Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа
Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 разнообразни типове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е оповестена за резерват и обект на международно завещание от Организацията на обединените народи.
Тъй като заема елементи и от двете страни, Полша и Беларус играят значима роля в отбраната й. От полска страна територията е избрана като народен парк Białowieża, до момента в който в Беларус е предпазена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за гости и всяка година приема над 100 000 души.
Европейски бизон
Както може би допускате, опазването на гората е доста остаряла традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил мощно лимитирани, а през 1538 година крал Зигмунд I постанова наказването от гибел на всеки, който е хванат да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 година към този момент е оповестена за резерват за бизони, а през 1557 година е издадена първата харта, с която се основава ръб на надзирателите. С кралски декрет от 1639 година всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също по този начин и от всички налози.
През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша между тях, царете стартират да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е позволено да ловуват в гората и вследствие на товва популацията на бизоните понижава с 60% единствено за 15 години. В отговор на това цар Александър възвръща статута й на резерват и в границите на няколко десетилетия популацията на бизоните съумява да се възвърне. В един миг пък цар Александър II основава стратегия за избиване на всички хищници в гората и по този начин всички рисове, мечки и вълци са изловени до изгубване.
Ловна хижа и най-старата постройка в гората
По време на Първата международна война всички бизони са убити от немски и руски бойци, както и от бракониери, а античната гора остава незащитена до 1921 година, когато още веднъж е оповестена за народен резерват. Тогава и популацията от бизони е възобновена със зоологически животни.
Краля на Незнаново
Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – по тази причина доста от дъбовете там си имат имена, да вземем за пример. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).
Императора на Юга
Трябва да отбележим, че макар статута на гората, в огромна част от нея е позволена стратегическа и мощно контролирана сеч. Повечето от добитата дървесина се употребяват от локалните за строителство и отопление.
В допълнение на величествения си остаряла растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които дружно поддържат сбирка от комплицирани хранителни мрежи. Гората още веднъж е заслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също по този начин се разхождат 56 други типа бозайници, 13 типа земноводни, 7 типа влечуги и над 250 типа птици.
Сред локалните птици има 8 разнообразни типа кълвачи. Бобрите пък са толкоз дейни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години активността им трансформира пейзажа на гората. И може би най-хубавата вест – стадото бизони, което трябваше да бъде възобновено след Първата международна война, в този момент има повече от 900 члена.
Паднало дърво
Един от най-забележителните обстоятелства за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 разнообразни безгръбначни животни, над половината от които населяват гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 типа гъби като да вземем за пример Fomes fomentarius. Тези гъби постепенно порастват и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за потреблението на едно дърво може да са нужни 40 години.
Силната отбрана, която се оказва на Бяловежа, е нужна и с цел да се опазят доста застрашени растения и животни, в това число четири типа орли: дребен, дребен писклив, огромен писклив и скален.
…
Old Tjikko е норвежки смърч, който пораства някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция
Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото намерено дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо създание в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК разбор открива, че тя е на сред 400 000 и 600 000 години.
