Транспортният проблем между Пловдив и съседните села възроди дебата дали „Марица“ и „Родопи“ да останат самостоятелни общини
Протестите на жителите на село Труд за постоянен превоз до Пловдив още веднъж извадиха на повърхността дългогодишния проблем с транспортната съгласуваност сред града и обитаемоте места от общините „ Марица “ и „ Родопи “.
В разгара на недоволството от Министерството на превоза оповестиха, че приготвят законодателни промени, които ще разрешат на прилежащите общини да провеждат публични транспорти до Пловдив, без наложително прекъсване на автогарите и без възнаграждение на такси.
С самодейността е ангажирана депутатът от ГЕРБ–СДС Цвета Караянчева, определена от Пловдивска област. Тя заяви, че предлагането към този момент е импортирано в Народното събрание и може да бъде осъществено в границите на 100 дни.
Новината провокира сериозна дискусия измежду представители на локалната власт и обществеността в Пловдив.
Бившият кмет Иван Тотев разяснява, че препоръчаните текстове са „ дръзки и недомислени “, като съгласно него те няма да решат казуса на хората от селата, а засягат ползите на пловдивчани.
„ Ми да ги закрием тези автогари, щом линиите няма да стопират на тях. Предполагам, че ще желаят маршрутите да стигат и до центъра – още трафик, отлично. За какво е нужна тази смяна, откакто всичко е допустимо и в този момент по настоящия закон? “, написа Тотев в обществените мрежи.
По думите му измененията на процедура засягат финансовите ползи на града и демонстрират, че е назрял въпросът дали изобщо има потребност от обособени общини към Пловдив.
Съветникът от ГЕРБ Слави Георгиев също се опълчи на законопроекта, като предизвести, че той може да докара до спор на ползи сред общините.
„ От бюджета на Пловдив годишно се заделят близо 10 милиона лв. за градски превоз. Ако други общини пускат свои линии, приходите ще отиват при тях, а разноските – при нас “, уточни Георгиев.
Той добави, че препоръчаните промени биха разрешили на прилежащи общини да продават билети на територията на Пловдив, без да вземат участие в поддръжката на пътната и транспортната инфраструктура.
Темата за транспортната съгласуваност сред Пловдив и най-близките обитаеми места не е нова. От години жителите на селата към града упорстват за постоянен, наличен и следен публичен превоз.
Въпреки многократните диалози сред държавните институции и общините, стабилно решение по този начин и не е открито. Протестите в Труд и импортираните законодателни промени единствено показават обаче, че казусът от дълго време е надхвърлил рамките на транспортната организация и визира самата административна конструкция на района.
Полемиката към законопроекта още веднъж възроди дебата дали общините „ Марица “ и „ Родопи “, или най-малко част от тях, би трябвало да останат независими, в случай че десетки хиляди техни поданици всекидневно пътуват, работят, учат и употребяват всички публични услуги в Пловдив.
Докато законопроектът следва да бъде прегледан в Народното събрание, жителите на прилежащите до Пловдив села чакат да видят дали този път решенията ще бъдат действителни, а не следващата краткотрайна мярка.
В разгара на недоволството от Министерството на превоза оповестиха, че приготвят законодателни промени, които ще разрешат на прилежащите общини да провеждат публични транспорти до Пловдив, без наложително прекъсване на автогарите и без възнаграждение на такси.
С самодейността е ангажирана депутатът от ГЕРБ–СДС Цвета Караянчева, определена от Пловдивска област. Тя заяви, че предлагането към този момент е импортирано в Народното събрание и може да бъде осъществено в границите на 100 дни.
Новината провокира сериозна дискусия измежду представители на локалната власт и обществеността в Пловдив.
Бившият кмет Иван Тотев разяснява, че препоръчаните текстове са „ дръзки и недомислени “, като съгласно него те няма да решат казуса на хората от селата, а засягат ползите на пловдивчани.
„ Ми да ги закрием тези автогари, щом линиите няма да стопират на тях. Предполагам, че ще желаят маршрутите да стигат и до центъра – още трафик, отлично. За какво е нужна тази смяна, откакто всичко е допустимо и в този момент по настоящия закон? “, написа Тотев в обществените мрежи.
По думите му измененията на процедура засягат финансовите ползи на града и демонстрират, че е назрял въпросът дали изобщо има потребност от обособени общини към Пловдив.
Съветникът от ГЕРБ Слави Георгиев също се опълчи на законопроекта, като предизвести, че той може да докара до спор на ползи сред общините.
„ От бюджета на Пловдив годишно се заделят близо 10 милиона лв. за градски превоз. Ако други общини пускат свои линии, приходите ще отиват при тях, а разноските – при нас “, уточни Георгиев.
Той добави, че препоръчаните промени биха разрешили на прилежащи общини да продават билети на територията на Пловдив, без да вземат участие в поддръжката на пътната и транспортната инфраструктура.
Темата за транспортната съгласуваност сред Пловдив и най-близките обитаеми места не е нова. От години жителите на селата към града упорстват за постоянен, наличен и следен публичен превоз.
Въпреки многократните диалози сред държавните институции и общините, стабилно решение по този начин и не е открито. Протестите в Труд и импортираните законодателни промени единствено показават обаче, че казусът от дълго време е надхвърлил рамките на транспортната организация и визира самата административна конструкция на района.
Полемиката към законопроекта още веднъж възроди дебата дали общините „ Марица “ и „ Родопи “, или най-малко част от тях, би трябвало да останат независими, в случай че десетки хиляди техни поданици всекидневно пътуват, работят, учат и употребяват всички публични услуги в Пловдив.
Докато законопроектът следва да бъде прегледан в Народното събрание, жителите на прилежащите до Пловдив села чакат да видят дали този път решенията ще бъдат действителни, а не следващата краткотрайна мярка.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ