Отиде си джазменът Димитър Симеонов-Мончо
Простихме се с още един от класиците на българската музика. На 86-годишна възраст си отиде джазменът Димитър Симеонов-Мончо. За загубата заяви естрадната звезда Йорданка Христова. " На 2 януари пое безконечния си път Митко Симеонов Мончо. Небесният " Оркестър София " е в цялостен състав... Чухме се за Коледа... ", написа във Facebook Йорданка Христова, съобщи impressio.dir.bg.
Димитър Симеонов е роден на 22 май 1932 година в София. Димитър Симеонов-Мончо е една от емблемите на българския джаз. Той е оживелите членове на звездния музикален състав, който през 1971 година претърпява самолетна злополука при политане от летище София. Сред 30-те починали тогава е безконечната Паша Христова.
Димитър Симеонов с обичания си саксофон
Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист.
През 1951 година Димитър приключва музикалното учебно заведение в София. Започва да свири в " Джаза на Младите ". Четири години по-късно постъпва в " Джаза на Оптимистите ". Завършва и Музикалната академия.
През 1955 година се дами за Екатерина Симеонова, с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 година е в Естрадния оркестър на БНР.
Мончо със брачната половинка си Екатерина и две от децата
Свири в най-различни нашумели обединения, работи даже в Сирия и Ливан. Основава " Оркестър София ", където е диригент 20 лета. През 1968 година става първият учител по саксофон в Консерваторията.
Има издадени седем образователни школи по саксофон. Мончо, е прочут като най-неуморимия музикант в страната. Дори след 80-ата си годишнина той продължаваше да свири по обед в паметната софийска сладкарница " България ", чийто салон помни доста джазови концерти в предишното.
Тончо Русев дефинира Димитър Симеонов като знаме на българското музикантство . През лятото на предходната година Димитър Симеонов събра феновете си на премиерата на книгата си " Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен ". В нея споделя за всички преживелици през близо 60 години история, като общият знаменател е радетелство за музиката - музиката, която събира, музиката, която радва, музиката, която основава празник.
Димитър Симеонов–Мончо (вляво) на премиерата на книгата " Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен "
Черна диря в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 година Тогава се случва злокобната самолетна злополука. Самолет Ил-18 излетява от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската просвета. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен отбор " Аура " и Димитър Симеонов-Мончо с неговия " Оркестър София ". Минути откакто излетява, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият мотор се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета умират 30. Сред тях е и Паша Христова.
Димитър Симеонов оцелява, а след време споделя: " В оня призрачен ден имам възприятието, че на мен някой ми оказа помощ. Помогна ми да се спася! Имам такова чувство и до ден-днешен. Защото аз постоянно сядах начело, имах този табиет. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, като че ли някаква мощ ме накара да отида и да седна откъм гърба. На предните седалки бяха седнали сътрудниците ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми загатнаха, че е пристигнал контракт за чужбина, и да отида при тях, с цел да приказваме за него. Обаче като видях, че няма място, непосредствено се запътих към задните места ".
Преди 2 седмици в рубриката си " ИзДИРени истории " Dir.bg срещна читателите си с още един от артистите, които претърпяха злополуката - 20-годишната по това време танцьорка Лени Драшанска, която губи и двата си крайници след случая.
" Изобщо не съм се замисляла, че няма да съм още веднъж естествен човек. Доста е мъчно. Постоянно би трябвало да го измисляш по какъв начин тъкмо да стане. Да си ги нагодиш нещата, че да станат. Ама няма различен метод. Другият метод е у дома, в леглото. Трябва със зъби и нокти да се мъчим да намерим място в живота си и неща, които да ни крепят, да ни радват ", описа Лени Драшанска.
Въпреки високата степен на увреждане, тя трансформира историята си във ентусиазъм за младите, като десетилетия след случая съумя се завърна на сцената. Ето по какъв начин самата тя разказа това: " Веднъж ми се обади един сътрудник и сподели " Искаш ли да танцуваш? ". Това беше 30 години след злополуката. И аз си крещя " А, те нещо си вършат подбив! " и му споделям " Даа, несъмнено! ". И по този начин успяхме да се съберем една група, имахме един превъзходен концерт. Имахме и в София един концерт и нещата се разпаднаха. След това си организирахме друга група. Ходихме в Поморие, там се правеше фестивал за хора с увреждания. "
Димитър Симеонов е роден на 22 май 1932 година в София. Димитър Симеонов-Мончо е една от емблемите на българския джаз. Той е оживелите членове на звездния музикален състав, който през 1971 година претърпява самолетна злополука при политане от летище София. Сред 30-те починали тогава е безконечната Паша Христова.
Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист.
През 1951 година Димитър приключва музикалното учебно заведение в София. Започва да свири в " Джаза на Младите ". Четири години по-късно постъпва в " Джаза на Оптимистите ". Завършва и Музикалната академия.
През 1955 година се дами за Екатерина Симеонова, с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 година е в Естрадния оркестър на БНР.
Свири в най-различни нашумели обединения, работи даже в Сирия и Ливан. Основава " Оркестър София ", където е диригент 20 лета. През 1968 година става първият учител по саксофон в Консерваторията.
Има издадени седем образователни школи по саксофон. Мончо, е прочут като най-неуморимия музикант в страната. Дори след 80-ата си годишнина той продължаваше да свири по обед в паметната софийска сладкарница " България ", чийто салон помни доста джазови концерти в предишното.
Тончо Русев дефинира Димитър Симеонов като знаме на българското музикантство . През лятото на предходната година Димитър Симеонов събра феновете си на премиерата на книгата си " Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен ". В нея споделя за всички преживелици през близо 60 години история, като общият знаменател е радетелство за музиката - музиката, която събира, музиката, която радва, музиката, която основава празник.
Черна диря в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 година Тогава се случва злокобната самолетна злополука. Самолет Ил-18 излетява от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската просвета. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен отбор " Аура " и Димитър Симеонов-Мончо с неговия " Оркестър София ". Минути откакто излетява, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият мотор се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета умират 30. Сред тях е и Паша Христова.
Димитър Симеонов оцелява, а след време споделя: " В оня призрачен ден имам възприятието, че на мен някой ми оказа помощ. Помогна ми да се спася! Имам такова чувство и до ден-днешен. Защото аз постоянно сядах начело, имах този табиет. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, като че ли някаква мощ ме накара да отида и да седна откъм гърба. На предните седалки бяха седнали сътрудниците ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми загатнаха, че е пристигнал контракт за чужбина, и да отида при тях, с цел да приказваме за него. Обаче като видях, че няма място, непосредствено се запътих към задните места ".
Преди 2 седмици в рубриката си " ИзДИРени истории " Dir.bg срещна читателите си с още един от артистите, които претърпяха злополуката - 20-годишната по това време танцьорка Лени Драшанска, която губи и двата си крайници след случая.
" Изобщо не съм се замисляла, че няма да съм още веднъж естествен човек. Доста е мъчно. Постоянно би трябвало да го измисляш по какъв начин тъкмо да стане. Да си ги нагодиш нещата, че да станат. Ама няма различен метод. Другият метод е у дома, в леглото. Трябва със зъби и нокти да се мъчим да намерим място в живота си и неща, които да ни крепят, да ни радват ", описа Лени Драшанска.
Въпреки високата степен на увреждане, тя трансформира историята си във ентусиазъм за младите, като десетилетия след случая съумя се завърна на сцената. Ето по какъв начин самата тя разказа това: " Веднъж ми се обади един сътрудник и сподели " Искаш ли да танцуваш? ". Това беше 30 години след злополуката. И аз си крещя " А, те нещо си вършат подбив! " и му споделям " Даа, несъмнено! ". И по този начин успяхме да се съберем една група, имахме един превъзходен концерт. Имахме и в София един концерт и нещата се разпаднаха. След това си организирахме друга група. Ходихме в Поморие, там се правеше фестивал за хора с увреждания. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ