"Прост народ сме, нищо не става в тая държава". Всички

"Прост народ сме, нищо не става в тая страна ". Всички сме чували натрапчивите думи на таксиметровия водач от известната реклама. В която проф.Пимпирев пробва да го опровергае с убийствения мотив, че това не е по този начин, тъй като...бил стигнал Южния полюс.

Не е нужно да вървим толкоз надалеч, с цел да се убедим, че в страната ни върлува зараза, по-страшна от най-новия вариант на грипа. Дори от този, който още не се е появил. Търкането на така наречен "картончета на шанса " незабелязано се трансформира в народен спорт с наклонност, без пресилване, да премине в национална злополука. Джани Родари мечтаеше да има магазинче с две полички, в което да продава вяра за всички. За страдание или наслада прелестният публицист не доживя да види фантазията си „ осъществена “ в България. Тук вярата се продава за лев, два, три, пет лв....колкото поискате и можете да инвестирате. И всеки може да си я купи от първото магазинче с две полички.

Нали „ вманиачен на шарено се радва “, както е споделил националният талант, картончетата са най-пъстроцветната стока в самобитните пунктовете за благополучие. И народът им скача като каракуда на торен червей. Обект на хазартното облъчване са главно най-бедните хора, а децата, най-наивните жертви на рекламата, дърпат полите на майките си, щом зърнат ново картонче на витрината. Нали са го видели вечерта по малкия екран. На тях нищо не им убягва.

Общоизвестен факт е, че хазартната взаимозависимост е по-силна и подла от наркотичната, алкохолната, в случай че щете и от половата. И от всяка една друга. Един-единствен роден политик реши да се опита да спре гаврата с българските бедняци. Чрез законови промени първоначално да озапти рекламното облъчване на популацията. Говорим за вицепремиера Валери Симеонов. Който парадоксално е заставен да пази тезите си по въпроса не във водещите медии, а във...фейсбук.

Парадоксално, само че единствено на пръв взор. Просто рекламните бюджети, отделени от продавачите на вяра за водещите медии запушват устата на всеки, дръзнал да стачкува като Мунчо в края на „ Под игото “. Ще кажете – нали Симеонов си има СКАТ. Има си я, само че не е същото. Нерде СКАТ, нерде NOVА. А мълчанието по въпроса на водещите медии е оглушително. Виж, за другите начинания на Симеонов – няма проблем. Оградата на границата, шумът по заведенията, пушенето...ако желае да приказва непрекъснато. Но картончетата на шанса си остават табу.

По същата скица се разви и угасна абсурдът с Гинка Върбакова. Скандал ли? Вече няма подобен. А Гинка не е просто Гинка, а госпожа Върбакова. Как стана това, без да има каквато и да е действителна смяна в събитията към договорката за ЧЕЗ? Всичко е както беше в деня, когато научихме за съществуването на въпросната дама. Теменужка Петкова се върна на поста си, министър председателят направи лупинг и се отхвърли от концепцията страната да купува ЧЕЗ-България. А дали и кой стои зад госпожата от Пазарджик е също толкоз мътно, колкото и в първия ден от сагата. Въобще тематиката, с която повече от месец ставаха и лягаха българите, просто изчезна от медиите.

Как по този начин внезапно изгубиха интерес? Много просто. Само за няколко дни редица медии се снабдиха с реклами на „ Инерком “, компанията на Върбакова. И ползата им по тематиката, дружно с моралните проблеми, които сякаш ги терзаеха, се изпари внезапно. Няма нищо гениално в пазаруването на мира. Схемата е остаряла, колкото първия вестник в света. Колко читателски писма отиваха в кошчетата на вестникарските редакции, тъй като сигнализираха за произволи на мобилните оператори. Но нали те осигуряваха главното перо в бюджета и действително устояха изданията.

Нищо персонално, просто бизнес. Никой не е светец, с цел да се прехранва по неведоми пътища. Само дето е смешно и дразнещо същите, чиито усти и камери са запушени с рекламни бюджети, да плачат, че сме на 111-то място по независимост на словото.

Животът е сцена, само че и в това театро е нужна малко мяра. Поне от благовъзпитание.