Смяната на модела у нас означава силна държава
Протестите на българите са освен емблема на 2020 година, само че и голяма сила, която продължава в идната страница от „ Проектът за България “ и минава през промяната на модела. Смяната на модела не значи смяна на парламентарното устройство на България, а завършек на политиката на мегафона. Българите от близо и надалеч би трябвало да припознават себе си в ръководството. Хората в България не са атрибут на злощастна политическа пиеса, а основно настоящо лице в действителния живот. Ние сме български жители с права, а не жители.
Това декларира вицепрезидентът Илияна Йотова в своя доклад за четвъртата година от мандата, показаха от прессекретариата на президентството. Вицепрезидентът не взе участие в обичайна конференция, защото се лекува от ковид.
„ Смяната на модела значи страна, в която способени и грамотни хора дават действителни решения на проблемите, а не подаяния. Държава на виновните дейности, а не на арогантния политически пиар “, показва Илияна Йотова. „ Смяната на модела значи да скъсаме с живота на „ парче “. Парчетата не са и не могат да бъдат „ предлагането за България “. Пандемията на неравенствата, която се трансформира в хронична, не може да се реши с безотчетно разпределяне на милиони от сметките на утрешните генерации “, декларира вицепрезидентът и акцентира: Смяната на модела значи неспособност да ползваш европейски пари (особено в този момент в кризата) за лични предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.
Според вицепрезидента промяната на модела значи предсказуемост и тласъци за развиване за дребните и междинните предприятия, за гръбнака на българската стопанска система, решения, които се подчиняват на икономическа логичност – с 12-те милиарда от Европа да се основават работни места, работеща стопанска система, а не администрация.
В европейски аспект съгласно Илияна Йотова промяната на модела значи България да приключи сполучливо пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специфични наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите хрумвания за бъдещето на Европа, а не да гледа в профил.
„ Искаме и можем дружно да напишем идната страница от „ Проектът за България “, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се опустошава от „ цунамито “ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България “, декларира вицепрезидентът.
„ Ние, българите, би трябвало да намерим своето място в един изменен и нерешителен нов свят. За да сме подготвени за него, би трябвало да променим първо страната си! Това споделят хората от площадите на митинга в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница “, показва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е уверена, че българските диаспори не са „ ничии хора “ и дружно българите в България и българите в чужбина можем да реализираме доста.
Илияна Йотова акцентира, че към този момент 21 години няма народен орган за българите в чужбина, макар действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут. „ Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „ безмълвния отвод “ на държавно управление и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласоподават “, декларира вицепрезидентът.
Най-важният и безвъзвратен приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не разреши провеждането на планувания за юли м.г. огромен конгрес с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът й съумяха да разширят мрежата от български общности с „ нови земи “ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.
„ Пандемията открои още повече нуждата от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, само че която става все по-актуална. Тази политика допуска освен договаряния и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, създаване на лоби в научните среди, разпространяване на българската просвета. Аз и моят екип сме подготвени да се включим в нейното разработване “, уверена е Илияна Йотова. Конкретна илюстрация на неналичието на такава политика е разгорялата се полемика с Република Северна Македония. „ Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти “, показва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция би трябвало да се пази по-убедително, да се разгласява и посредством българските общности и сдружения, а и учениците в България би трябвало да знаят повече за българския темперамент на събитията и героите, за които се спори. „ За нашите европейски сътрудници би трябвало да е ясно, че няма по какъв начин да допуснем пропагандата и езикът на омразата да са водещи към страна членка на Европейски Съюз. Ще бъдем безкомпромисни към всевъзможни опити за сепаратистки настроения, които десетилетия основават напрежение сред двете страни “, безапелационна е вицепрезидентът.
Отправна точка в активността на Илияна Йотова с българите в чужбина е съхранението и разпространяването на българския език и просвета. Концепцията на вицепрезидента за Български културен институт, подкрепена от доста български общественици и интелектуалци тук и в чужбина, чака своето припознаване от изпълнителната власт.
Благодарение на самодейността на Илияна Йотова, на огромния академик и човек проф. Венко Кънев и на Българското национално радио през днешния ден 250 аудио урока по български език се слушат и учат в десетки испаноговорящи страни.
Със взаимните старания на кмета на Калофер, на Националния музей „ Христо Ботев “ в Калофер и Министерството на културата къщата на Ботев в бесарабското село Задунаевка споделя за живота и делото на българския народен воин. След бесарабската част на Украйна и Молдова, през миналата година бяха надградени връзките с историческите общности от Таврия, Приазовието, Запорожката област. „ Българските лекторати там би трябвало да бъдат поддържани от българската страна, тъй като има доста сърцати и отдадени на специалността хора “, безапелационна е Илияна Йотова.
Общите старания и съгласуваност сред българските институции и решаващият глас на българската общественост резервира Болградския район в Украйна като център на българщината. „ Сега би трябвало да обединим напъните си за Тараклийския университет, чиято орис продължава да бъде несигурна, а загубата на българския език – прекомерно евентуална “, показва вицепрезидентът.
През 2020 година Илияна Йотова провежда две виртуални начинания с българите в чужбина. Над 500 българчета, техните родители и учители изпратиха своите послания в „ Голи са без книги всички нации “ по случай 24 май. За Деня на националните будители стотици наши сънародници от целия свят писаха и приказваха за своята „ Будна България “.
Това декларира вицепрезидентът Илияна Йотова в своя доклад за четвъртата година от мандата, показаха от прессекретариата на президентството. Вицепрезидентът не взе участие в обичайна конференция, защото се лекува от ковид.
„ Смяната на модела значи страна, в която способени и грамотни хора дават действителни решения на проблемите, а не подаяния. Държава на виновните дейности, а не на арогантния политически пиар “, показва Илияна Йотова. „ Смяната на модела значи да скъсаме с живота на „ парче “. Парчетата не са и не могат да бъдат „ предлагането за България “. Пандемията на неравенствата, която се трансформира в хронична, не може да се реши с безотчетно разпределяне на милиони от сметките на утрешните генерации “, декларира вицепрезидентът и акцентира: Смяната на модела значи неспособност да ползваш европейски пари (особено в този момент в кризата) за лични предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.
Според вицепрезидента промяната на модела значи предсказуемост и тласъци за развиване за дребните и междинните предприятия, за гръбнака на българската стопанска система, решения, които се подчиняват на икономическа логичност – с 12-те милиарда от Европа да се основават работни места, работеща стопанска система, а не администрация.
В европейски аспект съгласно Илияна Йотова промяната на модела значи България да приключи сполучливо пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специфични наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите хрумвания за бъдещето на Европа, а не да гледа в профил.
„ Искаме и можем дружно да напишем идната страница от „ Проектът за България “, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се опустошава от „ цунамито “ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България “, декларира вицепрезидентът.
„ Ние, българите, би трябвало да намерим своето място в един изменен и нерешителен нов свят. За да сме подготвени за него, би трябвало да променим първо страната си! Това споделят хората от площадите на митинга в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница “, показва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е уверена, че българските диаспори не са „ ничии хора “ и дружно българите в България и българите в чужбина можем да реализираме доста.
Илияна Йотова акцентира, че към този момент 21 години няма народен орган за българите в чужбина, макар действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут. „ Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „ безмълвния отвод “ на държавно управление и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласоподават “, декларира вицепрезидентът.
Най-важният и безвъзвратен приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не разреши провеждането на планувания за юли м.г. огромен конгрес с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът й съумяха да разширят мрежата от български общности с „ нови земи “ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.
„ Пандемията открои още повече нуждата от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, само че която става все по-актуална. Тази политика допуска освен договаряния и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, създаване на лоби в научните среди, разпространяване на българската просвета. Аз и моят екип сме подготвени да се включим в нейното разработване “, уверена е Илияна Йотова. Конкретна илюстрация на неналичието на такава политика е разгорялата се полемика с Република Северна Македония. „ Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти “, показва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция би трябвало да се пази по-убедително, да се разгласява и посредством българските общности и сдружения, а и учениците в България би трябвало да знаят повече за българския темперамент на събитията и героите, за които се спори. „ За нашите европейски сътрудници би трябвало да е ясно, че няма по какъв начин да допуснем пропагандата и езикът на омразата да са водещи към страна членка на Европейски Съюз. Ще бъдем безкомпромисни към всевъзможни опити за сепаратистки настроения, които десетилетия основават напрежение сред двете страни “, безапелационна е вицепрезидентът.
Отправна точка в активността на Илияна Йотова с българите в чужбина е съхранението и разпространяването на българския език и просвета. Концепцията на вицепрезидента за Български културен институт, подкрепена от доста български общественици и интелектуалци тук и в чужбина, чака своето припознаване от изпълнителната власт.
Благодарение на самодейността на Илияна Йотова, на огромния академик и човек проф. Венко Кънев и на Българското национално радио през днешния ден 250 аудио урока по български език се слушат и учат в десетки испаноговорящи страни.
Със взаимните старания на кмета на Калофер, на Националния музей „ Христо Ботев “ в Калофер и Министерството на културата къщата на Ботев в бесарабското село Задунаевка споделя за живота и делото на българския народен воин. След бесарабската част на Украйна и Молдова, през миналата година бяха надградени връзките с историческите общности от Таврия, Приазовието, Запорожката област. „ Българските лекторати там би трябвало да бъдат поддържани от българската страна, тъй като има доста сърцати и отдадени на специалността хора “, безапелационна е Илияна Йотова.
Общите старания и съгласуваност сред българските институции и решаващият глас на българската общественост резервира Болградския район в Украйна като център на българщината. „ Сега би трябвало да обединим напъните си за Тараклийския университет, чиято орис продължава да бъде несигурна, а загубата на българския език – прекомерно евентуална “, показва вицепрезидентът.
През 2020 година Илияна Йотова провежда две виртуални начинания с българите в чужбина. Над 500 българчета, техните родители и учители изпратиха своите послания в „ Голи са без книги всички нации “ по случай 24 май. За Деня на националните будители стотици наши сънародници от целия свят писаха и приказваха за своята „ Будна България “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ