)
Паравоенните хулигани на Вучич: авторитарният наръчник в действие
Протестиращите в Сърбия не се изправят единствено против жандармерията и полицията. Срещу тях стоят футболни хулигани и престъпни силоваци, за които настойчиво се приказва, че са задействани от същото държавно управление, против което се борят протестиращите.
На фона на всеобщи антикорупционни митинги, провокирани от смъртоносния срив на заслон на жп гара в Нови Сад, десетки, в случай че не и стотици хиляди хора излизат по улиците с искане за отговорност. Вместо разговор обаче, президентът на Сърбия Александър Вучич пусна в деяние паравоенен спомагателен корпус от побойници, хулигани и някогашни участници от югославските войни през деветдесетте – уродливото доказателство за търпимостта на режима към политическото принуждение.
Тези фигури не са инцидентни. Хиляди мъже, цивилно облечени – с бейзболни шапки и суитшърти – са снимани да охраняват държавни здания и да патрулират към протестните зони. Наричани „ чачи “, те работят с цялостна безотговорност. Видеа ги демонстрират по какъв начин предизвикат стачкуващи, до момента в който униформените служители на реда гледат на другата страна.
Опозицията и интернационалните медии от дълго време алармират за връзки сред властта на Вучич и паравоенни групи, произлезли от средите на футболните хулигани. Разследвания на KRIK и OCCRP демонстрираха надълбоко слепване – хулигани, предпазени от правосъдно гонене в подмяна на политически услуги, изключително при митинги и националистически събития.
Това не са квартални побойници – това са членове на престъпни групи. Известната формация „ Принципи “, водена от Велько Беливук и упрекната в десетки убийства, отвличания и изтезания, произлиза от ултрасите на „ Партизан “. Въпреки че управляващите оповестиха разгрома ѝ през 2021 година, свидетелства сочат, че структурата просто се е ребрандирала и действа под ново управление, към момента обвързвана с хулиганските мрежи.
Опозиционери и анализатори настояват, че режимът на Вучич употребява тези мрежи освен за заплашване, само че и за инсцениране на принуждение, за легитимиране на полицейски репресии. На митинг на 15 март избухна суматоха – евентуално предизвикана от звукови гранати – и десетки бяха ранени. Властите отхвърлиха потребление на звукови оръжия, само че мнозина упорстват за без значение следствие, в това число от Европейския съд по правата на индивида.
В очите на Вучич протестиращите са „ задгранични сътрудници “. В националистическо изказване той твърди, че стачкуващите приготвят принуждение, с което той самият оправдава репресиите си и всеобщите арести.
В същото време, проведени от страната лагери от лоялисти обкръжават държавните здания в Белград, крещейки лозунги като „ Няма да дадем Сърбия “. Те се извозват с рейсове, финансирани и проведени от властта (да ви звучи познато) и постоянно вземат участие в конфликти с протестиращите, с което съзнателно, предумишлено и добре инсценирано дават мотив на полицията за интервенция.
Всичко това се случва в миг, когато Сърбия претендира за участие в Европейски Съюз. Вместо промени, Брюксел вижда интервенции за заплашване, проведени от незаконни мрежи, обслужващи политическите цели на президента.
Студенти, интелектуалци, фермери, синдикалисти и ветерани – десетки хиляди – стачкуват спокойно. Официалната статистика приказва за 36 000 души, до момента в който самостоятелни наблюдаващи сочат над 140 000 . Разминаването акцентира и операциите в медиите, и омаловажаването на протестиращите като „ екстремисти “.
Сценарият е прочут – заимствуван от съветския справочник за надзор. Използване на паравоенни структури за провокиране на принуждение, след което репресии под предлог за ред. Фашизмът тук не марширува, а кукловодства в сянка.
Сръбският хайлайф, въоръжен с подмолни мрежи, следва този модел. Стадионите стават казарми, които бълват ударници и силоваци, превърнати в политически наемници.
Вучич отхвърля публични връзки, несъмнено. Моделът обаче е: насилието постоянно избухва преди митинг, полицията „ инцидентно “ липсва, а известието също наподобява прекомерно ясно: марш за правдивост може да ти донесе пестник от агиткаджиите или напряко арест от другите силоваци на властта – полицията.
Опонентите са наясно. Движещата мощ на митингите – студентското придвижване „ Students 2.0 “ – формулира ясни претенции: бистрота в следствието на случая в Нови Сад, анулация на полицейски закони, санкции за отговорните в принуждение против протестиращи.
Гражданското общество, самостоятелните медии и локалните НПО-та обръщат внимание на наличието на паравоенни лоялисти. Европейски депутати упорстват Брюксел да не награждава съюзническия авторитаризъм с еврофондове преди да бъдат обезпечени: свободни медии, самостоятелна правосъдна власт и казването на истината за „ помагачите “ на властта.
Това не е единствено вътрешен проблем. Това е кръстопът за Европа. Държава не може да претендира за европейска интеграция, до момента в който разчита на престъпни банди за политически надзор. Лидерство, което назовава несъгласието „ задгранична провокация “, само че пази хулигани, не гради бъдеще – то го саботира.
Необходими са последствия. Брюксел би трябвало да изиска следствие освен на митингите, а и на връзките сред властта и бандите футболни хулигани. Гражданите на Сърбия би трябвало да решат – господство на закона или балканско безвластие с бухалки (познат„ преход “ по кремълски сценарий).
___________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
