Просветата – това е онази дума, чието значение е събирателно

Просветата – това е онази дума, чието значение е събирателно за всичко това, от което се нуждае един измъчен народ. Просветата може даже да бъде избрана като полезност, защото точно и единствено с помощта на нея в нашата прелестна майка България са израснали тези велики и недостижими хора, които ни карат да се гордеем.

 За живота и активността на проф. Марин С. Дринов е написано и изговорено доста. Въпреки това, е мъчно да се опише неговият принос в региона на историята, философията, езикознанието, етнографията, фолклористиката и политиката. Той е получил самопризнание за своята активност освен в родината си, а и на интернационално равнище. Марин С. Дринов е роден на 20 октомври 1838 година в град Панагюрище. Освен него, в фамилията на Стоян Делчев Дринов и Мария Стоянова (Найденова) Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови са дейни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в гр. Панагюрище.По стичане на събитията Марин Дринов остава настрани от революционното придвижване и поема по не по-маловажния път на просветата и науката. Първите си стъпки по него той прави в родния си град. Марин Дринов постъпва като възпитаник в локалното четирикласно учебно заведение през 1852 година, което сполучливо приключва през 1855 година Той е ученик на известния възрожденски преподавател, литератор и участник в Априлското въстание – Йордан Ненов. Този град е и люлка за патриотичния дух на доста наши сънародници от това време. Именно тук бъдещият професор Дринов приключва взаимното, а по-късно и класното учебно заведение. Сред неговите учители изпъкват фигури като Атанас Чолаков. Тласнат по пътя на науката още от ранна възраст, Марин приключва школото и продължава да се стреми към развиване. От средата до края на 50-те години той работи като даскал в учебното заведение в родния си град, само че скоро по-късно ориста му отрежда различен, по-различен път. Перспективата като елементарен локален преподавател не му се нрави. Той държи да има допир с достиженията на международната просвета. Вероятно по тази причина взема решение да замине за Русия. През есента на 1858 година Дринов идва в град Киев. Там заживява в локалния славянски интернат, а в това време се записва в Духовната семинария. Остава в града до 1861 година, когато още веднъж поема на път. Следващата дестинация за българина е величествената Москва. Дринов постъпва в Московския университет, във Факултета по история и лингвистика. Дипломира се след няколко години на големи старания. Познанията, които българинът придобива по време на следването си са впечатляващи, по тази причина той е видян от съветската аристокрация. Скоро след завършването си Дринов е нает като частен домакински преподавател в фамилията на благородника княз Голицин, където остава до 1870 година Българинът пътува доста из Европа през страни като Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. По време на тези свои „ завършения “ той не не помни работата си. Нещо повече, даже за миг Марин Дринов не не помни Родината си! Той непрекъснато се рови в историческите архиви или най-малко в тези, които са налични за него. Събира материали за България, въпреки да прекарва огромна част от живота си на стотици километри от нея.

 За знанията на Марин Дринов се носят митове, той се трансформира в извънредно уважавана от българската интелигенция фигура, която дава максимума от себе си и доближава огромни знания. През 1869 година, дружно с други представители на високо образованите сънародници, ученият става един от учредителите на Българското книжовно сдружение (бъдещата Българска академия на науките – БАН). Поради качествата си и признанията, които получава Дринов е определен за негов ръководител. Като подобен той приема безкористно голямата отговорност, която пада върху плещите му. Превръща се в извънредно деен деятел. Задълженията му не стават по-малко, по тази причина пък той продължава да напредва в науката.

 През 1872 година Дринов се явява още веднъж в Московския университет и получава своята магистърска степен. Защитава я с дисертация на тематика „ Заселението на Балканския полуостров от славяните “. Вече магистър на една от най-престижните школи в Русия, а и в Европа, скоро той е притеглен от университета в Харков. След четири години Дринов се явява пред комисията и пази докторска степен. По-късно получава купата професор и престижът му се издига доста, без обаче за момент да замъгли любовта, която храни към поробената си Родина. Той следи деликатно ситуацията в България и е извънредно щастлив, когато Русия повежда войските си против султана в поддръжка на българите. Когато армията на императора доближава София, Дринов е назначен за вицегубернатор. Остава на поста до 1878 година и прави усещане на руснаците. Професорът е определен за завеждащ отдела на националното просвещение във краткотрайното съветско ръководство. Работи доста старателно, даже и след края на това привременно държавно управление. Професор Дринов е една от главните фигури, които спомагат за построяването на новата българска страна. Той е и един от съставителите на първата родна конституция – Търновската. Нещо повече, по негово предложение София е определена за столица на освободена България. Впоследствие ученият се връща в град Харков, където продължава да работи като учител в университета. Остава член на Българското книжовно сдружение, а след 1898 година е определен и за негов почетен член. Освен това, професорът става член и на Императорската Петербургска академия на науките.

 Ролята му за развиването на освободена България обаче не се изчерпва единствено с казаното до момента. Професор Дринов е създател на научни писания от извънредно значение за Родината. Те са фокусирани главно върху историята, само че самият академик демонстрира трайни ползи и в региона на българския език, литературата, етнографията и фолклора. През 1869 година Марин Дринов разгласява „ Писмо до българските читалища “, в което начертава необятна стратегия за проучване на езика, националното творчество, литературата и предишното на българския народ. Дринов е доста акуратен в работата си, той доста деликатно учи изворите и влага големи старания. Обект на проучванията му са началото на Българското възобновление, прегледано в „ Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му “, „ Няколко забравени списания на Софрония Врачанского “ (1884) и други Дринов учи също българската литература от началото на XIX в. – Теодосий Синаитски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович. Занимава се със старобългарската литература – Кирил и Методий и техните възпитаници, делото на Евтимий Търновски, българските печатари през XVI в. Етнографските му изследвания също не са за подценяване, а около тях Дринов събира и голям брой национални песни. Професорът сътрудничи на вестниците „ Време “, „ Македония “, „ Дунавска зора “, на списание „ Периодическо списание “ и други

 Марин Дринов има огромни заслуги за построяването на българската историческа и филологическа просвета, както и за тяхното бързо развиване. Той заслужава признанието на целия народ, поради приноса си в просвещението на България. Безспорно може да бъде наименуван воин, тъй като усилието за образоването на народа е не по-малко мъжество от кървавата битка против „ Високата врата “. Трудът, който Дринов поставя през годините е удивителен. Просветителят е от тези хора, поради които народът ни намира мотив за горделивост. Професор Дринов прекарва съвсем целия си живот надалеч от България, страда по нея, милее за нея и работи за нея, отдава пътя си на Родината, само че умира надалеч от нежната прегръдка на нейната свещена земя. Смъртта си ученият среща на 13 март 1906 година в град Харков. Той дълго време страда от мъчителна туберкулоза, която поставя завършек на живота му.

Инфо: www.bulgarianhistory.org