно и ежечасно. Би трябвало към този момент и на нас в България да прави най-малко усещане, по какъв начин във всяка от европейските страни стартира развой на преориентация. Докато до неотдавна преобладаваше стремежът за европейско съдействие, интеграция и кооперация, в посоката на икономическо развиване в обособените страни все по-отчетливо се превърта кормилото към националните ползи, към подсилване на националните стопански системи, към създаване на защитни баражни пояси в очакване на по-големите беди. Това се случва даже в страните, които не престават да вършат всевъзможни начинания за подсилване на Европейския съюз като Франция или в Германия. Да не приказваме за страни като Италия, като Белгия, като Холандия, като Полша и несъмнено Румъния, които по нов метод гледат на нещата. В Словакия и Унгария нещата са ясни. Администрацията на Съединени американски щати все по-настойчиво прокарва линията, че би трябвало да се преконфигурира Европейският съюз и възвърне в първичния си контрактуван тип като обединяване на страни с национални стопански системи, които са решили да си взаимодействат и сътрудничат, а не да се трансформират в някакъв си фиктивен евроконгломерат.

Точно тук е отговорът на въпроса, за какво въпреки всичко страни като Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния и останалите като тях освен не стачкуват, даже не мислят да сменят валутата си. Трябва да се подчертае, че техният избор и обществено-икономически им прогнози не зависят и не се основават единствено на заплахата от възможна война. Те са резултат на първо място на естествен и задълбочено разбор и обмисляне не за идващите 5, както го желае фон дер Лайен, а за следв