„Размита“ гравитация: Нова хипотеза за структурата на Вселената
Пространство-времето не е такова, каквото го познаваме.
Емил Василев 8:00 | 11.09.2024 1 СподелиНай-четени
ПрепоръчаноЕмил Василев - 22:25 | 09.09.2024Apple показа iPhone 16 Pro и iPhone 16 Pro Max с по-големи екрани, по-добри камери и най-бързите процесори до момента
IT НовиниДаниел Десподов - 18:25 | 09.09.2024AstroForge: Революция в галактическия рандеман – 2 тона никел от метеорит
ТелефониЕмил Василев - 15:17 | 09.09.2024Огромен интерес към тройно-сгъваемия смарт телефон на Huawei: Повече от 2,7 млн. предварителни поръчки
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Учените не престават да търсят способи да обединят теориите, които разказват законите на макро и микросвета. Теорията на относителността на Алберт Айнщайн чудесно изяснява държанието на обектите в мащаба на Вселената, само че среща компликации, когато става въпрос за квантовата механика. Множество физици се пробват да основат единна доктрина, която да сплоти тези две фундаментални области. При това някои от тях оферират незначителни промени в теорията на относителността, а други – радикални промени.
Преразглеждане на теорията на относителността е модифицираната Нютонова динамичност (MOND). Тази догадка отхвърля нуждата от понятия като тъмна материя, която към този момент остава хипотетична, макар че нейното наличие е следено в галактическите феномени. Въпреки това множеството физици показват, че MOND има своите дефекти, тъй че търсенето на различни решения продължава.
Един подобен метод е теорията за „ размитите “ гравитационни сили, препоръчана от група учени от Националния механически университет в Атина, Гърция.
Те разгласяват публикация в списание Progress of Physics, в която в детайли разказват своето виждане за промени в теорията на Айнщайн. В основата на тяхната догадка е догатката, че пространство-времето може да не е непрестанно, както нормално се счита, а дискретно, както материята се състои от атоми. Тази концепция се разисква от учените от десетилетия, само че към този момент няма метод пробно да се удостовери това съмнение, тъй като сходни проучвания изискват работа на равнище необикновено дребни стойности – от порядъка на дължината на Планк, която е към 10 20 пъти по-малка от диаметъра на протона.
Авторите на хипотезата обаче отиват по-далеч и оферират пространство-времето да е освен дискретно, само че и некомутативно. В елементарната геометрия редът на умножение на координатите няма значение: резултатът постоянно е еднакъв. В тази нова доктрина обаче „ размитата “ гравитация допуска, че резултатът от интервенцията може да зависи от реда на умножение на пространствените координати.
Същността на некомутативната геометрия се състои в това, че когато пространствено-времевите координати се преглеждат като величини, които не се подчиняват на комутативния закон, това може да докара до квантова конструкция на доста дребни дистанции, близки до дължината на Планк. Тази нова тенденция на мислене ни разрешава да изследваме фундаменталните взаимоотношения в света на обикновените частици, които към момента са сложни за пояснение в границите на съществуващите теории.
Въпреки това, както постоянно се случва с различните хипотези, „ размитата “ гравитация има своите ограничавания. По-специално тя не изяснява такива фундаментални сили като електромагнетизма, слабите и мощните нуклеарни взаимоотношения. За да решат този проблем, създателите на публикацията оферират да се преглежда пространство-време с по-висока размерност.
Според публикацията прибавянето на спомагателни, дискретни и некомутативни направления към времето и трите пространствени измерения може да докара до взаимоотношения на обикновените частици, сходни на следените в природата. Теорията на „ размитата “ гравитация обаче допуска, че отклоненията от общата доктрина на относителността ще стартират да се появяват едвам в мащабите на дължината на Планк, което ги прави недостъпни за сегашните технологии, в това число за най-мощните ускорители на частици.
Така, до момента в който учените не съумеят да разрешат несъгласията сред квантовата механика и класическата физика, те ще продължат да търсят отговори както в четириизмерното, по този начин и в многоизмерното пространство.
