Антонина Желязкова: Радев постъпи много грозно, неетично, нахално и противоконституционно
Протестът към момента има някакви шансове да откри нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи свои лица и водачи. Но надали ще се случи, прекомерно егоистични и аморфни са, разяснява Антонина Желязкова, културен антрополог, шеф на Международния център за малцинствата и културните взаимоотношения в изявление на Юлиана Методиева за
- Госпожо Желязкова, над 50 дни в София имаше протестни разходки от Президентството до Орлов мост, сътвори се Орловград, блокираха се кръстовища с палаткови лагери, изпълняваха се пърформанси, рок концерти, екологични “Петъци за бъдеще, деца, майки, млади мъже с колела и кучетата им участваха в митинг, който смятаха за собствен. Вие от години критикувате неналичието на гражданско общество у нас, само че не щеш ли то се случи - всички тези хора желаеха оставката на Бойко Борисов и основния прокурор Гешев. Можеха ли митингите да съборят властта?
- Във въпроса се съдържа подстрекателство, че през последните два месеца следим прояви на завършено гражданско общество. Не бих се обвързала с сходно изказване.
Гражданското общество е изключително комплицирано детерминиран обществен организъм. Непременно би трябвало да съдържа в себе си и да демонстрира упорито избрани качества или най-малко линии на оприличаване. Не приказвам единствено за красивите хрумвания независимост и храброст на духа, приемливост, етични правила, само че за някои наложителни рационални белези, при отсъствието на които се трансформира в аморфна маса, с една дума в навалица (по Льо Бон).
Гражданското общество би трябвало да има визия и стратегия за бъдещето, за устройството на обществото след протеста. Идеята да бъде ясно дефинирана и да съпровожда протестните дейности, които са заредени напълно разумно с непоносимост. Трябва ясно да дефинира, че желае смяна, промяна и нов ред. Гражданското общество би трябвало да умее да изрази и по какъв начин тъкмо тази смяна би следвало да се извърши и каква следва да е структурата на новия ред.
Гражданското общество наложително излъчва своите „ говорители”, лица, които да контактуват, да формулират новата философия, да търсят и да намират пътища и способи, с цел да показват визията по какъв начин да живеем по-добре и в същинска народна власт.
Ако се базира на Фукуяма, то първият източник на организационна двоякост се състои в това, че задачите са неведнъж неразбираеми, спорни или просто неприятно дефинирани.
От два месеца беседвам с участници и симпатизанти на митингите от разнообразни генерации. Изслушвам тирадите на непоносимост, противоречие, рецензии, ненавист даже. Но никой не съумя да ми каже какво ще създадем по-късно и по какъв начин. Младите хора, които запитвам за тези проблеми са образовани, умни и доста от тях добре осъществени.
Те желаят смяна, нещо ново, интелигентно, чисто, демократично и устойчиво, само че не желаят да поемат персонална отговорност. Не желаят да се цапат с политика, не желаят да си зарежат уютните специалности и фамилии, с цел да се трансфорат в представители, в лица и водачи. Когато ги осмивам, че ето, по-късно минаваме на ново „ по-високо” равнище, ще ни ръководят Слави Трифонов, Корнелия Нинова, не дай си Боже и някой от „ Отровното трио”, отговорът е повдигане на плещи и тъмно сумтене. Това не е гражданско общество.
Затова на младите предлагам да помислят и върху един принцип на Бжежински, че етическото деморализиране на обществото, посредством разхлабване на общественото сцепление, би могло за известно време да направи системата по-силна политически…Това ли желаят?
Гражданското общество би трябвало да има вътрешни съпротивителни сили, с цел да не допусне и да се защищити от нечисти вмешателства в протеста си. Макар самото то, заради слабостта си, да е отговорно, че позволи от плътта на нашата страна да произлязат крадци и манипулатори като Васил Божков, Цветан Василев, Маргини, ултраси и други сходни уродливи франкенщайни.
Много е мъчно, само че е наложително изискване да има ясна разграничителна линия сред младежите от уличната опозиция и чудовищата. Иначе нищо не се получава. Това към този момент го живя нашето потомство, което притежаваше някои съществени качества на гражданско общество.
Имаше стратегия и визия, морал, храброст, само че не съумя да се освободи посредством лустрация или непреклонна изолираност от всевъзможни някогашни ченгета, доносници и списъки. Затова не успяхме. Защо младите да повторят грешките ни? Подставени лица на Божков и Василев в новия Парламент? Звучи даже не плашещо, а гнусно.
- Преди президентските избори в Беларус откриватели на политическите процеси там откриха прилика сред Беларус и България. Споделяте ли това съпоставяне?
Намирам за глупави сравненията сред страните, даже когато се намират в общ район, както са Балканите или Кавказ или пък Близкия Изток. Когато бях млад академик османист, неизбежно сравнявах балканските страни, тъй като те се намираха дружно в османската империя, бяха административно проведени като Румелия.
И оттогава знам, че всяка страна, всеки район, град, всяко село даже са разнообразни, тъй като във фундамента на техните микрообщества, в мировъзрението им са залегнали разнообразни културно исторически обстоятелства, стопански параметри, изцяло характерна травматична или родова памет. Как да сравняваш Албания и България да вземем за пример, цялостен парадокс.
Та за Беларус бих споделила, че е смешно да се съпоставя с България даже единствено по един индикатор – икономическия. Беларус по сходство на Китай разви нещо като „ държавно следена икономика”, те даже не са опознали детайлите на свободната пазарна стопанска система. А нас ни раздруса радикално.
Като историк подсещам, че Беларус е една от най-тежко потърпевшите страни по време на Втората международна война и изгубват близо една трета от популацията си, очевидци са на изтреблението по нечовечен и непосилен метод на своите евреи в един непоносим Холокост. А ние просто бяхме съдружници по същото време… Питам ви какво общо може да има в манталитетите и културата на Беларус и България? Разбира се православието.
- Какво мислите за конфликтите с полицията на 2 септември? Повече от 60 индивида бяха задържани, а 10 служители на реда са ранени, съгласно някои медии*. Влязохме в новините на Евронюз Агенция Франс Прес, Франс 24, АРД, „ Зюддойче цайтунг”.
- Няма неприятно, че са ни отразили европейските медии. Подобни неща в разнообразни моменти се случват под дърво и камък. Нормално е. Нека всички знаят. Това вдъхва сигурност, че има чуваемост по света.
Винаги би трябвало да имаме поради, че в демократичните страни, колкото и да е мъчно това да се разбере, само че служителите на реда са част от нас, от гражданското общество. Впрочем виждала съм ги по какъв начин работят в интернационалните задачи в Босна и Косово. Великолепни в това, с цел да опазят живот и мир, даже да утешат хората в техните страхове.
На 2-ри септември беше трудно да се гледа по какъв начин служителите на реда се пробват да се въздържат от мощ, когато против тях самите имаше упражнено жестоко принуждение. В сходен безпорядък се случва какво ли не.
Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш самоуверено, тъй като авансово си заложил на своята концепция. Те са герои на протеста, само че и служителите на реда направиха, каквото би трябвало, с цел да не пострадат доста повече хора от протестиращите. Благодаря им.
Аз съм експерт по незабавна антропология в общества в спешни и военни обстановки. Била съм на протести и конфликти в Белград, в Прищина, в Скопие, в Тетово, в цяла Босна.
Милошевич гонеше протестиращите с паравоенни отряди с пушки помпи по улиците на Белград и ние с моя проучвателен екип бягахме и се криехме дружно с тях. Които хващаха, ги товареха във военни машини, откарваха ги на някъде и се връщаха след дни. Не съм сигурна дали всички от тях се върнаха.
В Косово обръщаха и палеха коли по време на протеста, а нашият контингент от служители на реда застанаха с телата си, с цел да опазят нашия бус и откривателите вътре.
С една дума, мисля, че при нас на 2-ри септември, всичко мина по-скоро меко и умерено, с помощта на тактически ръководените дейности на служителите на реда.
За мен е много по-фрапиращо случилото се по-късно, когато Радев привика тези, които си свършиха работата, с цел да им желае сметка. Лицето, което даде личен, само че облечен в институционална дреха, подтик на експанзията, търсеше сметка. Много грозно, неетично, безсрамно. И противоконституционно.
Два месеца се заглеждам в митингите, с цел да разпознавам персони, които имат морал и мощ, с цел да поемат някаква отговорност, само че няма и няма. А това е мой професионален инстинкт. Когато работиш на „ замърсен терен” по време на конфликти и митинги, търсиш доста бързо, с цел да откроиш възможните водачи или представители, които ще се трансфорат в достоверни респонденти, с цел да се получи прецизен разбор и приблизителна прогноза.
И може да ме оплювате, само че по инстинкт, само почит, харесване/доверие у мен разсъни едно момче, и той е служител на реда, Главният секретар на Министерство на вътрешните работи и след информация в интернет научих, че се споделя Ивайло Иванов. Браво, дребосъче! И да знаеш, че скъпо ще ми коства това, че те правя оценка високо (в фамилията, измежду приятелите и студентите).
Не се давай на Изтребителя!
Срамно е, че сега е толкоз хилаво политическото посланичество в Парламента, че всички се чудят по какъв начин да оцелеят, вместо да стартират процедура по обвиняване против президента. Не с цел да го отстранят, а с цел да му бележит всички конституционни нарушавания, които извърши през последните два месеца. Интересно за какво не се самосезира Конституционният съд?
- Като дълготраен анализатор и специалист по проблемите на малцинствата, какво мислите за отхвърли на Движение за права и свободи да поддържа самодейността на ГЕРБ за нова конституция? Премиерът Борисов счита, че с това се доказвало, че „ придвижването на Доган и Пеевски в действителност било опозиционно “…
- Това са едни прелестни моменти за Движение за права и свободи. Не са толкоз глупави, с цел да си ги прецакват сами. Те печелят в идните избори доста добре, изключително откакто направиха „ соломоновското” предложение за оставки и на премиера, и на президента. Какво да се направи, това са действителностите и може да не ги харесваме, само че те знаят по какъв начин се прави политика, несъмнено и по какъв начин се натрупат безнаказано благосъстояния.
- Наемате ли се да прогнозирате какво ще стане оттук насетне? Във фоново събитие ли е се трансформира митингът, откакто социолозите дават над 60% поддръжка за него, или в сериозен фактор на смяна?
- Вече съм вън от играта. Трудно ми е да върша прогнози. Протестът към момента има някакви шансове да откри нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи свои лица и водачи. Но надали ще се случи, прекомерно егоистични и аморфни са.
По-скоро планувам още веднъж да изпием горчивата чаша докрай. Жалки нови избори, все едно по кое време ще бъдат извършени и дълга след изборна мъка, с цел да се сформира ново ръководство със старите лица и някои нови, които също са остарели.
*Бел. ред. – Данните са към 3 септември
- Госпожо Желязкова, над 50 дни в София имаше протестни разходки от Президентството до Орлов мост, сътвори се Орловград, блокираха се кръстовища с палаткови лагери, изпълняваха се пърформанси, рок концерти, екологични “Петъци за бъдеще, деца, майки, млади мъже с колела и кучетата им участваха в митинг, който смятаха за собствен. Вие от години критикувате неналичието на гражданско общество у нас, само че не щеш ли то се случи - всички тези хора желаеха оставката на Бойко Борисов и основния прокурор Гешев. Можеха ли митингите да съборят властта?
- Във въпроса се съдържа подстрекателство, че през последните два месеца следим прояви на завършено гражданско общество. Не бих се обвързала с сходно изказване.
Гражданското общество е изключително комплицирано детерминиран обществен организъм. Непременно би трябвало да съдържа в себе си и да демонстрира упорито избрани качества или най-малко линии на оприличаване. Не приказвам единствено за красивите хрумвания независимост и храброст на духа, приемливост, етични правила, само че за някои наложителни рационални белези, при отсъствието на които се трансформира в аморфна маса, с една дума в навалица (по Льо Бон).
Гражданското общество би трябвало да има визия и стратегия за бъдещето, за устройството на обществото след протеста. Идеята да бъде ясно дефинирана и да съпровожда протестните дейности, които са заредени напълно разумно с непоносимост. Трябва ясно да дефинира, че желае смяна, промяна и нов ред. Гражданското общество би трябвало да умее да изрази и по какъв начин тъкмо тази смяна би следвало да се извърши и каква следва да е структурата на новия ред.
Гражданското общество наложително излъчва своите „ говорители”, лица, които да контактуват, да формулират новата философия, да търсят и да намират пътища и способи, с цел да показват визията по какъв начин да живеем по-добре и в същинска народна власт.
Ако се базира на Фукуяма, то първият източник на организационна двоякост се състои в това, че задачите са неведнъж неразбираеми, спорни или просто неприятно дефинирани.
От два месеца беседвам с участници и симпатизанти на митингите от разнообразни генерации. Изслушвам тирадите на непоносимост, противоречие, рецензии, ненавист даже. Но никой не съумя да ми каже какво ще създадем по-късно и по какъв начин. Младите хора, които запитвам за тези проблеми са образовани, умни и доста от тях добре осъществени.
Те желаят смяна, нещо ново, интелигентно, чисто, демократично и устойчиво, само че не желаят да поемат персонална отговорност. Не желаят да се цапат с политика, не желаят да си зарежат уютните специалности и фамилии, с цел да се трансфорат в представители, в лица и водачи. Когато ги осмивам, че ето, по-късно минаваме на ново „ по-високо” равнище, ще ни ръководят Слави Трифонов, Корнелия Нинова, не дай си Боже и някой от „ Отровното трио”, отговорът е повдигане на плещи и тъмно сумтене. Това не е гражданско общество.
Затова на младите предлагам да помислят и върху един принцип на Бжежински, че етическото деморализиране на обществото, посредством разхлабване на общественото сцепление, би могло за известно време да направи системата по-силна политически…Това ли желаят?
Гражданското общество би трябвало да има вътрешни съпротивителни сили, с цел да не допусне и да се защищити от нечисти вмешателства в протеста си. Макар самото то, заради слабостта си, да е отговорно, че позволи от плътта на нашата страна да произлязат крадци и манипулатори като Васил Божков, Цветан Василев, Маргини, ултраси и други сходни уродливи франкенщайни.
Много е мъчно, само че е наложително изискване да има ясна разграничителна линия сред младежите от уличната опозиция и чудовищата. Иначе нищо не се получава. Това към този момент го живя нашето потомство, което притежаваше някои съществени качества на гражданско общество.
Имаше стратегия и визия, морал, храброст, само че не съумя да се освободи посредством лустрация или непреклонна изолираност от всевъзможни някогашни ченгета, доносници и списъки. Затова не успяхме. Защо младите да повторят грешките ни? Подставени лица на Божков и Василев в новия Парламент? Звучи даже не плашещо, а гнусно.
- Преди президентските избори в Беларус откриватели на политическите процеси там откриха прилика сред Беларус и България. Споделяте ли това съпоставяне?
Намирам за глупави сравненията сред страните, даже когато се намират в общ район, както са Балканите или Кавказ или пък Близкия Изток. Когато бях млад академик османист, неизбежно сравнявах балканските страни, тъй като те се намираха дружно в османската империя, бяха административно проведени като Румелия.
И оттогава знам, че всяка страна, всеки район, град, всяко село даже са разнообразни, тъй като във фундамента на техните микрообщества, в мировъзрението им са залегнали разнообразни културно исторически обстоятелства, стопански параметри, изцяло характерна травматична или родова памет. Как да сравняваш Албания и България да вземем за пример, цялостен парадокс.
Та за Беларус бих споделила, че е смешно да се съпоставя с България даже единствено по един индикатор – икономическия. Беларус по сходство на Китай разви нещо като „ държавно следена икономика”, те даже не са опознали детайлите на свободната пазарна стопанска система. А нас ни раздруса радикално.
Като историк подсещам, че Беларус е една от най-тежко потърпевшите страни по време на Втората международна война и изгубват близо една трета от популацията си, очевидци са на изтреблението по нечовечен и непосилен метод на своите евреи в един непоносим Холокост. А ние просто бяхме съдружници по същото време… Питам ви какво общо може да има в манталитетите и културата на Беларус и България? Разбира се православието.
- Какво мислите за конфликтите с полицията на 2 септември? Повече от 60 индивида бяха задържани, а 10 служители на реда са ранени, съгласно някои медии*. Влязохме в новините на Евронюз Агенция Франс Прес, Франс 24, АРД, „ Зюддойче цайтунг”.
- Няма неприятно, че са ни отразили европейските медии. Подобни неща в разнообразни моменти се случват под дърво и камък. Нормално е. Нека всички знаят. Това вдъхва сигурност, че има чуваемост по света.
Винаги би трябвало да имаме поради, че в демократичните страни, колкото и да е мъчно това да се разбере, само че служителите на реда са част от нас, от гражданското общество. Впрочем виждала съм ги по какъв начин работят в интернационалните задачи в Босна и Косово. Великолепни в това, с цел да опазят живот и мир, даже да утешат хората в техните страхове.
На 2-ри септември беше трудно да се гледа по какъв начин служителите на реда се пробват да се въздържат от мощ, когато против тях самите имаше упражнено жестоко принуждение. В сходен безпорядък се случва какво ли не.
Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш самоуверено, тъй като авансово си заложил на своята концепция. Те са герои на протеста, само че и служителите на реда направиха, каквото би трябвало, с цел да не пострадат доста повече хора от протестиращите. Благодаря им.
Аз съм експерт по незабавна антропология в общества в спешни и военни обстановки. Била съм на протести и конфликти в Белград, в Прищина, в Скопие, в Тетово, в цяла Босна.
Милошевич гонеше протестиращите с паравоенни отряди с пушки помпи по улиците на Белград и ние с моя проучвателен екип бягахме и се криехме дружно с тях. Които хващаха, ги товареха във военни машини, откарваха ги на някъде и се връщаха след дни. Не съм сигурна дали всички от тях се върнаха.
В Косово обръщаха и палеха коли по време на протеста, а нашият контингент от служители на реда застанаха с телата си, с цел да опазят нашия бус и откривателите вътре.
С една дума, мисля, че при нас на 2-ри септември, всичко мина по-скоро меко и умерено, с помощта на тактически ръководените дейности на служителите на реда.
За мен е много по-фрапиращо случилото се по-късно, когато Радев привика тези, които си свършиха работата, с цел да им желае сметка. Лицето, което даде личен, само че облечен в институционална дреха, подтик на експанзията, търсеше сметка. Много грозно, неетично, безсрамно. И противоконституционно.
Два месеца се заглеждам в митингите, с цел да разпознавам персони, които имат морал и мощ, с цел да поемат някаква отговорност, само че няма и няма. А това е мой професионален инстинкт. Когато работиш на „ замърсен терен” по време на конфликти и митинги, търсиш доста бързо, с цел да откроиш възможните водачи или представители, които ще се трансфорат в достоверни респонденти, с цел да се получи прецизен разбор и приблизителна прогноза.
И може да ме оплювате, само че по инстинкт, само почит, харесване/доверие у мен разсъни едно момче, и той е служител на реда, Главният секретар на Министерство на вътрешните работи и след информация в интернет научих, че се споделя Ивайло Иванов. Браво, дребосъче! И да знаеш, че скъпо ще ми коства това, че те правя оценка високо (в фамилията, измежду приятелите и студентите).
Не се давай на Изтребителя!
Срамно е, че сега е толкоз хилаво политическото посланичество в Парламента, че всички се чудят по какъв начин да оцелеят, вместо да стартират процедура по обвиняване против президента. Не с цел да го отстранят, а с цел да му бележит всички конституционни нарушавания, които извърши през последните два месеца. Интересно за какво не се самосезира Конституционният съд?
- Като дълготраен анализатор и специалист по проблемите на малцинствата, какво мислите за отхвърли на Движение за права и свободи да поддържа самодейността на ГЕРБ за нова конституция? Премиерът Борисов счита, че с това се доказвало, че „ придвижването на Доган и Пеевски в действителност било опозиционно “…
- Това са едни прелестни моменти за Движение за права и свободи. Не са толкоз глупави, с цел да си ги прецакват сами. Те печелят в идните избори доста добре, изключително откакто направиха „ соломоновското” предложение за оставки и на премиера, и на президента. Какво да се направи, това са действителностите и може да не ги харесваме, само че те знаят по какъв начин се прави политика, несъмнено и по какъв начин се натрупат безнаказано благосъстояния.
- Наемате ли се да прогнозирате какво ще стане оттук насетне? Във фоново събитие ли е се трансформира митингът, откакто социолозите дават над 60% поддръжка за него, или в сериозен фактор на смяна?
- Вече съм вън от играта. Трудно ми е да върша прогнози. Протестът към момента има някакви шансове да откри нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи свои лица и водачи. Но надали ще се случи, прекомерно егоистични и аморфни са.
По-скоро планувам още веднъж да изпием горчивата чаша докрай. Жалки нови избори, все едно по кое време ще бъдат извършени и дълга след изборна мъка, с цел да се сформира ново ръководство със старите лица и някои нови, които също са остарели.
*Бел. ред. – Данните са към 3 септември
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ