Свободният свят на 30
Протестиращи в Хонконг през септември
© An Rong Xu/The New York Times Вероятно знаете историята за папагала в руска Русия, който заобикаля от клетката си и излетява през прозореца. Собственикът му се втурва на открито и бързо отива в Министерството на държавната сигурност. " Просто желая да ви уверя, споделя той на руските сътрудници, ако възникне обстановка, че възгледите на папагала ми не са моите лични. "
Никой от нас не би желал да живее в общество, в което да се тревожим какво биха могли да кажат папагалите ни. Нито пък в общество, където президентският папагал би повтарял: " Аз съм талант! Америка преди всичко! Лов на вещици! Преврат! "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Китай забрани " Мечо Пух " онлайн и в кината. Пух, който има куп провокаторски реплики, като да вземем за пример: " Хората споделят, че нищо не е невероятно, само че аз върша нищо всеки ден. " Общество, което не разрешава Мечо Пух поради хипотетичната му аналогия с Великия водач, е общество със съществени проблеми.
С 30-годишнината от рухването на Берлинската стена си припомняме, че свободата на словото би трябвало да бъде защитавана с огромна увереност, тъй като когато тя почине, също както когато истината почине, най-лошото става допустимо и евентуално неизбежно.
Тази година още веднъж бях на Атинския либерален конгрес - събиране, проведено взаимно с в. New York Times. Там срещнах Магдалена Адамович. Нейният брачен партньор, Павел Адамович, бе погубен тази година в Гданск, може би най-европейският град в Полша, на който той беше кмет.
Тя ми напомни със своята съвестност и достолепие, че би трябвало да се постараем повече с регулирането на речта на омразата. Но свободата на изразяването също по този начин пази концепциите, които ненавиждаме. Това е цената на свободата и свободата би трябвало да се учи още веднъж всеки ден. Вероятно дълго в главата ми ще продължава да отеква апела на Адамович: " Образование, обучение, обучение. "
Когато брачният партньор й бива намушкан с нож до гибел, една от последните му думи е " взаимност ", с малко " с ", както отбелязва досегашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск. И случилото се е безразсъден опит да бъде прободена универсалната човешка съгласуваност – тази над бариерите на класата, расата и религията – която издигнатите от национализма стени отхвърлят.
Дигитализираната народна власт от XXI век не може да бъде демокрацията от XX век. В същото време, до момента в който институциите би трябвало да бъдат приспособени, свързващата тъкан на обществата ни би трябвало да бъде изплетена отначало, а стопанските системи ни – измислени изначало, съществува и задължението да браним полезностите, които осигуряваха рамката на интернационалния ред на ХХ век – свободата и отвореността; върховенството на закона; човешките права; демокрацията и самоопределянето; сигурността; и опциите на свободния пазар.
И никаква твърдоглава американска абдикация не може да смали значимостта на тази задача.
Не имам вяра, че това начинание може да бъде осъществено посредством шовинизъм и бариери, основаване на легенди и пердашене на барабани, подстрекателство и ксенофобия. Били сме там, правили сме това, страдали сме. Крайната цел на национализма, както отбелязва Франсоа Митеран, е войната.
Роджър Коен
[The New York Times]
Това е не по-малко значимо през днешния ден, в сравнение с е било по време на десанта в Нормандия – когато, да, кюрдите неизвинимо отсъстват. Президентът Тръмп в действителност стопира дъха. Вероятно има намерение да разсели кюрдите в Гренландия.
Думите са прелестно нещо, само че без дейности се разтварят в мъгла.
Хората, които работят, предизвестиха всички в Атина. Нейтън Лоу, политик и деятел от Хонконг, сподели: " Ние заставаме зад бранителите на свободата по целия свят. В Хонконг ние сме на първа линия на конфликта сред властническите и демократичните полезности. Ако комунизмът надделее, това ще е опасност за всички демократични демокрации. "
Съгласен съм с него.
Касем Ейд, публицист и самоуверен оживял от кървавата баня в Сирия: " Ако не се борите за демокрацията, вие не я заслужавате. " Прекланям се.
Пол Полман, някогашен началник на Unilever, за урока от Голямата криза от 2008 година: " Банките бяха прекомерно огромни, с цел да се срутен, а хората бяха прекомерно дребни, с цел да имат значение. " Не съм чувал по-добро резюме.
Иван Кръстев, политолог, за силата на мита: " Унгарците, които имат вяра, че са видели НЛО, са повече от тези, които имат вяра, че са срещнали емигрант. " И въпреки всичко ксенофобският не-либерализъм работи за Виктор Орбан в Унгария. Нищо не е по-лесно и по-опасно от култивирането на ненавист към чужденеца.
Трябва да сме смирени и да слушаме и отчитаме забравените гласове. Както го формулира министър председателят на Гърция Кириакос Мицотакис: " Имаше масиран неуспех на елитите в разбирането на новите разграничителни линии. " Самодоволството и презрението са най-страшните врагове на демократичната народна власт.
Съвсем не е прерогатив на глобализирания градски човек да пренебрегва паниките на всички тези, живеещи в това, което французите назовават " периферията ". Демокрацията има качеството на дава израз на недоволството. Точно на това станахме очевидци при скорошната националистическа вълна – реакция на невидимите и маргинализираните към световните господари на вселената.
" Животът, както е отбелязал един влъхва, са компликациите, които предшестват гибелта. " Нашите терзания не са толкоз нови или толкоз разнообразни, колкото си фантазираме. Напрежението сред независимост и тъждество не е от през днешния ден. Човешката неустойчивост на лудостта не е нещо ново. Новото са на първо място средствата, които имаме в този момент, стига да ги използваме вярно, с цел да изградим обвързван свят на достолепие и пристойност.
В течение на живота си дълго време следих по какъв начин свободата и демокрацията и отвореността се популяризират - не устойчиво, а на пориви, не безпрепятствено и отмерено, а нерешително и неравномерно. Падането на Берлинската стена и разрушенията на войните в Югославия бяха повратни точки в живота ми, които циментираха връзката сред Америка и свободата, Америка и мира. Сред всички народи Америка е единствената, която можеше за една нощ да ме направи вътрешен човек. Ето за какво Ню Йорк е мой дом.
Днес американският национализъм, както го разбирам аз, изисква следното – отбрана на конституцията, върховенството на закона, истината, свободата и самата планета против опустошението, извиращо от Белия дом и неговия все по-умопобъркан жител.
Всеки от нас има свое лично пътешестване. Аз съм евреин от южноафрикански генезис, израснал във Англия, образуван от Франция, в този момент американец. Това са нишките на моята история и те ме доведоха тук, в Атина, където се е родила демокрацията, като участник в конференция, която оценявам. Аз съм човек, който избира мостове, не подобен, който обича стени. Как бих могъл да бъда различен?
Роджър Коен е колумнист на в. New York Times от 2009 година Той се причислява към изданието през 1990 година и е бил боен сътрудник и интернационален редактор
© 2019 The New York Times Company and Roger Cohen
© An Rong Xu/The New York Times Вероятно знаете историята за папагала в руска Русия, който заобикаля от клетката си и излетява през прозореца. Собственикът му се втурва на открито и бързо отива в Министерството на държавната сигурност. " Просто желая да ви уверя, споделя той на руските сътрудници, ако възникне обстановка, че възгледите на папагала ми не са моите лични. "
Никой от нас не би желал да живее в общество, в което да се тревожим какво биха могли да кажат папагалите ни. Нито пък в общество, където президентският папагал би повтарял: " Аз съм талант! Америка преди всичко! Лов на вещици! Преврат! "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Китай забрани " Мечо Пух " онлайн и в кината. Пух, който има куп провокаторски реплики, като да вземем за пример: " Хората споделят, че нищо не е невероятно, само че аз върша нищо всеки ден. " Общество, което не разрешава Мечо Пух поради хипотетичната му аналогия с Великия водач, е общество със съществени проблеми.
С 30-годишнината от рухването на Берлинската стена си припомняме, че свободата на словото би трябвало да бъде защитавана с огромна увереност, тъй като когато тя почине, също както когато истината почине, най-лошото става допустимо и евентуално неизбежно.
Тази година още веднъж бях на Атинския либерален конгрес - събиране, проведено взаимно с в. New York Times. Там срещнах Магдалена Адамович. Нейният брачен партньор, Павел Адамович, бе погубен тази година в Гданск, може би най-европейският град в Полша, на който той беше кмет.
Тя ми напомни със своята съвестност и достолепие, че би трябвало да се постараем повече с регулирането на речта на омразата. Но свободата на изразяването също по този начин пази концепциите, които ненавиждаме. Това е цената на свободата и свободата би трябвало да се учи още веднъж всеки ден. Вероятно дълго в главата ми ще продължава да отеква апела на Адамович: " Образование, обучение, обучение. "
Когато брачният партньор й бива намушкан с нож до гибел, една от последните му думи е " взаимност ", с малко " с ", както отбелязва досегашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск. И случилото се е безразсъден опит да бъде прободена универсалната човешка съгласуваност – тази над бариерите на класата, расата и религията – която издигнатите от национализма стени отхвърлят.
Дигитализираната народна власт от XXI век не може да бъде демокрацията от XX век. В същото време, до момента в който институциите би трябвало да бъдат приспособени, свързващата тъкан на обществата ни би трябвало да бъде изплетена отначало, а стопанските системи ни – измислени изначало, съществува и задължението да браним полезностите, които осигуряваха рамката на интернационалния ред на ХХ век – свободата и отвореността; върховенството на закона; човешките права; демокрацията и самоопределянето; сигурността; и опциите на свободния пазар.
И никаква твърдоглава американска абдикация не може да смали значимостта на тази задача.
Не имам вяра, че това начинание може да бъде осъществено посредством шовинизъм и бариери, основаване на легенди и пердашене на барабани, подстрекателство и ксенофобия. Били сме там, правили сме това, страдали сме. Крайната цел на национализма, както отбелязва Франсоа Митеран, е войната.
Роджър Коен
[The New York Times]
Това е не по-малко значимо през днешния ден, в сравнение с е било по време на десанта в Нормандия – когато, да, кюрдите неизвинимо отсъстват. Президентът Тръмп в действителност стопира дъха. Вероятно има намерение да разсели кюрдите в Гренландия.
Думите са прелестно нещо, само че без дейности се разтварят в мъгла.
Хората, които работят, предизвестиха всички в Атина. Нейтън Лоу, политик и деятел от Хонконг, сподели: " Ние заставаме зад бранителите на свободата по целия свят. В Хонконг ние сме на първа линия на конфликта сред властническите и демократичните полезности. Ако комунизмът надделее, това ще е опасност за всички демократични демокрации. "
Съгласен съм с него.
Касем Ейд, публицист и самоуверен оживял от кървавата баня в Сирия: " Ако не се борите за демокрацията, вие не я заслужавате. " Прекланям се.
Пол Полман, някогашен началник на Unilever, за урока от Голямата криза от 2008 година: " Банките бяха прекомерно огромни, с цел да се срутен, а хората бяха прекомерно дребни, с цел да имат значение. " Не съм чувал по-добро резюме.
Иван Кръстев, политолог, за силата на мита: " Унгарците, които имат вяра, че са видели НЛО, са повече от тези, които имат вяра, че са срещнали емигрант. " И въпреки всичко ксенофобският не-либерализъм работи за Виктор Орбан в Унгария. Нищо не е по-лесно и по-опасно от култивирането на ненавист към чужденеца.
Трябва да сме смирени и да слушаме и отчитаме забравените гласове. Както го формулира министър председателят на Гърция Кириакос Мицотакис: " Имаше масиран неуспех на елитите в разбирането на новите разграничителни линии. " Самодоволството и презрението са най-страшните врагове на демократичната народна власт.
Съвсем не е прерогатив на глобализирания градски човек да пренебрегва паниките на всички тези, живеещи в това, което французите назовават " периферията ". Демокрацията има качеството на дава израз на недоволството. Точно на това станахме очевидци при скорошната националистическа вълна – реакция на невидимите и маргинализираните към световните господари на вселената.
" Животът, както е отбелязал един влъхва, са компликациите, които предшестват гибелта. " Нашите терзания не са толкоз нови или толкоз разнообразни, колкото си фантазираме. Напрежението сред независимост и тъждество не е от през днешния ден. Човешката неустойчивост на лудостта не е нещо ново. Новото са на първо място средствата, които имаме в този момент, стига да ги използваме вярно, с цел да изградим обвързван свят на достолепие и пристойност.
В течение на живота си дълго време следих по какъв начин свободата и демокрацията и отвореността се популяризират - не устойчиво, а на пориви, не безпрепятствено и отмерено, а нерешително и неравномерно. Падането на Берлинската стена и разрушенията на войните в Югославия бяха повратни точки в живота ми, които циментираха връзката сред Америка и свободата, Америка и мира. Сред всички народи Америка е единствената, която можеше за една нощ да ме направи вътрешен човек. Ето за какво Ню Йорк е мой дом.
Днес американският национализъм, както го разбирам аз, изисква следното – отбрана на конституцията, върховенството на закона, истината, свободата и самата планета против опустошението, извиращо от Белия дом и неговия все по-умопобъркан жител.
Всеки от нас има свое лично пътешестване. Аз съм евреин от южноафрикански генезис, израснал във Англия, образуван от Франция, в този момент американец. Това са нишките на моята история и те ме доведоха тук, в Атина, където се е родила демокрацията, като участник в конференция, която оценявам. Аз съм човек, който избира мостове, не подобен, който обича стени. Как бих могъл да бъда различен?
Роджър Коен е колумнист на в. New York Times от 2009 година Той се причислява към изданието през 1990 година и е бил боен сътрудник и интернационален редактор
© 2019 The New York Times Company and Roger Cohen
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ