Просто ги разстрелваха. През гробищата минаваха с танкове. Това е

" Просто ги разстрелваха. През гробищата минаваха с танкове. Това е геноцид ", споделя Татяна от Украйна, която дружно с доброволци се пробва да построи краткотраен дом за бежанците в Пловдив. 

Елена, Светлана и Ирина от Украйна

Режисьорка и актриса, историчка, продавачка, счетоводителка: това са специалностите на дамите, които сега боядисват радиаторите в изоставената преди седем години Белодробна болница в Пловдив. Те желаят да трансфорат постройката в дом за украинските бежанци.
Редакцията предлага
Каквито и да са били Светлана, Ирина и Елена преди войната, в този момент те са дами на междинна възраст, които са изхвърлени безмилостно от живота, който са градили. И които се пробват да оцелеят на непознато място.

Трудният път от Чернигов до Пловдив

Групата от 15 души - дами и деца - и е представителна извадка на новите украински фамилии по време на войната - две сестри, тяхната съседка, кума, другарка, дружно с деца и внуци. Те са. Живели са месец в епицентъра на военните дейности, жилищата им са унищожени от взривните талази, 10 дни са прекарали напълно в мазетата си на свещи. Напуснали са Чернигов единствено денонощие преди да бъде взривен мостът и достъпът на останалите за евакуация да бъде отсечен. " Някои фамилии опитваха да прекосят реката с лодки “, споделя Елена Миладзе. " Снайперисти ги разстреляха. "

В момента украинските бежанци, потърсили заслон в Пловдив, живеят най-вече в жилища, предоставени чартърен или гратис от доброволци, в Младежкия център на Гребната база, в Дома за остарели хора " Св. Василий ", в общежитията на Университета за хранителни технологии.

" Още първоначално написахме писма до всички пловдивски хотели ", споделя заместник-кметът на Пловдив Георги Титюков, който оглавява краткотрайния Кризисен щаб за украинските бежанци в града. " Но в Пловдив заетостта е целогодишна, тъй че откликнаха едвам десетина и то с по две-три стаи. "

Скоро някогашната болница ще замязя на дом

Дарения за украинските бежанци се събират на две места в града, регистрацията става на трето. Затова концепцията изоставената солидна постройка, ситуирана в края на града, да бъде предоставена от Общината за тая цел, е добра. Големи старания, с цел да стане допустимо това, поставя Димитър Георгиев, предприемач и почетен консул на Украйна в Пловдив.

Колкото и да наподобява невероятно, единствено десетина дни след решението, болничното заведение към този момент се преобразява. Работници от общинските предприятия " Жилфонд " и " Паркове и градини " боядисват и прочистват обраслата растителност на открито, бежанци и българи доброволци работят вътре. Всички материали са дарени от спонсори. Макар и без първокласни улеснения, следва постройката да замязя на дом - нужни са мебели, готварски печки, перални, посуда. Детски кревати на два етажа са дали обещание от пловдивската организация на " Да, България ", единствено през вчерашния ден 10 хладилника са дарени от компании.

Лана Петкова е една от петте украинки, живеещи непрекъснато в Пловдив, които сътвориха организацията по приемането и настаняването на бежанците. Лана живее в града от 27 години, има три висши образования и е въодушевила мнозина с уменията си на йога инструктор. " Всеки би трябвало да прави това, в което е добър “, споделя тя. Лана се грижи за превоза на хората от границата. ", много от тях излизат за пръв път от страната ".

Вероника дава отговор за приемането на даренията, Лидия е самобитен информативен център, Оксана се грижи за намирането на работа на дамите, а Наталия Еллис е моторът на възобновяване на Белодробна болница и преобразуването ѝ в център за бежанците от Украйна.

Украинките се пробват да изградят краткотраен дом за себе си и децата си.

" Това е геноцид "

Татяна Шевченко е режисьор и актриса, взела участие е във филм. Тя координира работата. Омъжена е за българин, а родителите ѝ са в Буча. " Много се молих за тях, в Бачковския манастир се молих, ужасно беше ", споделя тя. За шанс тъкмо в тяхната къща агресорите не са влезнали - на всички места другаде са изхвърляли хората от домовете им, настанявали се там, унищожавали питателните им ресурси, изнасяли движимостите им. " Родителите ми и съседите им оцеляха, тях ги подминаха. Един месец нямаха вода и ток. Прочистили са един остарял бунар в двора, оттова са черпили вода. Готвили си на огън в двора. Имаха наемател в една от стаите. Още при започване на окупацията той тръгнал с велосипед да купи медикаменти от аптеката. Застреляли го на улицата. И не, не е оня. Него са го умъртвили в първите дни ", споделя тя.

" И в Буча имаше проруски настроени хора ", споделя още Татяна. Най- интензивният от тях посрещнал агресорите с цветя. После ги поканил в дома си, хранил ги, поил ги. По едно време те доста се напили, а той им споделил: " Момчета, стига ви толкоз водка, задоволително. " Те го простреляли и отново си налели. " Изгориха конюшня с расови коне. Не позволиха доброволци да хранят кучетата в подслон, те умряха от апетит. На улицата излиза жена с две дребни кученца и наследник на 12 години - те ги гръмнаха всичките. Спираха коли със фамилии с деца, не ревизираха документи, нищо не желаеха. Просто ги разстрелваха. През гробищата минаха с танкове. Какво е това, за какво е това? Това е геноцид. "

" Не сме пристигнали на отмора "

Две от дамите, заети сега с боядисването на някогашната болница, не са излизали различен път зад граница. Ирина е музеен служащ в Чернигов. Питам я да съумяват да видят хубостта на Пловдив, да усетят, че са в най-стария европейски град, че тук има доста, доста история. Следва безмълвие и сбит отговор: " Не сме пристигнали на отмора ". Трябваше по-добре да обмисля въпроса си.

В постройката на някогашната Белодробна болница могат да се настанят сред 300 и 500 души, измежду тях явно ще има такива, които ще се задържат до края на военните дейности, други ще получават заслон по време на пътя си към други страни. Някои от бежанките към този момент са си намерили работа, други към момента търсят.

Сградата на някогашната Белодробна болница в Пловдив би трябвало да събере сред 300 и 500 души.

, тръгнали са с една ръчна чанта багаж. В прилежаща сграда до болничното заведение ще бъде основан детски център, който ще даде опция на майките да работят. Ще има курс по български език. Идеята на Георги Тютюков е там да има и гише за регистрация и денонощен дежурен, тъй че когато и да е хората да бъдат признати.

" Ужасяваме се при типа на всеки аероплан в небето "

" Всеки случай е друг, решаваме всевъзможни проблеми ", споделя Лана Петкова. Тя води от границата семейство с малко момче, което има планувана четвърта интервенция на бъбрек. Тук му обезпечава прегледи, общността е подготвена да събере пари за интервенцията, само че тя, популярност богу, не се постанова. Оказва се, че детето сега не се нуждае от нея. Лана се грижи за децата, които идват. " Войната ги откъсна от живота им, само че те не би трябвало да се лишават от своето бъдеще ", споделя тя. Довела е от границата две 16-годишни момчета - плувци, които в този момент упражняват гратис в частна спортна школа. " А тъй като пристигнаха сами, без родители, ги поеха родителите на другите деца от школата и треньорката. Друго момче - футболист - е включено в юношеския състав на ФК " Ботев ". Има и деца, които тук не престават да упражняват волейбол, както в родната си страна. "

" Синдромът на войната е нечовечен ", признава Елена. " Ужасяваме се при типа на всеки аероплан в небето, а в Пловдив има летище. Децата плачат. Така ще е. Кой знае докога. В нашия блок, където живееше половината от групата, стъклата не оцеляха, няма нито едно крепко. " Освен по една раница на гърба, всяка носи и личната си покруса. " Сред нас има и други, на които домовете към този момент ги няма. Майка с две деца да вземем за пример, визия си няма къде ще се върне. На друга и тя от 2 март не е имала връзка с него. Загубихме близки, съседи, другари. "

Белодробна болница носи името на Димитър Кудоглу, най-големия покровител на Пловдив, основател на Дома на благотворителността и националното здраве, който предлага гратис обслужване на бедното население. Паметникът му в двора на изоставената постройка беше едно от първите неща, които бяха върнати към живот. С превръщането на запустялата постройка в дом за хората, които обезверено се нуждаят от поддръжка, като че ли и смисълът на делото му продължава.

***

Вижте и това видео:
Сергей и Лена от Киев, които откриха избавление в София