Русия се мобилизира: да върнеш и възстановиш
Просто по този начин се случи, само че би било мъчно да се избере съответно по-символичен ден за речта на президента от 21 септември: на „ рождения ден “ на Русия, т.е. на 1160-ата годишнина от призоваването на славяните към Рюрик да царуват. Денят е по-късно обвързван с един от най-важните за православните празници Рождество Богородично. Това е денят на борбата при Куликово поле (която приключва процеса на образуване на съветския народ). Това е един от дните на военната популярност на Русия. Именно в този ден Владимир Путин разгласи началото на мобилизацията - в дословния, боен смисъл.
За седем месеца военни дейности в Украйна нямаме пълноценна готовност в нравствен, цивилен и стопански смисъл, макар че болшинството от хората схващат сериозността на момента, който претърпяваме. Усещането за съдбовността на протичащото се не се трансформира в закон на нашия живот, не избави мнозина от илюзията, че „ нищо, всичко ще се подреди някак си и тогава всичко ще бъде както преди “, не докара до готовност на всеки и всичко (поне в личните си умове).
А в този момент ще стане ли? Да. Защото въпреки президентът да не призоваваше да се даде „ всичко за фронта, всичко за успеха “, самият му апел към народа беше отдаден на „ нужните, незабавни стъпки за отбрана на суверенитета, сигурността и териториалната целокупност на Русия “. Думите са повече от съществени.
А мобилизацията в армията, която ще засегне 300 000 резервисти, е единствено част от това, което следва. През тези месеци видяхме доста - както мощните, по този начин и слабите си страни. Именно върху корекцията на второто би трябвало да се съсредоточат всички старания - както там, където всичко може да се поправя за месеци, по този начин и там, където това ще отнеме години и даже десетилетия (например в технологиите). Няма повече време – нито за разпределяне, нито за терзания и подозрения. Ще стане ли или не? Не може да се провали, в случай че желаеме да оцелеем като велика цивилизация, като народ.
Но не отвори ли самата Русия кутията на Пандора на 24 февруари, както Западът ни споделя: „ Защо нападнахте Украйна? “. Трябва да отговаряме не пред Запада, а пред себе си. В обръщението си Путин назова нашата военна интервенция превантивна, т.е. попречване на неизбежния предстоящ удар на Запада с украински ръце върху Крим. Но има още по-важна причина за почналото преди седем месеца: Русия не би могла да се резервира в историческа вероятност, в случай че остане в същите граници при започване на тази година.
Защото руснаците тогава биха престанали да бъдат себе си, примирени с обстоятелството, че в тяхната историческа люлка – Киев, Малорусия и Новоросия – същите като тях руснаци са прекръстени, дерусифицирани, преправени на антируснаци. Примирявайки се с това, руснаците освен биха разрешили основаването на анти-Русия от Украйна, т.е. биха разрешили основаването на плацдарм против нас: те биха предали себе си, биха предали своите предшественици и своята история. Ето за какво Русия към този момент не можеше безмълвно да следи какво се случва в западната част на съветския свят.
Ето за какво взехме решение да върнем Украйна назад - преди да е станало прекомерно късно. Да, подценихме единството на украинското държавно управление и равнището на подготовка на украинската войска, което се промени от 2014 година насам, и степента на присъединяване на Запада, като в същото време надценихме личните си сили, в това число тези, готови за специфична военна интервенция. Но тези неточности по никакъв метод не анулират обстоятелството, че направихме смислена и в действителност неизбежна стъпка, започвайки битката за Украйна, т.е. за бъдещето на съветския народ. Не променяме и задачите си: просто би трябвало да изразходваме повече сила, с цел да ги реализираме. Тези промени по този начин или другояче бяха неизбежни и даже благотворни, само че едно е, когато стават след десетилетия, и напълно друго, когато би трябвало да се извършат след години.
И всичко това би трябвало да се прави по едно и също време с бойните дейности на запад, тъй като през цялото това време Украйна последователно ще се връща към Русия. И в този момент сме в навечерието на нов стадий на обединяване.
Владимир Путин разгласи, че ще поддържа резултатите от идните референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, т.е. настояванията им за присъединение към Русия. Колко още такива стадии ще има? Всичко това зависи на първо място от триумфите ни на фронта. И от окончателната капитулация и рухването на киевската власт. Да, може да отнеме години, само че различен вид с изключение на цялостна победа не може да ни устройва. Защото би трябвало освен да възстановим историческото единение – ние просто нямаме право да оставим на нашите геополитически съперници даже и най-малката опция да ни заплашват непосредствено от съветските земи, било то Одеса или Почаев.
И точно с цел да може Западът да разбере по-добре нашето безкомпромисно (по този въпрос) отношение, Путин загатна нуклеарните оръжия в обръщението си, като акцентира, че „ когато териториалната целокупност на нашата страна е застрашена, с цел да защитим Русия и нашия народ, ние сигурно ще използваме всички средства, с които разполагаме. " Не е блъф. И не изнудване. А предизвестие за тези, които имаха вяра, че в този момент се отваря " прозорец на опция " за нанасяне на проваляне на Русия, с цел да раздерат съветската мечка на десетки дребни мечета. “Няма да дочакате ”, по този начин нашият президент можеше да повтори думите на Столипин, само че той приключи обръщението си с още едно увещание:
„ В нашата историческа традиция, в ориста на нашия народ е да спрем тези, които се стремят към международно владичество, които заплашват с разпокъсване и подчиняване на нашата Родина, нашето Отечество. Ще го създадем и в този момент. "
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
За седем месеца военни дейности в Украйна нямаме пълноценна готовност в нравствен, цивилен и стопански смисъл, макар че болшинството от хората схващат сериозността на момента, който претърпяваме. Усещането за съдбовността на протичащото се не се трансформира в закон на нашия живот, не избави мнозина от илюзията, че „ нищо, всичко ще се подреди някак си и тогава всичко ще бъде както преди “, не докара до готовност на всеки и всичко (поне в личните си умове).
А в този момент ще стане ли? Да. Защото въпреки президентът да не призоваваше да се даде „ всичко за фронта, всичко за успеха “, самият му апел към народа беше отдаден на „ нужните, незабавни стъпки за отбрана на суверенитета, сигурността и териториалната целокупност на Русия “. Думите са повече от съществени.
А мобилизацията в армията, която ще засегне 300 000 резервисти, е единствено част от това, което следва. През тези месеци видяхме доста - както мощните, по този начин и слабите си страни. Именно върху корекцията на второто би трябвало да се съсредоточат всички старания - както там, където всичко може да се поправя за месеци, по този начин и там, където това ще отнеме години и даже десетилетия (например в технологиите). Няма повече време – нито за разпределяне, нито за терзания и подозрения. Ще стане ли или не? Не може да се провали, в случай че желаеме да оцелеем като велика цивилизация, като народ.
Но не отвори ли самата Русия кутията на Пандора на 24 февруари, както Западът ни споделя: „ Защо нападнахте Украйна? “. Трябва да отговаряме не пред Запада, а пред себе си. В обръщението си Путин назова нашата военна интервенция превантивна, т.е. попречване на неизбежния предстоящ удар на Запада с украински ръце върху Крим. Но има още по-важна причина за почналото преди седем месеца: Русия не би могла да се резервира в историческа вероятност, в случай че остане в същите граници при започване на тази година.
Защото руснаците тогава биха престанали да бъдат себе си, примирени с обстоятелството, че в тяхната историческа люлка – Киев, Малорусия и Новоросия – същите като тях руснаци са прекръстени, дерусифицирани, преправени на антируснаци. Примирявайки се с това, руснаците освен биха разрешили основаването на анти-Русия от Украйна, т.е. биха разрешили основаването на плацдарм против нас: те биха предали себе си, биха предали своите предшественици и своята история. Ето за какво Русия към този момент не можеше безмълвно да следи какво се случва в западната част на съветския свят.
Ето за какво взехме решение да върнем Украйна назад - преди да е станало прекомерно късно. Да, подценихме единството на украинското държавно управление и равнището на подготовка на украинската войска, което се промени от 2014 година насам, и степента на присъединяване на Запада, като в същото време надценихме личните си сили, в това число тези, готови за специфична военна интервенция. Но тези неточности по никакъв метод не анулират обстоятелството, че направихме смислена и в действителност неизбежна стъпка, започвайки битката за Украйна, т.е. за бъдещето на съветския народ. Не променяме и задачите си: просто би трябвало да изразходваме повече сила, с цел да ги реализираме. Тези промени по този начин или другояче бяха неизбежни и даже благотворни, само че едно е, когато стават след десетилетия, и напълно друго, когато би трябвало да се извършат след години.
И всичко това би трябвало да се прави по едно и също време с бойните дейности на запад, тъй като през цялото това време Украйна последователно ще се връща към Русия. И в този момент сме в навечерието на нов стадий на обединяване.
Владимир Путин разгласи, че ще поддържа резултатите от идните референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, т.е. настояванията им за присъединение към Русия. Колко още такива стадии ще има? Всичко това зависи на първо място от триумфите ни на фронта. И от окончателната капитулация и рухването на киевската власт. Да, може да отнеме години, само че различен вид с изключение на цялостна победа не може да ни устройва. Защото би трябвало освен да възстановим историческото единение – ние просто нямаме право да оставим на нашите геополитически съперници даже и най-малката опция да ни заплашват непосредствено от съветските земи, било то Одеса или Почаев.
И точно с цел да може Западът да разбере по-добре нашето безкомпромисно (по този въпрос) отношение, Путин загатна нуклеарните оръжия в обръщението си, като акцентира, че „ когато териториалната целокупност на нашата страна е застрашена, с цел да защитим Русия и нашия народ, ние сигурно ще използваме всички средства, с които разполагаме. " Не е блъф. И не изнудване. А предизвестие за тези, които имаха вяра, че в този момент се отваря " прозорец на опция " за нанасяне на проваляне на Русия, с цел да раздерат съветската мечка на десетки дребни мечета. “Няма да дочакате ”, по този начин нашият президент можеше да повтори думите на Столипин, само че той приключи обръщението си с още едно увещание:
„ В нашата историческа традиция, в ориста на нашия народ е да спрем тези, които се стремят към международно владичество, които заплашват с разпокъсване и подчиняване на нашата Родина, нашето Отечество. Ще го създадем и в този момент. "
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ