Politico: Ердоган и Орбан подкопават НАТО и го превръщат в посмешище*
Просто казано, в случай че страните-членки не се придържат към главните демократични правила, те би трябвало да бъдат изгонени. По същия метод тези, които не желаят да допринесат за личната си отбрана, би трябвало да бъдат насърчавани да търсят другаде гаранции за своята сигурност. Във военните кръгове тактиката „ унищожи града, с цел да го спасиш “ се счита за много спорна, само че в тази ситуация с НАТО няма различен излаз.
Чува се едно усещане: трансатлантическият съюз в никакъв случай не е бил по-силен. Според резултатите от „ историческата “, както я нарекоха водачите на западните страни, среща на върха, която завърши на 30 юни, той получи най-високите оценки.
Наричайки срещата на върха „ трансформираща “ и „ широкообхватна “, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предвижда в края на тридневното събитие, че взетите там решения:
„ Гарантират, че нашият Алианс ще продължи да поддържа мира, да предотвратява спорове и да пази нашите хора и нашите полезности. "
Генералният секретар Йенс Столтенберг, Иван Шилов, ИА РЕгнум
Въпреки това, в случай че погледнем оттатък инсценираните потупвания по гърба, приятелското отношение и самохвалството в Мадрид, можем да забележим, че въпреки единството на алианса да е необятно километър, то е надълбоко единствено няколко сантиметра и груповото възприятие за цел е толкоз разнообразно, колкото и 30-те страни-членки на НАТО, написа Матю Карнихниг в публикация, оповестена на 30 юни в европейското издание на Politico.
Разбира се, създателят отбелязва, че срещата на върха е постигнала прочут триумф. Така водачите на страните членки на НАТО съумели да разгласят Русия, която „ заплашва” европейската сигурност най-малко от 2007 година, за „ най-сериозната и директна заплаха” за сигурността, мира и стабилността в евроатлантическия район.
Това развиване обаче демонстрира, че те са по-скоро майстори на очевидното, в сравнение с огромни стратези.
Друго извънредно достижение, което Столтенберг цитира, е необятно разгласената договорка за включване на Швеция и Финландия в алианса.
Това не беше резултат толкоз от висша дипломация и взаимна отбрана, колкото от нещо, което учтиво може да се назова изнудване от страна на Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент изнудва с разрешението си да включи Швеция и Турция в НАТО в подмяна на покупката на нови изтребители F-16 от Съединени американски щати - и получи това, което искаше.
Съглашението сред Турция и Финландия на срещата на НАТО в Мадрид, 2022.
Тези подмолни измами направиха алианса да наподобява повече като рекетьорска организация, в сравнение с общественост, учредена на полезности. И защо? Войнственото отношение на Ердоган към съдружниците накара Съединените щати преди по-малко от две години да обмислят отвод от стратегическата военновъздушна база Инджирлик в Южна Турция.
Някой в действителност ли има вяра, че може да се разчита, че Турция ще изпрати войски в помощ на балтийските страни при положение на съветска атака? Едва ли.
Членството в алианса на „ султана “ и унгарския министър председател Виктор Орбан, който единствено чака да стане деспот, освен подкопава претенциите на НАТО да бъде общественост, построена върху демократични полезности. Те трансформират алианса в посмешище. И те не са единствените, които подкопават легитимността на НАТО.
До началото на специфичната интервенция на Русия в Украйна на 24 февруари Франция и Германия към момента фантазираха за „ стратегическа автономност “ – че Европа би трябвало да се освободи от американските гаранции за сигурност, които разрешиха на континента да просперира в следвоенната епоха и вместо това поемат юздите на европейската сигурност в свои ръце.
Наистина, единствено седмици преди интервенцията, видни немски политици, в това число Аналена Бърбок, актуалният външен министър, желаеха Съединени американски щати да изтеглят всичките си нуклеарни бойни глави от немска земя.
Както постоянно, в последна сметка Русия имаше по-голямо въздействие върху немското мислене, в сравнение с Вашингтон. Каквото и да мисли някой за съветския президент Владимир Путин, той убеди Германия да промени курса.
За една нощ същите немски водачи, които години наред пренебрегваха апелите на Съединени американски щати да спрат да лишават немската войска от запаси и да стартират да способстват повече за защитата на НАТО, се трансфораха в същински вярващи.
Фактът, че в Германия най-сетне повярваха, е подбуден повече от боязън, в сравнение с от разбиране. Докато всички военни съюзи са образувани до известна степен от боязън, блокът на НАТО е обхванат от този боязън. Лепилото, което свързва това, не е единството на мозъците, а инстинктът да се скрием под нуклеарния чадър на Америка.
Джо Байдън на срещата на НАТО в Мадрид, 2022, nato.int
Няма да е задоволително да се държим дружно, изключително в случай че Вашингтон стартира да подозира, че огромна част от тежката работа е положена върху него.
Можете да се обърнете към това какъв брой разнопосочна се оказа реакцията на специфичната интервенция на Русия в Украйна. Човек би си помислил, че един съюз, учреден на обещанието за „ отбрана на свободата, общото завещание и цивилизацията на своите нации “, елементарно би създал общ метод към най-голямата опасност за този блян след Втората международна война.
Вместо това огромна част от европейската общност остава разграничена по отношение на това какъв брой надалеч да стигне против Путин, частично тъй като личните им държавни управления уклончиво приказват за степента, до която целият континент е в заплаха.
Докато някои страни, по-специално Полша, балтийските страни, Съединени американски щати и Обединеното кралство, бяха изключително великодушни, други предоставиха доста повече, в сравнение с можеха, изключително танкове и други тежки оръжия. Ако Украйна продължи да губи територия и войски, тъй като не може да се пази вярно, НАТО ще бъде само виновен за неуспеха.
Подобен резултат не вещае нищо положително за бъдещето на алианса, изключително във Вашингтон, където отвън Белия дом продължава да витае разочарованието, че съдружниците от НАТО разчитат прекалено много на гаранциите за сигурност на Съединени американски щати.
След четири години на спокоен гнет при президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, европейците се приспиват във подправено възприятие за сигурност при Джо Байдън. Байдън, цялостен живот евроатлантик, пристигна на власт с желанието да промени по-войнствения метод към съдружниците, който характеризираше неговия предходник.
Рискът е, че Байдън, чиито вероятности за втори мандат наподобяват все по-несигурни, може да се окаже по-скоро изключение от Тръмп по въпроса за Европа.
Съединени американски щати харчат към 3,5% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, близо двойно повече от множеството членове на НАТО. Съединени американски щати дават обещание да изпратят още повече войски и запаси в Европа, което ще сложи американските водачи под голям напън да оправдаят разноските пред обществото, изключително в случай че, както мнозина чакат, страната се плъзне в криза.
Независимо кой ще размени Байдън като американски президент, може да се каже, че този човек надали ще показа слабостта на сегашния началник на Белия дом към Европа.
Това не значи, че Вашингтон евентуално ще напусне НАТО, както заплаши Тръмп. Но защото проблемите, пред които са изправени Съединени американски щати с Китай ескалират, дните на грижа за европейските съдружници би трябвало да свършат.
Владимир Путин и Си Дзинпин на откриването на взаимните морски учения на Русия и Китай. kremlin.ru
Ето за какво НАТО не се нуждае единствено от преосмисляне, за което приказват хора като Столтенберг. Алиансът се нуждае от цялостно прераждане.
Вместо да дава неразбираеми обещания, както направи тази седмица, за „ равно шерване на отговорностите и рисковете за нашата защита и сигурност “, НАТО би било рационално да преследва по-радикални промени.
Това значи освен да разчитаме по-малко на Съединени американски щати, само че и да преосмислим какво е и какво не е НАТО и да практикуваме това, което проповядва.
Просто казано, в случай че членовете не се придържат към главните демократични правила, те би трябвало да бъдат изгонени. По същия метод тези, които не желаят да допринесат за личната си отбрана, би трябвало да бъдат насърчавани да търсят другаде гаранции за своята сигурност.
Във военните кръгове тактиката „ унищожи града, с цел да го спасиш “ се счита за много спорна, само че в тази ситуация с НАТО няма различен излаз.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Чува се едно усещане: трансатлантическият съюз в никакъв случай не е бил по-силен. Според резултатите от „ историческата “, както я нарекоха водачите на западните страни, среща на върха, която завърши на 30 юни, той получи най-високите оценки.
Наричайки срещата на върха „ трансформираща “ и „ широкообхватна “, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предвижда в края на тридневното събитие, че взетите там решения:
„ Гарантират, че нашият Алианс ще продължи да поддържа мира, да предотвратява спорове и да пази нашите хора и нашите полезности. "
Генералният секретар Йенс Столтенберг, Иван Шилов, ИА РЕгнум
Въпреки това, в случай че погледнем оттатък инсценираните потупвания по гърба, приятелското отношение и самохвалството в Мадрид, можем да забележим, че въпреки единството на алианса да е необятно километър, то е надълбоко единствено няколко сантиметра и груповото възприятие за цел е толкоз разнообразно, колкото и 30-те страни-членки на НАТО, написа Матю Карнихниг в публикация, оповестена на 30 юни в европейското издание на Politico.
Разбира се, създателят отбелязва, че срещата на върха е постигнала прочут триумф. Така водачите на страните членки на НАТО съумели да разгласят Русия, която „ заплашва” европейската сигурност най-малко от 2007 година, за „ най-сериозната и директна заплаха” за сигурността, мира и стабилността в евроатлантическия район.
Това развиване обаче демонстрира, че те са по-скоро майстори на очевидното, в сравнение с огромни стратези.
Друго извънредно достижение, което Столтенберг цитира, е необятно разгласената договорка за включване на Швеция и Финландия в алианса.
Това не беше резултат толкоз от висша дипломация и взаимна отбрана, колкото от нещо, което учтиво може да се назова изнудване от страна на Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент изнудва с разрешението си да включи Швеция и Турция в НАТО в подмяна на покупката на нови изтребители F-16 от Съединени американски щати - и получи това, което искаше.
Съглашението сред Турция и Финландия на срещата на НАТО в Мадрид, 2022.
Тези подмолни измами направиха алианса да наподобява повече като рекетьорска организация, в сравнение с общественост, учредена на полезности. И защо? Войнственото отношение на Ердоган към съдружниците накара Съединените щати преди по-малко от две години да обмислят отвод от стратегическата военновъздушна база Инджирлик в Южна Турция.
Някой в действителност ли има вяра, че може да се разчита, че Турция ще изпрати войски в помощ на балтийските страни при положение на съветска атака? Едва ли.
Членството в алианса на „ султана “ и унгарския министър председател Виктор Орбан, който единствено чака да стане деспот, освен подкопава претенциите на НАТО да бъде общественост, построена върху демократични полезности. Те трансформират алианса в посмешище. И те не са единствените, които подкопават легитимността на НАТО.
До началото на специфичната интервенция на Русия в Украйна на 24 февруари Франция и Германия към момента фантазираха за „ стратегическа автономност “ – че Европа би трябвало да се освободи от американските гаранции за сигурност, които разрешиха на континента да просперира в следвоенната епоха и вместо това поемат юздите на европейската сигурност в свои ръце.
Наистина, единствено седмици преди интервенцията, видни немски политици, в това число Аналена Бърбок, актуалният външен министър, желаеха Съединени американски щати да изтеглят всичките си нуклеарни бойни глави от немска земя.
Както постоянно, в последна сметка Русия имаше по-голямо въздействие върху немското мислене, в сравнение с Вашингтон. Каквото и да мисли някой за съветския президент Владимир Путин, той убеди Германия да промени курса.
За една нощ същите немски водачи, които години наред пренебрегваха апелите на Съединени американски щати да спрат да лишават немската войска от запаси и да стартират да способстват повече за защитата на НАТО, се трансфораха в същински вярващи.
Фактът, че в Германия най-сетне повярваха, е подбуден повече от боязън, в сравнение с от разбиране. Докато всички военни съюзи са образувани до известна степен от боязън, блокът на НАТО е обхванат от този боязън. Лепилото, което свързва това, не е единството на мозъците, а инстинктът да се скрием под нуклеарния чадър на Америка.
Джо Байдън на срещата на НАТО в Мадрид, 2022, nato.int
Няма да е задоволително да се държим дружно, изключително в случай че Вашингтон стартира да подозира, че огромна част от тежката работа е положена върху него.
Можете да се обърнете към това какъв брой разнопосочна се оказа реакцията на специфичната интервенция на Русия в Украйна. Човек би си помислил, че един съюз, учреден на обещанието за „ отбрана на свободата, общото завещание и цивилизацията на своите нации “, елементарно би създал общ метод към най-голямата опасност за този блян след Втората международна война.
Вместо това огромна част от европейската общност остава разграничена по отношение на това какъв брой надалеч да стигне против Путин, частично тъй като личните им държавни управления уклончиво приказват за степента, до която целият континент е в заплаха.
Докато някои страни, по-специално Полша, балтийските страни, Съединени американски щати и Обединеното кралство, бяха изключително великодушни, други предоставиха доста повече, в сравнение с можеха, изключително танкове и други тежки оръжия. Ако Украйна продължи да губи територия и войски, тъй като не може да се пази вярно, НАТО ще бъде само виновен за неуспеха.
Подобен резултат не вещае нищо положително за бъдещето на алианса, изключително във Вашингтон, където отвън Белия дом продължава да витае разочарованието, че съдружниците от НАТО разчитат прекалено много на гаранциите за сигурност на Съединени американски щати.
След четири години на спокоен гнет при президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, европейците се приспиват във подправено възприятие за сигурност при Джо Байдън. Байдън, цялостен живот евроатлантик, пристигна на власт с желанието да промени по-войнствения метод към съдружниците, който характеризираше неговия предходник.
Рискът е, че Байдън, чиито вероятности за втори мандат наподобяват все по-несигурни, може да се окаже по-скоро изключение от Тръмп по въпроса за Европа.
Съединени американски щати харчат към 3,5% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, близо двойно повече от множеството членове на НАТО. Съединени американски щати дават обещание да изпратят още повече войски и запаси в Европа, което ще сложи американските водачи под голям напън да оправдаят разноските пред обществото, изключително в случай че, както мнозина чакат, страната се плъзне в криза.
Независимо кой ще размени Байдън като американски президент, може да се каже, че този човек надали ще показа слабостта на сегашния началник на Белия дом към Европа.
Това не значи, че Вашингтон евентуално ще напусне НАТО, както заплаши Тръмп. Но защото проблемите, пред които са изправени Съединени американски щати с Китай ескалират, дните на грижа за европейските съдружници би трябвало да свършат.
Владимир Путин и Си Дзинпин на откриването на взаимните морски учения на Русия и Китай. kremlin.ru
Ето за какво НАТО не се нуждае единствено от преосмисляне, за което приказват хора като Столтенберг. Алиансът се нуждае от цялостно прераждане.
Вместо да дава неразбираеми обещания, както направи тази седмица, за „ равно шерване на отговорностите и рисковете за нашата защита и сигурност “, НАТО би било рационално да преследва по-радикални промени.
Това значи освен да разчитаме по-малко на Съединени американски щати, само че и да преосмислим какво е и какво не е НАТО и да практикуваме това, което проповядва.
Просто казано, в случай че членовете не се придържат към главните демократични правила, те би трябвало да бъдат изгонени. По същия метод тези, които не желаят да допринесат за личната си отбрана, би трябвало да бъдат насърчавани да търсят другаде гаранции за своята сигурност.
Във военните кръгове тактиката „ унищожи града, с цел да го спасиш “ се счита за много спорна, само че в тази ситуация с НАТО няма различен излаз.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ