БАБХ: Вносът на зърно от Украйна се проверява и от Румъния, и от България
Протестът на български зърнопроизводители озадачи икономистите и държавните институции със странните си претенции.
Едно от тях е за прекъсване на " безконтролния импорт на украинско зърно ".
Всъщносто зърното се ревизира и от българските, и от румънските управляващи
Твърденията на българските зърнопроизводителите обаче се разминават с позицията на Българската организация за сигурност на храните. Оттам показаха, че преди да влезе в България, украинското зърно минава през Румъния, където наложително се взимат лабораторни проби за третирането на семената. Отделно, българските управляващи вършат спомагателни инспекции за вредители, уточни пред Mediapool изп.-директор на организацията Христо Даскалов, който сега е в отпуск, тъй като е в листите на “Продължаваме смяната ” за идните избори на 2 октомври.
Обявените митинги на зърнопроизводителите предстоящо се обърнаха като бумеранг против самите тях. Икономисти попитаха няма ли право българинът да яде по-евтин самун.
" Българските зърнари протестирали срещу евтиното украинско зърно. Значи българските консуматори нямат право на по-евтини брашно и самун!? Да оставим настрани, че в случай че беше съветско, зърното нямаше да има проблем. Или няма значение дали Украйна може да си продаде зърното, с цел да оцелее като нация. Що за международен нарцисизъм и брутална липса на обикновена взаимност с хора в неволя ", риторично попита икономическият анализатор Илиан Василев във фейсбук.
" При тези цени могат да продават и на открито. Аман от олигарси, които търсят отбрана на свръхпечалбите си от страната. Новата стопанска номенклатура, хайде малко да се сетите че би трябвало да се конкурирате. Не сме ви крепостни консуматори!? ", заключи той.
Само преди ден от проучване на КНСБ стана ясно, че без значение, че Данък добавена стойност за хляба е 0% от юли, стоката не е поевтиняла съразмерно на понижения налог.
Общественици също показаха остро отвращение против неналичието на взаимност от страна на зърнопроизводителите към ориста на Украйна след съветската инвазия там.
" Наглостта на зърнарите е безкрайна - тихичко си прибират дотациите от Европейски Съюз и натрупат големи облаги - на гърба на европейския поданик. Сега зърното от Украйна сякаш им пречело да осъществят нормалните си безгранични облаги - и реват до Бога. Нула взаимност от тяхна страна към идеите, зад които европейците застават. Затова - никакви дотации за едри аграрни производители! ", уточни Ружа Смилова във фейсбук.
В последните 7 години налагането на таван на дотациите на зърнопроизводителите е във фокуса на общата селскостопанска политика на Брюксел. Във времето от 2014 до момента е въведено правилото, че годишно фермер не може да получава дотации за земя повече от 300 000 евро, като стартират да му се лимитират още щом доближат 150 000 евро.
За новия програмен интервал 2023- 2027 се планува този таван да е тройно по-нисък - 100 000 евро.
Спорен е обаче въпросът дали този таван не се заобикаля посредством свързани компании, а самата Европейска комисия призна, че не може да управлява напълно свързаността на толкоз доста аграрни компании в Европейски Съюз.
Едно от тях е за прекъсване на " безконтролния импорт на украинско зърно ".
Всъщносто зърното се ревизира и от българските, и от румънските управляващи
Твърденията на българските зърнопроизводителите обаче се разминават с позицията на Българската организация за сигурност на храните. Оттам показаха, че преди да влезе в България, украинското зърно минава през Румъния, където наложително се взимат лабораторни проби за третирането на семената. Отделно, българските управляващи вършат спомагателни инспекции за вредители, уточни пред Mediapool изп.-директор на организацията Христо Даскалов, който сега е в отпуск, тъй като е в листите на “Продължаваме смяната ” за идните избори на 2 октомври.
Обявените митинги на зърнопроизводителите предстоящо се обърнаха като бумеранг против самите тях. Икономисти попитаха няма ли право българинът да яде по-евтин самун.
" Българските зърнари протестирали срещу евтиното украинско зърно. Значи българските консуматори нямат право на по-евтини брашно и самун!? Да оставим настрани, че в случай че беше съветско, зърното нямаше да има проблем. Или няма значение дали Украйна може да си продаде зърното, с цел да оцелее като нация. Що за международен нарцисизъм и брутална липса на обикновена взаимност с хора в неволя ", риторично попита икономическият анализатор Илиан Василев във фейсбук.
" При тези цени могат да продават и на открито. Аман от олигарси, които търсят отбрана на свръхпечалбите си от страната. Новата стопанска номенклатура, хайде малко да се сетите че би трябвало да се конкурирате. Не сме ви крепостни консуматори!? ", заключи той.
Само преди ден от проучване на КНСБ стана ясно, че без значение, че Данък добавена стойност за хляба е 0% от юли, стоката не е поевтиняла съразмерно на понижения налог.
Общественици също показаха остро отвращение против неналичието на взаимност от страна на зърнопроизводителите към ориста на Украйна след съветската инвазия там.
" Наглостта на зърнарите е безкрайна - тихичко си прибират дотациите от Европейски Съюз и натрупат големи облаги - на гърба на европейския поданик. Сега зърното от Украйна сякаш им пречело да осъществят нормалните си безгранични облаги - и реват до Бога. Нула взаимност от тяхна страна към идеите, зад които европейците застават. Затова - никакви дотации за едри аграрни производители! ", уточни Ружа Смилова във фейсбук.
В последните 7 години налагането на таван на дотациите на зърнопроизводителите е във фокуса на общата селскостопанска политика на Брюксел. Във времето от 2014 до момента е въведено правилото, че годишно фермер не може да получава дотации за земя повече от 300 000 евро, като стартират да му се лимитират още щом доближат 150 000 евро.
За новия програмен интервал 2023- 2027 се планува този таван да е тройно по-нисък - 100 000 евро.
Спорен е обаче въпросът дали този таван не се заобикаля посредством свързани компании, а самата Европейска комисия призна, че не може да управлява напълно свързаността на толкоз доста аграрни компании в Европейски Съюз.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ