Протестите от последните седмици в България извадиха на улицата едно

Протестите от последните седмици в България извадиха на улицата едно потомство, което мнозина не чакаха да бъде толкоз мобилизирано –. Млади хора , родени след 1997 година, които не са живели даже един ден в онази рецесия, довела до едни от най-драматичните събития в най-новата ни история – щурма на Народното събрание на 10 януари. И въпреки всичко точно те през днешния ден издигат най-силните гласове за смяна.

Знаят ли Gen Z какво се случи през 1997 година?

Поколението, което през днешния ден води митингите, не помни тези събития . Родителите им – да. Учебниците – незадълбочено. Но Gen Z „ познава “ 1997 година по различен метод: посредством истории вкъщи, архивни фрагменти онлайн, и най-много – посредством чувството, че когато страната стигне до миг на неправда, жителите имат право да я спрат .

Има една специфичност : за разлика от поколенията, претърпели хиперинфлацията, Gen Z не съпоставя днешните проблеми с 1997-а. Те съпоставят България със света – с нормалност, с бистрота, с страни, в които институциите работят. Тяхното неодобрение не е от апетит или банкрути, а от чувството, че бъдещето им се стопява .

Защо новото потомство стачкува?

Причините са разнообразни от тези през 1997 година – само че гневът е същински . За тях проблемите са:

• липса на вероятност и чувство за справедливост;
• непрозрачно ръководство и непрекъснати политически кризи;
• чувство за застой и неспособност да живеят като модерни европейци;
• чувство, че се вземат решения без тях, само че последствията ще бъдат върху бъдещето им.

Gen Z стачкува не поради предишното, а поради бъдещето си .

Трябва ли България още веднъж да стигне до „ 10 януари “?

Това е огромният въпрос. Историята демонстрира, че когато обществото се сплоти и натискът стане неконтролируем, политическата смяна е неизбежна. Но и нещо друго е значимо – 1997 година беше резултат от цялостен стопански колапс. Днес обстановката е друга . Недоволството не идва от празните магазини, а от празните обещания . Но политическата сила е задоволително мощна, с цел да провокира смяна, в случай че бъде подкрепена всеобщо.

Нужен ли е нов взлом? Вероятно не. Но е нужна същата увереност , същият отвод да се приема статуквото. Падането на едно държавно управление не е единствено въпрос на улица – то е въпрос на публичен консенсус, на това дали множеството хора към този момент не имат вяра в ръководството.

Къде се срещат 1997 и 2025?

На две места : в умората и в вярата. Умора от рецесии, обещания, схеми и обърканост. Надежда, че може да бъде друго.

Поколенията от 1997 година излязоха на улицата за хляба си . Gen Z излизат за достолепието си .

Ще падне ли държавното управление?

Това зависи освен от Gen Z, само че те несъмнено задават тона. Ако техният митинг се трансформира в общонационален – както през 1997 година – историята може да се повтори , само че по собствен метод. Не с безпорядък и стъкла, а с голям обществен напън и ясни претенции .

Едно е несъмнено : когато едно потомство, което в никакъв случай не е виждало политическа смяна, стартира да я желае – смяната става въпрос на време.

Финален извод

Gen Z не помни 1997 година, само че знае задоволително, с цел да не разреши нова 30-годишна серпантина на застой . И в случай че днешното държавно управление не чува гласа им – няма да е първото, което пада под тежестта на публичната сила.

Историята не се повтаря едно към едно. Но от време на време римува мощно .

Присъединете се към нашия 

Корнелия Нинова: Преправеният бюджет е по-голяма машинация от предходния